За Еньовден в ретроспекция и сладките Горски гъбки

Макар да мина много време от Еньовден и по- скоро да е време за есенни рецепти и кадри от пожълтяващата вече природа, все пак ще си позволя да направя последна препратка към отминалите топли дни, да си спазя отдавна даденото обещание за кратък разказ в картинки и еретично да изневеря на заливащите пространството тиквени напитки, бисквити, торти, супи, декорации и какво ли още не. Тиквите могат да си отдъхнат....за малко.

И така...Еньовден! Всяка година този празник е особено чакан за мен, защото раждайки и двете си деца през зимата той е единствената ни възможност да празнуваме на открито някой от техните празници. И всяка година времето неумолимо и категорично проваляше тази моя мечта, както може да се види тук и тук . Тази година не очаквах нищо по- малко неприятно в последния момент, но пък и не се отказах от упоритата си мечта, за това отново смело планирах градинско парти за Яна и дори не помислих за резервен вариант, защото просто не желаех да приема възможността за пореден провал.
И като че да потвърди твърдението, че обикновено третият опит е на късмет, то най- сетне се случи! Градинското парти стана факт!

Времето беше леко влажно, но прекрасно топло, слънчево и зареждащо, а късните следобедни часове в Ботаническата градина осигуриха на децата и родителите възможност за едно приятно, отпускащо и  весело изкарване на открито на този специален ден за моето момиче.

Поради факта, че храната седи навън се придържах към безопасните пикник- опции, но дори и с ограниченията, всичко бе напълно достатъчно и разнообразно и гостите останаха доволни.
Солени мъфни, пресни сандвичи с маслинов хляб, хумус, царевица с масло и домашна малинова лимонада бяха само част от нещата, които приготвих за гостите на празника ни.

Тези  шоколадови кремчета заблудиха дори няколко от по- капризните деца и никое от тях не успя да се досети, че вместо шоколадов крем с удоволствие похапна голяма порция банани, сурово какао и авокадо. Едно на нула за здравословната парти храна срещу децата :-)

 

Всичко на масата бе предвидено да кореспондира с природата и градинската тематика- простичко, вкусно и лесно за хапване на крак.

Всичко вървеше като по вода....От неописуемата жега обаче семплата ми кексо- торта, a.k.a. Victoria sponge, отнел ми часове наред проучване за правилната му направа и не малко време религиозно методологично приготвяне, тръгна като по вода, тъй като масленият крем просто се разтече, но все пак не можем да бъдем максималисти, нали?! По- смели гости опитаха тортата в наливен вид и въпреки неугледната й форма я похвалиха високо, което помогна да не се разплача от яд за съдбата й и дори в крайна сметка тя бе изядена до последната троха...или капка.....

За гостите по поляната бях предвидила големи пъстри одеяла и меки възглавнички, а децата имаха организирана весела програма с много състезателни игри и дребни порадъчета, които всяко дете обича като гумен топчета и сапунени балони.

И тъй като не мога да ви почерпя за нашия празник реално, то поне мога да ви дам рецептата за едно от нещата, които се оказаха много харесвани и свършиха бързо на масата, а именно тези малки  вкусни маслени сладки гъбки, които се приготвят много бързо и лесно, ефектни са и най- важното- много вкусни!

Маслени сладки Горски гъбки

Източник: www.turkishcookbook.com/

Състав:

125 гр. масло на стайна температура
1/2 ч.ч. захар
1 яйце на стайна температура
1 1/2 ч.ч. нишесте
1/2 ч.ч брашно
1 ч.л. ванилов екстракт
1 ч.л. бакпулвер

какао за декориране

Приготвяне:

Разбийте маслото със захарта. Добавете яйцето и ванилията. След това прибавете нишестето и брашното в което сте сложили бакпулвера и месете докато се поеме. Получава се много меко и нежно тесто. Оставете да почине 5 минути в хладилника, а през това време загрейте фурната до 190 С. Подгответе си прегаментова хартия върху тава за бисквити.

Извадете тестото от хладилника и оформете малки топчета, колкото орех, и ги поставете върху тавата с пергаментовата хартия. В малка купичка поставете какаото, а в друга сипете малко вода. За да придадете формата на гъбка на сладките ще ви е нужна една празна стъклена бутилка. С помощта на нейното гърло, което сте измили и подсушили предварително, притиснете всяка сладка леко отгоре, за да оформите пънчето, като преди всяко притискате намокряте леко бутилката с вода я потапяте в какаото. Забърсвайте от време на време гърлото на бутилката със салфетка или чиста кърпа.

Печете сладките до леко зачервяване и оставете готовите да се охладят върху решетка.

Аз направих три дози от рецептата, защото само една е сравнително малка- около 15/20 малки сладки.

За тази година мечтата ми за прекрасен имен ден се изпълни и не бих могла да искам повече от празника ни. За догодина си пожелавам може би още един такъв прекрасен ден със същите силни емоции и красиви изживявания и същите прекрасни приятели, които да го споделят с нас :-)

И тъй като съм хванала вълната на пропуснатите за споделяне празници, то няма да е лошо да продължа с пропуснатите миналогодишни рождени дни на момичетата преди да е станало време за тазгодишните им, но това е само в сферата на пожеланията ми към мен самата за наваксване на недовършените публикации.

А сега нека отново тиквите залеят блогосферата, защото есента е прекрасен и много вкусен сезон, а аз все още не съм правила нищо тиквено, за да я отбележа. Срам за мен!

Морковени маслени бисквити с крем

Пролетта чука на вратата ни! Или пък ураганният вятър блъска отнесените боклуци по нея?! Не знам, няма да проверявам. На мен ми е пролетно и слънчево, така че това ми стига.
И понеже наближава Великден, а за мен това е един от най- любимите празници, съм започнала с предварителните подготовки от сега. До самия ден най- вероятно вече всички ще са отвратени от моркови, козунак и яйца, но това е цената, която трябва да платят за моя ентусиазъм! Разписано им е в длъжностната характеристика и са задължени да са мои дегустатори и критици. Кой е казал, че живота е лесен?

Тази седмица опитах една интересна рецепта, която пазя от известно време в графата "скоро трябва да направя" и макар да не спада съвсем към здравословните десерти, защото е силно маслена, захарна и креместа, не може да й се отрече, че е богата на витамини, защото има моркови! А дори и Зайка (тук е момента да ви представя Зайка, моята любима бяла и красива фигурка за този сезон) знае, че морковите са най- полезната храна на света и моментално неутрализират другите "вредности" във всеки сладкиш, превръщайки го в оптимална закуска за добро настроение, гарниран с чаша мляко и първите топли сутрешни слънчеви лъчи. Моркови на сок- добре, моркови в кекс- прекрасно, моркови в бисквити- интригуващо и пристрастяващо!

И докато Зайка обмисля дали е редно да изяде една- две- три бисквити преди да започне ежегодното отслабване за лятото, вие може да хвърлите един бърз поглед върху рецептата и да прецените дали вие ще се окажете силни достатъчно, за да не я направите. Аз не бях!
А дали Зайка е издържала на изкушението до края, ще видим по- късно....

Морковени маслени бисквити с крем 

 Състав:

За бисквитите:


200 гр. масло- студено и нарязано на кубчета
200 гр. кафява захар
380 гр. брашно- аз използвах фино пълнозърънесто брашно от лимец, но и с бяло ще стане
100 гр. моркови- ситно настъргани или смлени
1 ч.л. канела
1 ч.л. микс подправки- джинджифил, индийско орехче, кардамон.
1 щипка сол

За крема:

180- 200 гр. крем сирене
100 гр. масло
80-100 гр. фина захар (аз смилам в блендер кафява, но може да използвате пудра захар, ако искате)
ванилия

 Приготвяне:

В дълбока купа поставете брашното, подправките, солта и захарта. Смесете ги и направете кладенче в което сложете студеното нарязано масло. Размесете го с брашното с пръсти, като работите бързо, за да не разтапяте маслото.Добавете морковите и омесете и тях до инкорпорирането им в тестото. Оформете на два диска и ги поставете във фризера, увити във фолио или за около час в хладилника.
Извадете и разточете диска до дебелина около 0.5 см.  Изрежете с помощта на формичка равен брой кръгчета- или друга форма по ваше желание, и подредете върху незалепваща тава. Поставете в хладилника за около 20 минути, за да се охладят добре бисквитите преди печене.
През това време загрейте фурната до 180 С и пригответе крема.

С помощта на миксер разбийте на крем сиренето със захарта и маслото  и ванилията първо на бавни обороти, а след като се смесят на висока скорост докато стане пухкав крем.

Поставете охладените бисквити в загряната фурна  и печете докато леко се зачервят по краищата. Не ги препичайте, за да не станат хрупкави!

Готовите бисквити сложете върху решетка, за да се охладят напълно, а когато са съвсем студени ги слепете по две с крема.

Наредете слепените сладки в стъклен буркан или друг съд, който да е добре уплътнен, за да омекнат и да поемат от крема. Съхранявайте в хладилник и консумирайте с мярка :-)

А ако се чудите дали Зайка успя да устои на аромата им докато ви дам рецептата....

О, какъв провал на волята, момиче!

Добре е, че не може да докаже кой стои зад изчезването на тези няколко бисквити....Снимането е изморително занимание, което се нуждае от допълнителни калории!!!



И понеже ми е особено приповдигнато и свежо, макар навън да е сиво и гръмотевично, ще си позволя и да споделя за участието си в рубриката на Rozali: В кухнята с..., в която гостувам по покана на редакторката Христина Спасова и на която благодаря за прекрасните емоции, които ми донесе!

 Цялата публикация можете да прочетете ТУК 

И след като споделих рецептата си за щастлив ден с вас: Закуска с морковени бисквити и чаша полезен Бейлис преди лягане, отивам да си почина от писане и от цялата звездна слава ;-)

Най- вкусните шоколадови бисквити на света

Добре де, знам че всеки така казва за рецептата си и после се озовавате с пет тави (защото щом ще са най- вкусните защо да не направите поне двойна доза?!) не ставащи за ядене подобия на захарно тесто, но този път е съвсем вярно това гръмко твърдение, обещавам! А понеже не ми беше достатъчно да са най- най- вкусните шоколадови бисквити, тази година за коледните кутии със сладки реших да ги повдигна още няколко октави нагоре в истерията на небцето и да им добавя карамел.....Лошо решение- изядох повече от най- страшните си прозгнози за преминаване на границата с коледни сладки.

Прекрасното на тези шоколадови сладки е това, че освен ужасно вкусни, са и много лесни за правене, а освен това са превъзходни за декориране, защото направени точно според инструкциите запазват идеално формата си и не се надуват по повърхността.

Шоколадови бисквити с карамел

(източник:  Glorious Treats )

 

Състав:

225 гр. масло

135 гр. захар

100 гр. кафява захар

1 яйце

2 с.л. силно кафе ( напр. 1 ч.л. ратворимо кафе в 2 с.л. гореща вода)

1 ч.л. ванилова есенция

65 гр. какао- неподсладено

385 гр. брашно

1/2 ч.л. сода за хляб

1/4 ч.л. сол

* За слепване- 1 буркан дулче де лече

Приготвяне:

В купа пресейте заедно брашното, какаото, содата и солта.

С миксер разбийте маслото с двата вида захар до пухкав крем. Прибавете към него яйцето, изстиналото кафе и ваниловата есенция.

Започенете да прибавяте сухата смес към маслото и яйцата на малки порции, като изчаквате напълно да се поеме предишната, преди да добавите следващата.

Готовото тесто разделете на три или четири топчета, които обвийте в домакинско фолио и притиснете леко, за да са придобият подобна на диск форма. Поставете отделните дискове в хладилника за 2 часа. Ако наистина нямате време може да ги поставите за около 20-30 минути във фризера, но като цяло не препоръчвам това.

Когато тестото е охладено извадете един диск и го разточете върху силиконова незалепваща подложка, като съвсем минимално набрашните повърхността й. Бъдете внимателни и не добавяйте много брашно при разточването, защото ще направи бисквитите по- сухи, твърди и чупливи. Ако не разполагате със силиконова подложка може да използвате два листа пергаментова хартия между които да разточвате.

Разточете тестото и изрежете желаните от Вас форми. В този случай аз изрязах малки кръгчета, но когато правя декорирани бисквити това тесто се е държало превъзходно във всяка форма.

Изрязаните бисквити поставете върху незалепваща тава за бисквити или върху пергаментова хартия. Тавата с неизпечените бисквити трябва да бъде поставена във фризара за 5 минути или в хладилника за около 10-15, за да се охлади отново тестото. Това помага на бисквитите да запазят изцяло формата си и да не се надуват или напукват.

Загрейте фурната до 180 С без вентилатор. Поставете охладените бисквити вътре за около 10 минути, като ги наблюдавате, защото в замисимост от фурната ви може да отнеме малко повече или по- малко време.

Готовите бисквити прехвърлете на решетка, за да изстинат напълно.

За да направите слепените бисквити поставете по мъничко дулче де лече върху опаката страна на една бисквитка и я слепете с опаката страна на друга. Сладкото трябва да е достатъчно за да се вижда леко отстрани, но не и твърде много, за да изтича отстрани. Слепените бисквити поставете върху пергаментова хартия и оставете за поне една вечер на стайна температура, за да се стегне карамела и да попият бисквитите.

Ако не желаете да слепвате бисквитите можете да ги използвате да всякакъв вид декориране- айсинг, фондан или просто така, без украса за похапване. Няма толкова вкусни и широко приложими бисквити като тези, гарантирам Ви!

Ето тези бисквити за прощъпулника на малката ми лейди бяха по тази рецепта. 

Тогава ги направих за първ път и от тогава вече са почти задължителни, защото хората, начело с мен самата, са пристрастени към тях......и редовно ми ги изяждат, което е досадно и налага да увелича бройката на "случайно счупените" по време на печене.

Ако случайно останете не чак толкова възхитени от рецептата и искате да ми отмъстите, то приемам провалените партиди по пощата...само ми кажете кога и къде да ви дам адреса си и аз ще се погрижа за тях!

 

И ето пак идва Коледа!

Има нещо странно във времето напоследък! Дните минават като секунди, месеците като минути, а годините...годините не са това, което бяха. Сякаш още не съм си изтупала брашното от ръцете след щолените за миналата Коледа и ето отново е...о, да- Коледа! Кога мина цяла година така и не разбрах. Съвсем не защото беше много благодатна и спокойна година- нито в личен, нито в общо социален план. Просто защото времето е решило да се забърза и да види дали ще успеем да наваксаме ритъма му...ей така, за забавление.
И макар Коледа да се опита да ме издебне в гръб и да не ми даде време да се подготвя тази година аз упорито не се дадох на този пъклен план. Коледата невъзможна, ама не съвсем! Наистина, тази година ми се налага повече да си самовнушавам, че ме залива коледно настроение, но пък с упоритост ще го докарам до там в подходящото време.
За начало си украсих малка елхичка в хола, налепих може би 7 метровите кабеляци с лампи по прозорците и дори религиозно ги включвам всяка вечер, за да напомнят- на мен и на хората навън, че каквото и да се случва в ежедневието ни все пак трябва да допуснем магията на празника в сърцето си да си помечтаем за нужните ни чудеса, за по- доброто бъдеще и да заредим отново запаса си с вяра, който не без основание бързо се изчерпва през годината.

Разбира се, съвсем в тон с вечно намаляващото субективно време, моето тази година е още по- малко дори и от предходната, но плановете ми винаги са смели и упорито не се отказах от традиционното раздаване на сладки на близки и приятели. Е, вярно е, че списъкът бе съкратен от 100 на 50; че визуално нямах време да направя дизайна, който исках, защото 50 кутии с по 5-6 сладки от различен вид изискват бройка от около 300 сладки, като в нея не включвам подяждането от домашните любимци при процеса на производство, съответно декорирани една по една, опаковани и тн., а всичко това предполага време, което аз най- вече нямам за съжаление покрай работа, семейни ангажименти и общи други спънки пред безметежното ми сладкарстване.
На принципа малко, но от сърце ето какъв ще бъде малкия ми принос за една усмивка и искрица топлина към приятелите ни тази година. Не мога да скрия, че макари така набързо и леко претоварващо всичко това ми донесе голяма доза щастие и силно подпомогна коледното настроение в домът ни. Ето защо казват, че доброто винаги се отплащало :-)

Как би могло да има Коледа без джинджифилови човеци! Но понеже вече на всеки ъгъл надничат оригиналните, нека нашите да демонстрират "раждането" на тези малки вкусни човечета :-)

За заблуда на противника основата са лимонени маслени сладки, а вкусът на джинджифил прие причудливи форми, присъщи по- често за узурпаторите на джинджъровите хора.

 В един момент обаче двата лагера решиха да се обединят и се сляха в коледна хармония, в името на кратката си фотосесия и общата си кауза по носене на радост за децата и сетивата.

Може и да не съм се престрашила все още да се опитам с истинските френски макарони, но тези, което виждам така често този сезон, декорирани с листенца и малки плодчета имел  ме грабнаха силно, за това ги пренесох на бисквитите си, макар и само от захар.

И разбира се не можах да мина съвсем без нещо малко винтидж. За децата- реално или само по душа....

Тази година темата на Коледа у нас е бяло и розово, за това и повечето бисквити приеха тези тонове в украсата си. Прекрасно е, когато у дома има женски превес- можеш безпардонно да си украсиш само в бяло и розово и няма кой да ти каже нищо....или поне не нещо, което да си струва да послушаш. Дамите царуват!

 

Неее......не се каня да си бъркам в ухото. Позирам си така безгрижно, което не мога да правя, с розово- бялата елха, за да се документира тази малка лудост.

 Но пък за да е справедливо, редно бе да има по нещо и за кавалерите! Ето, поредния пример колко сме великодушни ние, нежните представители на силния пол.

 Разбира се, не се сдържах да си поиграя с любимия си pin up ретро стил, но държах нещата все пак в относително прилични граници. Този път...защото все пак е Коледа!

И така! Изкарах няколко дни, в които имаше много, много такива кътчета

Но в неделя намерих време да организирам бисквитеното надмощие над масата си и всичко започна да върви към кулминацията си. Сглобих 50 кутийки, подготвих метри с панделки, украси и хартия и започнах голямото подреждане.

В измерения на моя ръст, купчината кутии ме надминаваше поне двойно, но заплашваше да се подаде на гравитацията, за това отново бе разквартирувана на различни места.

Сега вече няма за пореден път да се извинявам, че пропуснах толкова много неща последната половин година. Имам тонове, тонове снимки, които чакат по- добри и свободни времена, имам да наваксвам с месеци с любимите си места при любими блогъри, но този момент все още не е дошъл. Защо? Може би някой ден ще събера смелост да кажа, но за сега ще се придържаме към хубавите емоции и добрите неща от живота.

А за да продължа с добрия и вкусен коледен дух, следващия път ще ви споделя най- вкусната рецепта за шоколадови сладки, който дори отидоха стъпка напред и станаха още по- вкусни с малко карамел....Мммм......карамел!!!!

Хей- хоу, Хелоуин е тук!

Позволих си да цитирам припева на песничката, която днес децата в училище пяха на тържеството си по случай празника (ден преди самия него?!?!), защото е толкова  заразна, че цял следобяд се върти в главата ми, въпреки усилията да я изтикам от там с доста по- стойностна музика. И макар този празник да е толкова близо до сърцето и общото ми разбиране за такова бурно честване на католически празници, колкото е близо до моралните възгледи на Папата аборта, не мога да не призная, че щом той прави децата ни щастливи и те намират толкова вдъхновение и емоция в него, то аз съм изцяло на борда на експрес Хелоуин БГ! А и това е един чудесен начин да се отърсят растящите хора от онзи първичен вроден страх от таласъми и други измислени твари.

Тази година може да се каже, че дъщеря ми е достатъчно голяма, за да осъзнае напълно и да се потопи изцяло в усещането за този празник, което автоматично значеше, че тази година от своя страна аз се озовах с още един ангажимент в и без това препълнения си график. Украсите и сладките на тази тема никога не са ми били втора природа, но пък човек трябва да е готов да излиза от клишето. И в навечерието на страховития празник, ето какъв финален резултат се получи от ентусиазма на младата дама и желанието на нейната майка да донесе още една усмивка на лицето й. Ах, тези деца....

1. Тиквата- емблемата на Хелоуин

Става ясно, че тиквата и гимнастиката с нея е нещо като алфата и омегата на този ден, за това нямаше съмнение, че аз няма да се размина с тикво- украсата по никакъв начин, а това съмнение отпадна още по- категорично щом стана ясно, че се очаква да занеса тиквата за украса в училище. Но тъй като карвингът е прекрасно нещо, което аз не владея и не разбирам, а да осакатявам тиквата просто за спорта нямах нито време, нито желание, подходих малко по- деликатно към тази част от празника. Преди години бях виждала из интернет прекрасна дантелена тиква, която тогава много ме грабна с визията си- някаква си проста тиква, а излъчваше толкова стил. Поставена пред факта, че имам само час вечерта преди да трябва да занеса украсения зарзават на следващия ден, се наложи да мисля бързо и ето какво се получи по интерпретацията на темата:

Едната тиква направих "дантелена" , като за целта намазах тиквата с лепило за декупаж и след като леко позасъхна с немалко борба, в която до последно не се знаеше коя от нас двете ще спечели натъпках проклетото нещо в нов дантелен чорапогащник, като двата края се постарах да оставя при дръжката и основата, където ги залепих обилно с още декупажно лепило. Оставих да засъхне добре през нощта. Ако разполагах с поне ден повече исках да боядисам първо самата тиква в бяло и едва тогава да я натиквам в облицовката й, но това ще остане за догодина. Така контрастът щеше да е доста по- добър и ефекта много по- красив.

Втората тиква отново намазах със същото лепило, но нея поръсих обилно с брокат в златно, като на места направих малки корекции на лепилото и отново поръсвах, докато стане плътен слой и не се личи цвета на тиквата отдолу. Оставих и нея да засъхне добре през нощта.

На сутринта и двете бяха готови и след като нито една от тях не пожела да се превърне в каляска и да ме отведе на бал в далечен дворец ги натиках в багажника на моята си стара каляска и ги  откарах при децата. И това, ако не е вендета!

След като приключих с тиквите продължих нататък по списъка. Сладкишите- ето тук вече нещата са далеч по- интересни!

Никой не иска номер, за това всеки дава на драго сърце лакомства. Нека обаче си вземат от  моите, ако им стиска на малките изнудвачи...(тук следва зловещ смях, в духа на празника , а и просто защото съм си зла)!

N.B. Предупреждавам, че преди да продължите е добре да не сте яли скоро, защото следват някои леко смущаващи кадри, които се отдалечават от общото ми чувство за естетика и добър вкус. Предупредени сте, продължавате на Ваша отговорност!

Започваме от по- красивата част от нещата. 

Всеки знае, че ябълките са полезни. Но дали е така, ако са пропити с черна отрова?!? Не знам, само смелите ще разберат!

Трябваше да имат и проядено от червеи, но времето отново подкастри плановете ми. Така или иначе на живо са страхотни, а аз имам нужда от уроци как да снимам черни обекти :-)

И след като минахме през отровните ябълки, нека видим кой ги е сътворил все пак. Не би могло в такова злокобно дело да има пръст друг, освен някоя вещица! 

О, да! Има пръст...и то не един, а цяла купчина от пръсти!!!!

Тези сладки ме грабнаха при не една творяща около празника дама и за това не останах назад в приготвянето им. 

Пръстите на вещицата 

Състав: 

 

225 гр. масло

1 ч.ч. пудра захар

1 яйце

1 ч.л. бадемов екстракт - ако не обичате аромат на бадеми не го слагайте

1 ч.л. ванилия

340 гр. брашно

1 ч.л. бакпулвер- не пълнете много лъжичката

1 ч.л. сол

бланширани бадеми

зелена хранителна боя, ако искате да оцветите тестото зелено. Аз не исках излишна химия 

малко червен шоколад за залепяне на "ноктите"

Приготвяне:

В голяма купа смесете маслото, захарта, яйцето, бадемовия екстракт, ванилията и боята, ако използвате такава. Добавете пресятото брашно с бакпулвера и солта. Омесете тестото и го оставете в хладилника поне за един час.

Като взимате малки части от тестото, а останалото държите в хладилника, гребвайте от тестото с чаена лъжичка и оформяйте на пръчица- правете ги много тънки, тъй като тестото се надува при печене. Поставете бадем в единия край на всяко "пръстче" и оформете с притискане кокалчето. С помощта на нож направете леки разрези тук там, за да добият съвсем реалистичен вид.

Подредените в незалепваща тава пръстчета изпечете в предварително загряна до 160 С фурна. 

Готовите пръстчета поставете върху решетка, за да изстинат. 

N.B. Много важно е да държите тестото в хладилника и да работите с части от него. Аз направих грешката да извадя цялото и за това само първата ми партида имаха хубава форма, а следващите пръстчета се разливаха, тъй като масленото тесто се бе отпуснало и сега вещицата ми страда от тежък артрит и/ или слонска болест. Не работя  за пръв път с такова тесто и правилата са ми съвсем ясни, но от претоварването със задачи се омотах. Нямаше сила на света, която да ме накара да правя нова партида, но Вие не повтаряйте моята грешка.

Когато пръстчетата са напълно изстинали, разтопете на водна баня червения шоколад. Като го държите леко топъл, за да не стяга, отлепяйте едно по едно бадемчетата и поставайте по мъничко шоколад под тях, след което ги връщайте на мястото им и притискайт, за да получите кървавия ефект. 

Лесно и просто, а много ефектно и най- вече- вкусно!!!

А сега нещата загрубяват! След като тотално ми писна да украсявам тикви, да правя фитилчета и да меся ми падна пердето и превърнах кухнята си в сцена от CSI или Декстър! Ха ха ха (ето го пак този зловещ смях). То си било творчество да оплискаш всичко с кръв, не е като да е за всеки тази работа. Жертвите? Ето ги!

  

Кървави бисквити

Източник: annies-eats.com

Декстър би се гордял с мен и чистата ми работа! Ето как можете да станете касапи за ден и Вие, но бъдете предупредени- води до пристрастяване!

Върху захарните бисквити поставих моделираща маса в искрящо бяло. Закрепих я като намазах съвсем леко самата бисквита със затоплено сладко. Можете и да направите основата от айсинг, както бе предложено в оригиналната идея, но това ще изисква време за съхнене преди следващата стъпка, което аз никога нямам, а и винаги крие риска от "протичане" на червеното в бялото и разваляне на чистата работа. За протичането на цветовете при работа с роял айсинг говорих по- подробно преди доста време ТУК .

След като поставите моделиращата маса и я пригладите добре е време да направите оцветен в тъмно червено роял айсинг, който обаче ви е нужен толкова рядък, че да можете на пръскате лесно с него, но да има плътност и релеф и да не е воднист. Разреждайте внимателно, за да не втечните твърде много консистенцията!

С помощта на зъбците на вилица или чиста четка започнете да правите пръски върху бисквитите си докато не ви се стори достатъчно добра "кървава баня". Моята изглеждаше така: 

След като приключите с "клането" преместете бисквитите в голяма тава, където оставете да изсъхнат напълно преди да опаковате. Времето за съхнене на айсинга зависи от влажността в помещението, в което работите.

Тези бисквити са ми абсолютен фаворит!!! До толкова, че дори не ми се дават утре :-)

И последно, но на заслуженото първо място по гнусотия остават...Клечките за уши!

Мхм...Съжалявате ли вече, че продължихте да четете? Сами сте си виновни!

Колко от Вас им стиска да опитат такова локомство? И кой ще прави номера в този случай- децата или аз?! Който се смее последен може и да загрява най- бавно, но пък най- дълго се наслаждава на триумфа си, така че последният смях е мой.....Ето, чувате ли го отново.....Ха ха ха!

Запазете спокойствие, няма да дам на обичните ни отрочета използваните си клечки за ушички, макар депозита по тях да е впечатляващ и да си заслужава да бъде показан на света. Това всъщност са едни изключително апетитни и неустоими....

Противни клечки за уши

Състав:

Бонбони маршмелоуз

Дървени или пластмасови клечки за близалки

1 1/2 ч.ч. захар

20 гр. масло

Приготвяне:

Набучете на всяка клечка по едно бонбонче маршмелоу. Пригответе всички клечки по този начин. Постелете тава или голяма решетка с пергаментова хартия. 

В огнеупорен съд с тежко дъно поставете захарта на равен пласт и сложете на котлона, за да се карамелизира. Не добавяйте вода- просто я  следете постояннно, за да не загори.

Разбъркайте леко когато започне да се топи и следете през цялото време. Когато леко покафенее, няма бучки и замирише приятно на карамел дръпнете от огъня и добавете маслото. Разбъркайте докато се разтопи- то ще започне да кипи и ври първоначално, но ще му мине бързо ;-) 

Така приготвения карамел поддържайте топъл и започнете бързичко да потапяте всяка страна на "клечките за уши" в него. Подредете ги една до друга върху пергаментовата хартия, за да се стегне карамела. Маслото в него ще го държи мек и приятен за ядене, така че да няма счупени зъби при дегустацията на този авангарден десерт.

Клечки за уши, стабилно омазани с ушна кал- колко по- противно би могло да стане?!

С това ще спра потока от творчество, защото дори на мен ми идва повече и обещавам съвсем скоро да има реванш в по- нежен стил, но за сега ви оставям с мислите за тези кулинарни изкушения и ако е вярно, че храната първо се поглъща с очите, то вие сериозно трябва да си прегледате диетата след посещението си тук- засрамете се, що за неща изядохте само?!

Весел и страховит Хелоуин на всички!!!

За романтиката и шоколада

Романтика. Не е моята силна страна- не ме влече особено и някак не я разбирам съвсем в онзи широко лансиран, христоматиен вид. Не виждам добре единствено на светлината от свещи, не ми се отдава да дъвча еротично в заплашителна близост до лицето на любимия, който също бори пореден залък в опит да изглежда лежерно- елегантен на фона на протяжна музика, в компанията на половин храст червени рози и купчина други плевели из тях, старателно завити в целофан и струващи близо половин месечна заплата.
Животът обаче държи да натрие носа на всеки, дръзнал да махне пренебрежително с ръка на романтиката.

За да се дистанцирам от темата и да избегна всякаква прилика с реални лица и събития ще ви разкажа една малка приказка с отворен край.

"Имало едно време едно момче и едно момиче. Те не се познавали и никога не се били виждали, макара да живеели съвсем близо един до друг. И двамата били още ученици и се радвали на прекрасен живот и грижовни родители, които едни ден решили, че за да подсигурят бляскавото бъдеще, което чертаели за потомците си, е редно те да бъдат изпратени на лятно училище, където да учат език от самия извор, а именно- под крилото на Кралицата.
И така, макар момичето и момчето да направили всичко по силите си да вразумят родителите си и да защитят полагащите им се по право няколко седмици безметежно съществуване, те били натоварени на колите и закарани на летището. Там им била връчена по една "разпознавателна" оранжева тениска, която Тя облякла примиренчески, а той бунтарски отказал да сложи каквото ще да става и с голяма доза помахвания и тихо проронена от майките им сълза младежите били насочени към изходите за излитане.
Ето тук е и моментът, когато всичко започва, с една на вид кратка и простичка фраза като " Да ти помогна ли с това?", отправена кавалерски от Него към младата дама, която се борела отчаяно с куфар, тежащ средно три пъти колкото нея, който упорито отказвал да следва нейното темпо и най- вече - посока!

Няколко часовият полет дал възможност на младежа да покаже най- доброто от себе си с комплименти като " Това перука ли е?", изречено с възторг (?!?) към прическата от студено къдрене на младата дама, последвано от напористо нахлупване на слушалки с размерите на шлемофон, с цел демонстриране на музикален вкус и още няколко хода, които мозъкът на младата дама услужливо е изтрил, за да не завърши всичко още там и тогава. А тя, о,  тя била повече от очарователно прелестна с къдравата си черна коса и очи като на изоставено от майка си малко пале- големи и леко изплашени от постоянното тръскане на самолета.

Пристигайки, някак поети от общия организационен хаос на летището всеки поел в различна посока- Тя отивала в Кеймбридж, а той в Лондон. Всеки от тях попаднал в нова и непозната среда и сякаш за миг забравил прекрасната среща на онзи самолет, а и двамата имали достатъчно гордост, за да не се обадят "първи", така че всичко изглеждало сякаш ще остане само един приятен спомен, ако съдбата не била решила друго.
С присъщия си неразбираем за простосмъртни подход тя някак направила така, че Той все пак да се обади, Тя да успее да отиде до него, уж просто на екскурзия до Лондон, Той да се обади с горещи молби към родителите си да удължат със седмица престоя му там, защото толкова много харесвал училището, когато реално целта била да успее да съвпадне полета му обратно с нейния и да имат отново няколко часа заедно.....сякаш случайно.

И така, малко след завръщането си на родна земя и въпреки пречките от различен характер пред тях Той и Тя скоро станали Те. Светът им станал някак по- малък, всичко друго загубило смисъла си и целта на всеки един била да свърши учебния ден и отново да бъдат заедно- онази истинска, някак детски чиста любов, когато стомахът ти се пълни с пеперуди само при мисълта за другия човек. Дошло време за завършване, балове и планове за бъдещето пред всеки от тях. Тук отново животът изправил двамата пред огромно препятствие, такова което слага край на повечето подобни връзки- докато Тя завършвала първата година в мечтания университет, за постъпването в който била вложила толкова много време и усилия, Той трябвало да замине отново на Острова, където да продължи образованието си. И логично тук би трябвало да свърши всичко.....Но отново съдбата се намесила!
Тя получила разрешение от майка си, напук на всички, които я убеждавали да не го дава,  да прекъсне за няколко години своето следване и да последва любовта си с едни от най- мъдрите и запомнящите се думи, които изискват изумителна майчина сила да бъдат изречени: " Правилният човек идва само веднъж в живота ни, а диплома се взима по всяко време. Ако наистина вярваш, че това е Той, отиди, аз ще съм до теб, мила моя!".

И така започнали месеците на мъчително чакане за виза. Месеци и месеци, през които Те страдали разделени на хиляди километри и без яснота дали и кога отново ще са заедно, докато един ден дошла добрата новина, че Тя вече има официално разрешение!

Само дни по- късно, отново на летище, но този път далеч от България, Той и Тя започнали да пишат новата страница в житейската си история. Заживели щастливо в малкото си подземно апартаментче, в което било жизнено важно да не наддаваш на килограми, за да можеш да минаваш покрай гардероба и леглото, учейки се практически, по трудния начин- далеч от близки и познати, в чужда страна и в лоши битови условия, да бъдат отговорни възрастни, но пък нищо от тези несгоди не било способно да развали прелестния свят, който те имали, двамата.

Годините вървели, те учели житейските си уроци- понякога по- трудно, понякога с лекота, но винаги заедно. Не след дълго дошла новината за предстоящата поява на То. То, което преобърнало света им, направило го още по- непредсказуем и вълнуващ и ги научило на толкова много нови неща- за света около тях, за любовта и за живота, макар То да било толкова малко и крехко и така безпомощно само по себе си.

Дошло време Те да се приберат обратно при всички, които ги обичали и ги чакали толкова дълго. Животът продължил да им изпраща своите изпитания и незабравими мигове, но и онази романтично настроена Съдба продължила да бди над тях и с присъщия си замах добавила към Тях още едно То, което дошло с изцяло нови уроци, нови предизвикателства и донесло ново огромно щастие на новото си семейство. И макар не всичко да било като на приказка, Те продължавали да бъдат все така задружни, обичащи се и най- важното щастливи от това, че са заедно.

И както е редно да завърши всяка една приказка, Те заживели щастливо, пели, пили и се веселили, а сигурно го правят и до днес, там някъде, в своя свят за четирима."

Така....Приказките са хубаво нещо. Далеч от тях, в реалния живот, аз и моята по- добра половинка не чак толкова отдавна направихме цели 11 години заедно. Миналата година не успяхме да отбележим този важен ден, защото борехме високи температури по морето, тази отново не успяхме поради сходни причини, но не на морето, а и защото за този месец аз имам план. План, който е с кодовото име " Аз, моя милост и отново Аз" и включва пълна забрана над проектите ми, извън проект Аз, т.е. малко възстановяване на силите преди да се ликвидирам окончателно. Всичко това доведе до липсата, или по- скоро до строгата забрана над плануваното от мен тържество с торта и всичко останало. За да отбележим празника си обаче не можеше да няма поне нещо захарно, което да споделим над чаша топло мляко с какао и мили спомени, след като децата заспят....И дори успях да му направя мил романтичен колаж- ей така, за да му покажа, че след тези години и две деца по- късно все още го обичам това сладко момче, което ми помогна с куфарите и до ден днешен ми помага да виждам по- цветен живота си, въпреки всичко.

А и това никой не успя да ме хване докато го приготвя, така че нямаше вето.

Може и да нямате годишнина всъщност, но няколко шоколадови бишкоти с чаша топло мляко винаги действат добре в преградките на любимия, а защо не и самостоятелно, заедно пак с любим, но сериал/ филм или книга. Каквото и да решите, тези шоколадови бишкоти ще ви донесат не само удоволствие, но и много мили спомени от детството, ако тогава сте изяждали по пакет шоколадови бисквити Еверест без да се грижите за талията или холестерола си, защото вкусът им е почти автентичен с този на любимите бисквити, но и с добавената екстра на бадемите и дъха на портокал...мммм....

Шоколадово- бадемови бишкоти

Състав:

150 гр. бадеми
150 гр. натурален шоколад- поне 70%
250 гр. брашно
1 ч.л. бакпулвер
150 гр. кафява захар
2 яйца- големи
1 ч.л. ванилов екстракт
1 ампула масло от портокал*
настърганата кора на 1 портокал- необработван химически

Приготвяне:

Загрейте фурната до 160 С и постелете пергаментова хартия върху плоска и голяма тава- такава за бисквити или пандишпанови платки е най- удобна, както и тази от самата фурна. Оставете ги да се охладят.

Запечете бадемите върху сух тиган или във фурната за около 5-10 минути.
Начупете шоколада на относително еднакви парчета и го разтопете на водна баня или в микровълновата, като внимавате да не го пресечете- за начинаещи е по- добре това да става на водна баня, за да имат повече време за реакция и да следят през цялото време процеса. Оставете и него да се охлади настрана.

В голям съд пресейте около половината брашното с бакпулвера, добавете захарта, охладените бадеми (цели), шоколада, леко разбитите яйца, ваниловия екстракт, маслото от портокал и кората. Разбъркайте с дървена лъжица докато се хомогенизира и оформи, а след това продължете да месите на ръка, добавяйки по малко от брашното, за да се получи стегнато, но все пак меко тесто- при мен пое почти цялото количество по рецептата, но от точния грамаж на яйцата, влажността на помещението в което работите, качеството на шоколада и още няколко фактора може значително да промени грамажа на брашното и ако сложите цялото рискувате да получите много сухо тесто.


Разделете тестото на две топки и оформете всяка на фитил с относително 5 см диаметър. Поставете фитилите върху предварително подготвената хартия в тавата и ги притиснете леко отгоре, за да станат около 3 см дебели.

Печете в предварително загряната фурна 20-за минути или докато са леко твърди на допир.
Когато това стане ги извадете от фурната, намалете температурата й на 150 С и ги оставете да се охладят навън за 15 минути.
С помощта на остър нож нарежете изпечените фитили на филии с дебелина около 1 см. и ги върнете отново върху пергаментовата хартия. Запечете ги във фурната за още 5- 10 минути от всяка страна докато станат хрупкави.

Прехвърлете готовите бишкотите върху решетка, за да се охладят.
Когато изстинат напълно ги съхранявайте в буркан за бисквити или друг съд с добре изолираща капачка, за да не се овлажнят.

* Маслото от портокал не е химически синтезираната есенция, която се продава широко, макар да е в същите малки шишенца. Ако използвате есенции го заменете с такава, но аз не го препоръчвам и не знам до колко ще се запази след термичната обработка  вкусът и аромата от такава алтернатива.

Хубаво нещо са приказките, а още по- хубаво е когато те успяват да се преплетат с реалния живот и да докажат на вече порасналите момичета, че романтиката не е само клишета и високопарни фрази в книжките за принцеси, а нещо реално, нещо като малкото чудо в живота ви, което ви кара да заобичате така силно и истински един мъж, че дори и 11 години по- късно да продължавате да го наричате "единствения" с чисто сърце и да се гордеете, че именно той е човека до вас.
И макар да си оставам не съвсем романтична по учебник си позволявам малки залитания към нея по някакъв мой си, особен начин. А когато тези залитания са придружени от най- верния приятел на романтиката, шоколада, то просто няма как да не призная, че има защо всичко това да е така ценено и търсено от по- нежните души в този живот.