Цялата тази любов и първото ми гостуване с една торта с рози...

Денят на влюбените е далеч. За сега ни престоят дни на дълбоко потъване в палта и топли юргани и голямо треперене по улици и офиси. Но защо пък да не се повдигнем на пръсти, точно както правехте като деца за да видите какво има на високата кухненска маса, и да погледнем зад сковаващия студ на зимата, където ни очакват отново слънчевите лъчи и аромата на цъфтящите цветя. Напук на зимния студ да разтопим битовия скреж в сърцата си и да се порадваме на малките жестове, на приятната компания на любимите си хора и на това така простичко, но толкова безценно "Обичам те", което се надявам всеки от нас да чува поне веднъж всеки ден.
А какво по- хубава компания има за времето с любимите освен нещо сладко и ароматно, което да го направи наистина незабравимо да насити сетивата ни изцяло.

Повод за днешната ми публикация е именно един жест, приятелски жест. Една сърдечна и мила покана, отправена от една изключителна жена. Още по- вълнуващото е, че тази покана съвпадна с един прекрасен празник- първата годинка на най- ароматния, нежен и пленителен блог в нашата блогосфера Angellove's cooking . Заповядайте с мен при Мина и нейното англеско кътче, където знам, че ще останете дълго и ще се връщате често, защото това място е пристрастяващо (да не кажете, че не съм ви предупредила после)


Торта Персийска любов

Състав:

За блата

1 ч.ч. брашно с набухвател
14 с.л. захар
1 1/2 ч.л. бакпулвер
1/4 ч.л. сол
3 големи яйца, разделени на белтъци/ жълтъци
6 с.л. розова вода
1/4 ч.ч. рапично олио
2 ч.л. настъргана кора от лимон
1/4 ч.л. семена кардамом- смлени
ванилия

За захаросаните розови листа

2 белтъка
листенцата от 1-2 рози- необработвани с химикали
1/2 ч.ч. захар- фина

За крема

2 1/2 ч.ч. пълномаслена течна сметана
1 щипка шафран
2/3 ч.ч. пудра захар
1 с.л. розова вода

2 с.л. неосолени ядки шамфъстък

N.B. 1ч.ч. = 240 мл чаша

Приготвяне:


За захаросаните розови листа

Отделете внимателно розовите листенца от розите. Измийте ги добре и ги подсушете много внимателно.
Разбийте белтъците до пяна в малка купичка. С помощта на четчица намажете розовите листа от двете страни с разбит белтък и след това поръсете щедро със захар- не се притеснявайте, че е повече- когато изсъхнат остават само полепналите по тях кристали.
По време на мазането с белтък може да се наложи да го разбивате лекичко отново, за да възстановявате консистенцията му.
Поставете захаросаните листенца на незалепваща решетка, за да изсъхнат през нощта.

Блата

Загрейте фурната до 160 С. Пригответе си две форми с 15 см диаметър (ако нямате може да използвате две с 20 см диаметър, но тортата ще стане по- ниска)- намаслете и облепете с пергаментова хартия, ако не са с добро незалепващо покритие.
Поставете в голяма купа пресятото брашно, бакпулвера и солта. В отделен съд разбийте жълтъците от трите яйца с половината от захарта (т.е. 7 с.л.). до побеляване. Прибавете към тях розовата вода, рапичното олио, лимоновата кора, ванилията и кардамома. Прибавете жълтъците към сухите съставки и разбийте до гладко.
В отделен съд, който сте се уверили че е напълно сух и чист, разбийте белтъците. По средата на разбиването прибавете към тях останалите 7 с.л. захар и разбивайте докато не стане плътна и тежка консистенция, нещо като разтопен маршмелоуз- това е важно за крайния вид на блата. Прибавете така разбитите белтъци към основната смес с помощта на дървена лъжица, като използвате максимално най- малко движения и бъркате внимателно и само в една посока.
Разделете сместа между тавите и поставете във фурната.
Печете до зачервяване и докато дървено шишче забито в средата на блата не излезе съвсем чисто и сухо.
След като ги извадите, оставете блатовете във формите за 15-на минути, след което доохладете на решетка.

Блатовете  пригответе ден по- рано и съхранявайте плътно увити във фолио за свежо съхранение, след като са напълно изстинали.

За крема


Ден по- рано, т.е. в деня на приготвянето на блатовете: Смесете 1/2 ч.ч. сметана с шафрана в малка тенджерка. Кипнете леко и отстранете от огъня. Оставете да поеме аромата за 20-на минути, след което поставете в хладилника за през нощта докато се охлади напълно.

Разбийте останалите две чаши течна сметана с розовата вода и захарта. Отделете около половината за глазура. Към останалата разбита течна сметана прибавете ароматизираната с шафран доза от предишния ден и разбийте.

Сглобяване на тортата: Ако сте използвали 15-см тави, разрежете блатовете на две, за да получите общо 4 по- тънки блата. Пропуснете тази стъпка, ако сте ползвали по- големи тави и съответно имате два тънки блата.
Поставете един блат върху десертна чиния и намажете обилно от шафраново- розовия крем. Върху него поставете другия блат и така редувайте, като завършите с блат. Бъдете щедри в мазането между отделните слоеве.

С белия сметанов крем измажете тортата отгоре и отстрани. Завършете като декорирате със захаросаните розови листа и шамфъстъка.

Готовата торта поставете в хладилника за час преди сервиране.

Може би тортата не е от най- лесните за прохождащи в кухнята, но пък малкото труд около нея си струва всяка секунда. Вкусът определено е нестандартен и рядко срещан. Розовата вода и захаросаните рози придават аромат, който остава за дълго в съзнанието и сетивата и подканва към....е, розови мисли да кажем, а екзотичните подправки акомпанират чудесно на главната нотка във вкуса.

Като финал бих искала да благодаря и тук на Мина за прекрасната възможност, която ми предостави да бъда част от нейното вкусно и елегантно кътче и то на неговия рожден ден. За мен беше истинско удоволствие и чест да бъда един от гостите й, а нейното приятелство е моята най- голяма награда!

Благодаря ти, Мина!!!

Блестящ домашен пластелин за моето момиче

Моето голямо малко момиченце се оказа закотвено на легло за най- малко пет дни, благодарение на един никакъв вирус, който щедро я дари с възпалена става. Няма майка, която да не може живо да си представи какво означава да държиш едно малко енергично същество в леглото, без да му се разрешава дори да помръдва крачето си дори за ден.
Като добра майка, каквато съм си аз наред със скромна, моя отговорност бе да направя времето по- забавно и пълноценно за малката си дъщеричка през тези дни. Разбира се минахме през едно кратко филмче на ден, четене на стотици книги (ако ви се е сторило, че детските секции на книжарниците са пусти, извинете ме, но изкупих всичко от тях), редене на пъзели и какво ли още не. Да, но всичко това омръзва бързо. За това започнах с приложните занимания и докато тя завърши своя шедьовър с водните бои, аз забърках домашен пластелин за нея и малката, който обаче не беше просто някакъв си там пластелин, а беше звезден, принцески пластелин с много, много брокат!
Не за пръв път правя такъв пластелин, но до сега не се бях сещала да снимам процеса. Тъй като съм от майките параноички и браня децата си зорко от всяка излишна химия, този пластелин е единствения, с който ги оставям да играят спокойно, защото знам точно какво има в него и не разчитам на честната дума на производителя, че всичко вътре е безопасно. През кожата преминават повече от подозираните количества химикали, така че не е излишно човек да е предпазлив, когато се касае за малките човечета.
Иска се здрава ръка и малко време, но си струва усилието, а и за децата е в пъти по- забавно, когато сами участват в процеса на правене на техния пластелин.

Домашен блестящ пластелин

Състав:


3 ч.ч. бяло брашно
1/4 ч.ч. сол
6 ч.л. кремотатър/ винена киселина * (играе ролята на консервант)
3 ч.ч. вода
3-4 с.л. растителна мазнина
1 ч.л. ванилова есенция *
2 с.л. бяла боя за храна *
гел боя за храна
едър брокат

Приготвяне:


Смесете сухите съставки (без броката). В тенджера с дебело дъно поставете водата, мазнината, ваниловата есенция и бялата боя. Ванилията ароматизира приятно тестото, но е изобщо задължителна за направата му. Бялата боя добавям, тъй като без нея тестото има нормалния жълтеникав цвят, а аз искам да постигна ярки и чисти цветове. Ако нямате такава можете спокойно да я пропуснете. Изсипете вътре сухите съставки. Разбъркайте добре, за да не се образуват бучки- трябва да е съвсем гладка смес.

Поставете тенджерата на умерен огън и започнете да бъркате с дървена лъжица докато тестото започне да се отделя от стените и се оформи на топка (като пареното тесто). Този процес е леко неприятен и досаден, особено ако не сте с мускулите на Мадона, но пък малко фитнес никога не е излишен.
Прехвърлете готовото тесто върху плота или чиния и оставете да се охлади напълно.

Разделете тестото на равни части, според броя цветове, които искате да направите. Повече от четири цвята трудно могат да се направят според мен, защото биха били в много малки количества. Ако искате само един цвят пластелин, можете да поставите боята още в течните съставки в началото и да си спестите месенето на този етап.

С помощта на клечка за зъби поставете боя върху всяка топка пластелин. Сложете си латексови ръкавици, за да не си съсипете ръцете- хранителната боя не се мие лесно! Започнете да месите докато получите съвсем хомогенен цвят. По средата на месенето, когато вече боята се е поела добре и няма мокри петна, можете да добавите и броката, за да си спестите малко месене. Аз чак на третата топка се сетих, но хората отдавна са казали, че който няма акъл има....е, ръце в моя случай.

Получиха се много по- ярки и свежи цветове този път, защото използвах бялата боя в началото. Ако намеря стара снимка ще покажа каква е разликата в цвета, когато няма предварително избелване на тестото. За мен- огромна!

Получава се страхотен, мек и толкова приятен пластелин, че не мога да не си призная, че не само децата си играха с него....

Пластелинът ще се запази без проблем за няколко седмици, затворен плътно в найлоново пликче с "цип" или кутия с добро уплътнение. Няма нужда да бъде поставен в хладилник.
Тук е мястото да кажа, че този пластелин е безопасен за децата, но не е храна и не бива да се яде! Също така бъдете внимателни да не бъде погълнат в големи количества от домашния ви любимец, защото за него може да бъде силно токсичен, поради голямото количество сол, което съдържа.

След като изпълних дълга си да предупредя, ви оставям да се забавлявате и експериментирате с вашите дребосъчета, а аз отивам да продължа мисията по намиране на нови занимания за момичето ми.

Хубава неделна вечер и успешна, здрава и творческа седмица от нас.

Неделя сутрин е време за бухти

След толкова години стаж в кухнята до преди седмица можех да кажа, че едното от нещата, които не съм правила никога е бухти. Стремежът ми към здравословни закуски някак противоречеше на народната традиция, отгледала поколения здрави българи с такива неща. Е, това вече сe промени, след като бях системно атакувана от бухти и бухтища в различни ракурси и сцени от толкова много места напоследък. Пък и не веднъж е ставало ясно колко съм сантиментална към миналото аз, така че тези подли кадри, съчетани с моите топли спомени от почивните дни, започващи с голяма купчина току що изпържени бухти от мама, бяха финала на съпротивата ми и с мисълта, че все пак трябва да предам на децата си нещичко от вкусовете на моето детство, се предадох на изкушението.
Рецептата за бухти е на моята майка- исках всичко да е точно както беше "тогава".

Бухтите на мама

Състав:


2 1/2 ч.ч. брашно
3 яйца
1 ч.ч. кисело мляко
1/2 ч.л. сода бикарбонат
1 щипка сол
 ванилия
2 ч.ч. растителна мазнина за пържене
1/2 ч.ч. пудра захар за поръсване

Приготвяне:


В голяма купа разбийте с помощта на миксер яйцата. Добавете към тях киселото мляко, в което сте угасили содата. Разбийте добре и прибавете солта, ванилията и пресятото брашно на малки порции. Получава се гладка, средно гъста смес.

В огнеупорен съд сипете мазнината и загрейте добре. Проверете дали е готова като пуснете една малка капчица от сместа вътре и вижте дали веднага започва да се пържи.
Изберете съд, който е по- тесен, но дълбок, за да можете да получите добра дълбочина на мазнината. Ако е необходимо допълнете още растително олио- трябва да имате поне два- три пръста дълбока маслена баня, тъй като бухтите увеличават двойно обема си по време на печене, а и имат страхотната способност да се обръщат сами от другата страна, когато са се изпържили от едната, но за това се иска пространство. Стават много бързо, така че не се тревожете, че няма да можете да пържите по много бройки наведнъж.

Когато мазнината е готова, с помощта на лъжица, която преди всяко взимане трябва да топите в мазнина, гребнете от сместа и изсипете внимателно в горещата маслена баня.

Готовите бухтички поставете върху абсорбираща кухненска хартия, за да се отцеди излишната мазнина. Прехвърлете в купа и поръсете с пудра захар, поставена в малка цедка или сито.

Сервирайте топлички със сладко, мед или сирене.

Бухтите изобщо не са мазни и неприятни (за жалост ;-) ) и не гарантирам, че няма да правите и на другата сутрин отново.

Неделното телешко печено

Събирането на семейството в неделя на обяд е нещо като неписана традиция в домовете по цял свят. Е, нашият не прави голямо изключение. И като възпитаници на британската култура, нашите недели често са с вкус на домашно телешко печено. То е толкова вкусно, дава възможност за много различни дребни допълнения и винаги остава за сандвичите на другия ден, защото дори и студено е просто в пъти по- добро от всеки един купешки колбас.
Няма да отделям твърде много време за презентация- това месо не се нуждае от такава. Ще обещая само, че съвсем скоро ще допълня темата и с останалите неща от традиционния сет меню на телешкото. Дано успея да си спазя обещанието.

Ароматно телешко печено

Състав:


1 телешко месо за ростбийф- голямо парче с част от мазнината оставена на горната част на месото- сирлойн, контрафиле или друго. Говорете с месаря си за препоръка и правилно порциониране на месото.
4 скилидки чесън
7-8 стръка розмарин
черен пипер

готварски термометър

Приготвяне:

Оставете парчето телешко месо извън хладилника на 1-2 часа, за да се отпусне. Знам, звучи ужасно да оставиш месо извън хладилника и аз дълго се дърпах, но има значение за крайния резултат, а до ден днешен не сме имали последици от това, така че смело напред. Е, не го оставяйте на супер топло място обаче!


Загрейте фурната до 160 С без вентилатор.


Натрийте добре месото с една- две от обелените скилидки чесън и малко черен пипер. Важно е да имате тава за печене на месо- такава с решетка. Ако не разполагате с такава, опитайте се да пригодите нещо от друга решетка върху обикновена тава, защото е много важно месото да не седи в собствения си сок, а да се намира над него. Аз съм си правила подобно нещо с шишчета, поставени напречно на ръбовете на тавата, на разстояние едно от друго.

Върху решетката на тава за печене подредете измитите и добре подсушени стръкове розмарин, останалите скилидки чесън, разполовени на две и върху тях поставете телешкото месо, като внимавате да бъде с мазнината нагоре, така че по време на печенето тя да се топи и да го облива.
На дъното на моята тава понякога поставям парче алуминиево фолио, като внимавам лъскавата част да е нагоре- така предпазвам тавата си от излишните загорели петна, но пък ми пречи да приготвя грейви сос след това, така че преценете сами. Това с лъскавата част е, за да може тя да отразява топлината към месото, защото матовата по- добре поема, а лъскавата връща обратно. Не е изумително важно, но е добре да се знае при ползването на такова фолио.

Така приготвеното месо поставям във фурната. Не отварям вратата в по- голямата част от печенето на телешкото.
Когато месото се зачерви добре и изглежда почти готово с готварска пипета или просто лъжица вземете малко от отделените на дъното на тава сокове и го полейте леко. Затворете отново вратата.

Задължителен за правилното и най- вече безопасното приготвяне на печено телешко е термометърът. Според вкуса ви трябва да следите вашето телешко да достигне следните температури:

Алангле- около 50 С
Средно изпечено- около 65 С
Добре изпечено- 75 С

Аз винаги приготвям телешкото добре изпечено. По използваната от мен технология и добър подбор на месо никога не съм имала жилаво месо- нито веднъж!
Температурата на месото се мери само в средата на най- дебелата част на парчето.
Не посочвам време, защото различните части на телешкото, оформянето им и различните фурни ще доведат до големи отклонения във времето, но със сигурност трябва да ви кажа, че ви е нужен аванс от поне 3- 4 часа за едно добре приготвено месо. Хубавите неща не стават бързо.

След като месото е готово, се изважда от фурната и се оставя да почине 20 минути. Така става много по- лесно за разрязване на тънки резени преди сервиране.

С останалите в тавата сокове можете да приготвите грейви сос за месото си. Ще ви бъдат нужни:

Грейви сос 
- тавата със сокът от печенето
- 1 с.л. обикновено брашно или нишесте
- бульон (за предпочитане домашен и в тон с вкуса на телешкото)
-  червено вино
- сол и пипер на вкус

Отделете с лъжица по- голямата част от мазнината в соковете- средно ви трябва да останат около чаша и половина вътре. Поставете тавата на слаб огън. "Остържете" карамелизираните части от страните и дъното на тавата- с дървена лъжица за предпочитане.
Във възможно най- мъничко вода разтворете нишестето или брашното, за да стане на кашичка и да не се образуват бучки и го прибавете в тавата. Разбъркайте много добре и работете бързо. Увеличете силата на котлона си. След това добавете виното, бульона и сол и пипер на вкус и бъркайки с тел сгъстете до желаната консистенция.

Готови сте за голямата маса от гладни роднини и за техните овации за крехкото и вкусно телешко.

Както вече обещах, ще отделя скоро публикации и на гарнитурите към това вкусно месо. Нашето тази неделя бе поднесено със съвсем обикновени "пържени" на фурна картофки, но те съвсем не са правилната гарнитура и няма да получат поле за изява тук.

Пилешко с портокали и гъби

Предполагам, че на много хора ще им се строи леко странна комбинацията. В главата ми звучеше също толкова странна, признавам си, и до последно имах готовност да приготвям спасителна вечеря. Това обаче не се наложи, тъй като моите кулинарни критици този път останаха доволни от  нестандартните ми вкусови експерименти.

Надявам се на осмелелите се да опитат да им допадне- странно е, но е много вкусно и различно от обикновеното пиле със сирена, което в един или друг момент краси трапезата на всяка къща. В нашата то е силно недолюбвано от съпруга ми, но това бе прието с охота. Ура за неприбраните портокали из кухнята ми- понякога си струва да си малко разхвърлян. И ако предходното изречение не ви говори нищо, то нека доуточня, че тази рецепта бе вдъхновена от случайно попадналия пред очите ми портокал, който бях пропуснала да метна в хладилника след като се прибрах със седмичния пазар.

Пилешко с портокали и гъби

Състав:

450 гр. пилешко бонфиле
1 портокал
1 шепа черни маслини
1 опаковка топено сирене
300 мл течна сметана (неподсладена)
1- 1 1/2 ч.ч. бяло вино
1 опаковка гъбена крем супа (по възможност без съдържание на мая)
1/2 ч.ч.  дребни горски гъби- консервирани или пресни
1/2 ч.л. сушен пушен лук
1-2 щипки чесън на прах
сол и пипер на вкус

За гарниране

1 ч.ч. ориз (по- дребен и топчест)
60 гр. масло
3 ч.ч. вода
сол на вкус

Приготвяне:

Настържете на съвсем ситно ренде малко портокалова кора- стремете се да запазите едната половинка със здрава кора. Изцедете сока на половината портокал. Другата половинка отсавете настрана за по- късно.
В сока и коричките на портокала поставете нарязаното на дребни парченца месо, добавете сухия чесън и лука, разбъркайте и покрийте с домакинско фолио в хладилника, за да се маринова за половин час.
В течната сметана разтворете гъбената крем супа. Почистете маслините и ги нарежете на половинки. Ако използвате гъби от консерва ги отцедете от водата и ги изплакнете леко. Нарежете по- едрите.
В дълбока иена или керамична тава поставете маринованото месо, изсипете гъбите, маслините, сметановата смес и бялото вино. Добавете черния пипер и сол, ако добавяте- не забравяйте, че крем супите и пушеното сирене вече имат добавена такава. Разбъркайте добре. Наредете върху месото нарязаното на парченца пушено сирене и поставете в печката. Разбъркайте по средата на печенето съвсем леко.
Малко преди да извадите от фурната нарежете половинката портокал на тънки резени и подредете върху ястието. Допечете докато портокаловите резени леко се запекът.
Ястието трябва да има гъст сос, а не да плува в течност.

За гарнитурата- В гевгир измийте под течаща вода ориза, докато водата е бистра.
В тенджера загрейте маслото. Добавете добре отцедения ориз и разбърквате, докато стане прозрачен. Добавете водата- тя трябва да го покрива доста. Поставете на слаб/ умерен огън. Покрийте с капак тенджерата и не разбърквайте повече. Варете до пълното омекване на ориза. По повърхността му трябва да се образуват дупчици. Свалете от огъня и разбъркайте леко с вилица, за да отделите зрънцата.

Сервиране

В ринг поставете на дъното от сварения маслен ориз. Притиснете с опаката страна на лъжица. Върху ориза поставете от пилешкото и притиснете съвсем леко, за да се заравни. На върха сложете едно резенче от запечения портокал и извадете ринга внимателно.

Сервирайте с подходяща свежа салата.

Може би не е рецепта за всеки вкус, но си струва да се опита от по- смелите.

Бърз шоколадов чийзкейк с боровинки

"Кой не обича чийзкейк? "-  "Само който не го е опитвал!", предполагам трябва да бъде отговорът на този въпрос.
Вариантите на вкусове и приготвяне са много и макар печеният чийзкейк да има невероятни вкусови качества, аз оставам истински почитател на този без термична обработка- мека бисквитена основа, нежен и лек крем и разтапящо се сладко за завършек.....

Вчера исках сравнително лек финал за вечерята, но нямах достатъчно време за класически чийз, за това направих чийзкекоподобно съчетание с наличните из хладилника продукти в оставащите ми 15 минути преди вечерята, което обаче се оказа достоен заместник в главната роля и беше отвратително вкусно, а последното доведе и до моето прегрешение с едно мъничко парченце. А най- лошо? Най- лошото е, че днес повторих и дори не съжалявам.

Цялото приготвяне ми отне точно толкова- 15 минути с прекъсванията за други занимания. Може би ще ви трябват мааалко повече, ако решите да го оформяте по- прецизно визуално, но аз лично имам страст към съвсем небрежните и с подчертано домашна визия десерти- дават ми повече усещане за уют в ежедневието.
Не е ли гадно, когато нещо толкова вкусно е и толкова лесно?! Това значи, че може  да се прави по- често....

Ето и рецептата за моето падение- нека не съм сама във войната с кантара

Шоколадов чийзкейк с боровинки

Състав:


За блата


1 голям пакет дайджестив бисквити
50 гр. масло- разтопено
1/3 ч.ч. прасно мляко

За крема


300 гр.  крем сирене
200 мл. течна сметана
1/2 ч.ч. кафява захар
100 гр. черен шоколад 70 %
1/2 ч.ч. боровинки
ванилия

За заливката


70 гр. черен шоколад 70%
30 гр. масло

Приготвяне:

За блата- Смелете бисквитите в блендер до дребни трохи. Прехвърлете в голяма купа и добавете разтопеното масло. Разбъркайте добре, за да се овлажнят. Добавете млякото малко по малко- бисквитите на различните производители могат да поемат и различни количества течност, за това следете на око сместа. Бисквитените трохи трябва да са достатъчно влажни, за да могат да се оформят с притискане, но да не са мокри и кашави.
Прехвърлете във форма за торта с падащо дъно или поставете регулиращ се ринг в сервизната чиния, която сте избрали и с притискане с опаката част на супена лъжица оформете блат. Поставете в хладилника докато приготвите крема.

За крема- Разбийте на сметаната до почти твърда консистенция. Прибавете захарта и леко разбъркайте без да включвате миксера, за да се разтопят кристалчетата. В чист и сух съд поставете шоколада, натрошен на малки парченца и го разтопете на водна баня или в микровълновата печка. Бъдете внимателни и го следете, за да не образува кристали и да се пресече. Разтопения шоколад изсипете върху крем сиренето и ги размесете, за да се охлади шоколада. Прехвърлете при сметаната, добавете ванилията и много внимателно хомогенизирайте с миксера двете смеси. Кремът трябва да е стегнат и да държи формата си. Ако не сте достатъчно опитни или просто не ви е ден и въпреки старанието не сте успели да го направите без да се втечни, то му сложете малко желатин, но това ще удължи времето, защото желатинът иска време в хладилника.
Измитите и подсушени боровинки добавете като съвсем внимателно разбърквате с лъжица или вилица- не трябва да е останала вода по тях и не трябва да бъркате повече от нужното, за да не втечните сметановата основа и да не размажете плодовете.

Така приготвения крем изсипете върху бисквитената основа, заравнете и отново сложете в хладилника.

За глазурата- Разтопете шоколада и маслото на водна баня или в микровълновата печка. Разбъркайте ги внимателно и изсипете върху крема на чийзкейка, като разстилате по повърхността с опаката страна на супена лъжица. Работете бързо, защото студения крем много бързо втвърдява шоколада, а вашата цел е той да е съвсем тъничък слой. Дебелите парчета глазура при рязането създават проблеми, защото размазват крема под себе си, които е съвсем мек и нежен.

Декорирайте с малко касис или друг дребен плод и поставете в хладилника, за да се стегне напълно докато сервирате първата част от менюто си.

Бон апети и дано сте по- въздържани от мен, защото като всеки чийзкейк, и този мрази думата диета и правилно хранене, но пък обича думата "наслада....."