Пролетно ми е!

Напоследък толкова силно ме е завладяла пролетната вълна, че дори щафетно течащите носове на отрочетата, температурите и работните ангажименти не ме спират да се наслаждавам на цъфтящите дръвчета, на аромата им, на разпилените по  улиците бели листчета, на щъркелите във високите гнезда, лястовиците и топлите слънчеви лъчи. Пролетта е един от най- любимите ми сезони и е толкова силно заредена със символи, че човек може лесно да се загуби в цялата атмосфера и дори неволно почти винаги попада в прегръдките на новата надежда, на новите сили и на приповдигнатото настроение, което като по чудо не е стимулирано от препоръчителни за съвременния живот дози градус или шарени хапченца.

Както обикновено аз имам повече проекти в главата си от колкото би било по човешките сили да бъдат изпълнени, но това никога не ме е спирало, за това започнах във всяка свободна минутка да отмятам по малко от вечно допълващия се списък от идеи.
Разбираемо за споделянето им времето никога не ми достига, но дори и със задна дата все още има достатъчно време да приложите някои от тях преди един от най- хубавите ни празници- Великден!

Все по- засилващото ми се увлечение към тенденцията " Обратно към основите" и тази година взима безмилостно своите жертви и намаля силно стойността ми като потребител на масово произведени от невръстни китайски деца стоки и силно засилва удоволствието ми от личното участие- мое и на децата ми, в семейната динамика на празниците.

Тази година пролетта леко се позагуби по пътя си към нас и това малко или много поизнерви такива пролетно- ентусиазирани, слънчево- зависими, свежо- търсещи персонажи като мен. За това реших, че след като пролетта не идва категорично навън, то аз ще си я донеса сама вкъщи, където парното спомага за топлото усещане на озъбените слънчеви лъчи.

Този малък проект донесе в домът ни страшно много позитивни емоции! Беше ужасно забавно да се направи с помощта на малките ръчички- помощници. Тя развива в децата любовта и разбирането за природата, кара ги да се грижат за нещо живо и  да наблюдават как то расте пред очите им. Свежото усещане, което дава това покълващо нежно зелено стебло е нещо, което ме изпълва с много енергия по един малко странен и необясним начин, а и е една много красива декорация, дори ако не страдате от моето увлечение по растящите треволяци ;-)

Живата ни украса за Великден е толкова лесна за правене, че не ви трябват почти никакви градинарски умения и изисква само шепа желание и мъничко грижи, за да я имате за много, много дълго време в дома си.

За да си имате същите рошковци и при вас ще ви бъдат нужни:

• малка шепа семена- жито би било особено подходящо, но може да използвате каквото прецените.
• почва
• вода
• съдове, в който да посадите семената

Аз използвах смес от зърна, защото имах такава под ръка, но най-обикновеното жито за варене от магазина ще ви свърши прекрасна работа.

Първа стъпка: Покълване

Поставете необработваните зърна в дълбок съд и ги измийте. Напълнете вода над нивото на зърната в купата разбъркайте- така ще се отделят "кухите" зърна на повърхността и ще можете лесно да ги махнете. Напълнете отново с вода и оставете семената за около 10-12 часа, за да се накиснат.

На следващия ден отцедете водата много добре и поставете семената в буркан, махнете капачката му  и завържете с ластик парче марля на нейно място. За ден- два изплаквайте семената веднъж- два пъти на ден, като всеки път внимателно отцеждате водата след това. Не искате да започнат да се развалят и миришат в малка локва вода на дъното!
Така семената ще започнат да покълват. Когато видите малките кълнове лекичко да се показват- време е за засаждане!

Втора стъпка: Засаждане

Пригответе съдовете, които ще използвате за декорацията си. Аз избрах прозрачни такива, за да могат след това да са видими и корените на растенията в почвата. Определено е интересно, дори и за мен самата, признава си :-) , но можете да използвате всичко, каквото решите или имате на разположение. Поставете в тях по малко почва. Вземете от зърната и ги засадете в почвата, като се стараете да са покрити поне леко от нея. Не е нужна особена прецизност, просто ги заровете там вътре хаотично. Това силно улеснява малките градинари :-)

Полейте почвата леко- целта е тя да е влажна, а не да тече вода от нея, особено ако съдът ви няма отцедник, както е в този случай.

За най- лесно дозиране при поддръжката, особено на децата, е добре да използвате пръскалка, която да напълните с вода и да държите за тази цел наоколо. Така е лесно за децата да поливат редовно растенията.

За да видите първите стръкчета няма да ви се наложи да чакате дълго- още на следващия ден по- плитко заровените семена бяха покарали, а до два дни всички вече бяха излезли над почвата. Предварителното накисване и покълване прави този процес така кратък, но ако го пропуснете отново ще имате добри резултати, просто малко по- бавно.

За да ги имате за дълго време в добър вид, тъй като тревичките не растат равни, е добре да си имате ножичка и да ги подкастряте от време на време, за да не стават твърде високи и да са равни.

Нашите треволяци вече карат успешна четвърта седмица, като се наложи да добавя по малко семена тук- там, защото не ми бяха достатъчно гъсти, така че бъдете щедри при засяването, за да не са рехави украсите ви после :-)

А корените под почвата в стъкления съд са толкова впечатляващи и интересни, че можете да изкарате доста време с децата в обяснения с картинки и да си направите забавен урок :-)

Сега остава да си отглеждаме все така успешно тревичковците до Великден, когато се предполага да бъдат част от основната украса на масата тогава. А ако аз бях успешна в толкова дългосрочното им отглеждане няма никаква причина всеки да не може да се справи и след моя опит с чиста ръка на сърцето мога да кажа, че това е отличен детски проект!

Наслаждавайте се на настъпващото топло време, радвайте се на пролетта и я оставете да ви завладее- обещавам, че ще ви бъде много полезно и зареждащо.....За нас тази година това зареждане ще се изрази в купуването на колела и тяхната редовна употреба по паркове и градинки, така че предупредени сте- не носете сандали, ако са ви мили пръстите, понеже аз не съм се качвала на колело от детството си и не гарантирам правата линия и разумната дистанция ;-)