Дори няма да поглеждам датата на последната си публикация. Ще затворя очи и ще си представя, че не минават все повече месеци между малките прозорци, които намирам за моето виртуално място и ще си позволя да пусна може би една от най- различните си като съдържание публикации просто за да кажа, че липсата ми не означава постепенно оттегляне от блога и превес на ежедневните грижи над зареждащите мигове, нито пък че не ми липсват страшно много всички онези мои любими места и хора, които споделят толкова много от иначе самотния ми в ежедневието свят на творческа и кулинарна лудост. За това си позволявам и леката маневра в основната насока на блога си, просто ей така.....,за да си дам шанс за повече свобода в темите и да си напомня онова приятно усещане на тъмнината и тишината на къщата и тихото потракване на клавишите под пръстите си, потънала в микросферата на моя вътрешен свят и неготово запазено пространство- блогът.
Имам купища неща- кулинарни, празнични, творчески, които очакват своите пет минути слава, но както вече казах този път няма да е нито едно от тях.... Ще бъде нещо, което отдавна отлагам да включа в блога и което застъпва силно суетната ми страна, а в нея, повярвайте ми, се крие чудовище, чудовище, което не само готви и декорира торти, не само играе с децата си, води битка с неврологичната диагноза на малкото си момиче, лепи тапети и пребоядисва хладилници, стени и шкафове, но и което не може да мине покрай огледална повърхност без да си провери прическата и е готово на всякакви крайности, за да изглежда добре. Мда, дълбоко в мен има част, която е силно повърхностна, признавам си, но както винаги съм твърдяла- все някой трябва да поеме отговорността да поддържа клишетата живи, а има ли по- голямо клише от жената, която лекува всяка депресия с шоколад и пазаруване и винаги ползва шампоан с най- малко 345 витамина и маска с поне тройно по- голяма доза безценни елексира и екстракта. От Клеопатра до днес - кое момиче би отказало вана от магарешко мляко и красива бяла рокля?!
И сега по същество към една от темите в новия аспект на блога.....
Обувките. Това е тихата лудост на повечето жени. Нещо като нормата за женственост, ако имаше наръчник 'Как да познаем, че сме от женски пол' и там бяха заложени средни стойности на общите поведенчески изяви на дамите. Аз не бих казала, че имам този проблем. В момента имам точно толкова обувки, колкото са ми били нужни.....през живота ми. Това, че обувките на децата седят в кошове в коридора не значи, че моите обувки са твърде много, значи че техните са по- удобни за тях самите по този начин....мисля. Каквото и да е, алибито ми е желязно и дори просълзяващо майчинско с тази мисъл за удобството на рожбите ми, така че кой може да докаже противното!
Колкото и обувки да имам обаче, а те вече казах не са твърде много по моя преценка, в последните години само един вид са тези, които неизменно са първият ми избор и това са гумените балеринки. Човекът, който се е сетил, че може да направи красиви обувки от гума е гении, защото за мен по- лесна за поддръжка, удобна и функционална обувка не би могло да има. Под последните твърдения може би бих могла да намеря и поне половин дузина баби- градинарки, които да се подпишат, но техните нямат камъчета, така че не правете паралел между галошите на баба и моите фаворитки, моля, а се поучете от мъдростта на поколенията- гумените обувки са като малката черна рокля- евъргрийн!
Вече трета година съм пристрастена към тях и се надявам никога да не спрат да ги произвеждат, защото планирам да съм бабата с гумените галоши на Новото време.
Повод за последната ми висока доза щастие в кутия донесе моята майка, която прекрасно се е сетила, че принципът на Мечо Пух е абсолютно приложим за моята връзка с гумените обувки, а когато тези обувки са Ted Baker, то няма как човек да сбърка. Три цвята еднакви обувки? Обичам те, мамо!
Ted Baker е може би един от моите абсолютни фаворити за този тип обувки и чанти, защото съумява да направи огромно разнообразие от цветове, нежни форми и малки детайли, които да направят от обикновената гумена обувка едно цяло изживяване, носещо комфорт и стил, като същевременно запазва цените на ниво "масова употреба", особено когато се намерят със сезонно намаление. Тези балеринки не правят изключение. Дизайнерски обувки на човешки цени- прекрасно!
Да, тези обувки могат да бъдат намерени при намаления на цени не по- различни от тези
на китайските производни, заливащи нашите магазини със силно завишени
цени и занижени качествени характеристики.
Сами може да се убедите в количеството на детайлите по всяка една обувка- цветния принт на стелката, панделките с гравирани с инициали метални пирамиди, металната табелка на петата. При това всеки един от тези детайли е много устойчив и при вече едномесечната засилена употреба на обувките цветът на стелките не се е променил или изтрил ни най- малко, което за мен беше изненадващо.
И за да бъде още по- прекрасно, там от където идват тези обувки има и чанти. И то какви чанти- същите удобни, гумени чанти, които прекрасно допълват комфорта и красотата на обувките и които дават същата свобода да бъдат притежавани без големите цифри на етикетите, но със страхотния ефект и издръжливост. Тази година чантите са със стъпка нагоре по отношение на качеството си, защото материалът им е много по- мек и гъвкав и не се деформира трайно когато чантата седи прибрана в гардероба по- дълго време, което беше сериозен минус на предходните. Ted Baker получават допълнителни точки за подобряване на продуктите си, при това без това да се отразява на цените им.
И тъй като вече отбелязах склонността на фирмата към детайли, тук панделката на Шаро е само един от тях. Защото освен, че Шаро е конте, той си има и друга страна.....
....задна страна! ;-)
Не е ли прекрасен!
Целта на новата графа в блога ми е от една страна да поднесе интересни за по- широк кръг от хора теми и да разнообрази съдържанието му, а от друга да споделя моя опит от различни продукти и практики и да спестя разочарованието и излишните разходи на някого- като цяло в България са много малко местата, които можеш да намериш със споделено лично мнение и опит, освен засиленото ровене из форумите, но там нивото на анонимност е доста по- голямо и мотивите за различните мнения не винаги са доброжелателни и реални. Споделеното по никакъв начин не е и няма да бъде рекламно мотивирано и ще бъде само моето лично мнение, което не ангажира никого и цели само споделяне на лични впечатления.
Не мога да си обещая, че това ще ми даде възможност за по- чести публикации, но винаги ми остава надеждата.....А през останалото време ще продължа да готвя, декорирам и да правя всичко останало, което правих и до сега и да го споделям тук винаги, когато намеря време. И понеже напоследък само дадените обещания ме принуждават да намеря време за извън- семейните си и работни ангажименти, то нека ви обещая вече доста позакъснелия разказ за именния ден на голямата госпожица и една рецепта за лесни и ефектни сладки към него....но това- следващия път :-)