И така...Еньовден! Всяка година този празник е особено чакан за мен, защото раждайки и двете си деца през зимата той е единствената ни възможност да празнуваме на открито някой от техните празници. И всяка година времето неумолимо и категорично проваляше тази моя мечта, както може да се види тук и тук . Тази година не очаквах нищо по- малко неприятно в последния момент, но пък и не се отказах от упоритата си мечта, за това отново смело планирах градинско парти за Яна и дори не помислих за резервен вариант, защото просто не желаех да приема възможността за пореден провал.
И като че да потвърди твърдението, че обикновено третият опит е на късмет, то най- сетне се случи! Градинското парти стана факт!
Времето беше леко влажно, но прекрасно топло, слънчево и зареждащо, а късните следобедни часове в Ботаническата градина осигуриха на децата и родителите възможност за едно приятно, отпускащо и весело изкарване на открито на този специален ден за моето момиче.
Поради факта, че храната седи навън се придържах към безопасните пикник- опции, но дори и с ограниченията, всичко бе напълно достатъчно и разнообразно и гостите останаха доволни.
Солени мъфни, пресни сандвичи с маслинов хляб, хумус, царевица с масло и домашна малинова лимонада бяха само част от нещата, които приготвих за гостите на празника ни.
Тези шоколадови кремчета заблудиха дори няколко от по- капризните деца и никое от тях не успя да се досети, че вместо шоколадов крем с удоволствие похапна голяма порция банани, сурово какао и авокадо. Едно на нула за здравословната парти храна срещу децата :-)
Всичко на масата бе предвидено да кореспондира с природата и градинската тематика- простичко, вкусно и лесно за хапване на крак.
Всичко вървеше като по вода....От неописуемата жега обаче семплата ми кексо- торта, a.k.a. Victoria sponge, отнел ми часове наред проучване за правилната му направа и не малко време религиозно методологично приготвяне, тръгна като по вода, тъй като масленият крем просто се разтече, но все пак не можем да бъдем максималисти, нали?! По- смели гости опитаха тортата в наливен вид и въпреки неугледната й форма я похвалиха високо, което помогна да не се разплача от яд за съдбата й и дори в крайна сметка тя бе изядена до последната троха...или капка.....
За гостите по поляната бях предвидила големи пъстри одеяла и меки възглавнички, а децата имаха организирана весела програма с много състезателни игри и дребни порадъчета, които всяко дете обича като гумен топчета и сапунени балони.
И тъй като не мога да ви почерпя за нашия празник реално, то поне мога да ви дам рецептата за едно от нещата, които се оказаха много харесвани и свършиха бързо на масата, а именно тези малки вкусни маслени сладки гъбки, които се приготвят много бързо и лесно, ефектни са и най- важното- много вкусни!
Маслени сладки Горски гъбки
Източник: www.turkishcookbook.com/Състав:
125 гр. масло на стайна температура
1/2 ч.ч. захар
1 яйце на стайна температура
1 1/2 ч.ч. нишесте
1/2 ч.ч брашно
1 ч.л. ванилов екстракт
1 ч.л. бакпулвер
какао за декориране
Приготвяне:
Разбийте маслото със захарта. Добавете яйцето и ванилията. След това прибавете нишестето и брашното в което сте сложили бакпулвера и месете докато се поеме. Получава се много меко и нежно тесто. Оставете да почине 5 минути в хладилника, а през това време загрейте фурната до 190 С. Подгответе си прегаментова хартия върху тава за бисквити.
Извадете тестото от хладилника и оформете малки топчета, колкото орех, и ги поставете върху тавата с пергаментовата хартия. В малка купичка поставете какаото, а в друга сипете малко вода. За да придадете формата на гъбка на сладките ще ви е нужна една празна стъклена бутилка. С помощта на нейното гърло, което сте измили и подсушили предварително, притиснете всяка сладка леко отгоре, за да оформите пънчето, като преди всяко притискате намокряте леко бутилката с вода я потапяте в какаото. Забърсвайте от време на време гърлото на бутилката със салфетка или чиста кърпа.
Печете сладките до леко зачервяване и оставете готовите да се охладят върху решетка.
Аз направих три дози от рецептата, защото само една е сравнително малка- около 15/20 малки сладки.
За тази година мечтата ми за прекрасен имен ден се изпълни и не бих могла да искам повече от празника ни. За догодина си пожелавам може би още един такъв прекрасен ден със същите силни емоции и красиви изживявания и същите прекрасни приятели, които да го споделят с нас :-)
И тъй като съм хванала вълната на пропуснатите за споделяне празници, то няма да е лошо да продължа с пропуснатите миналогодишни рождени дни на момичетата преди да е станало време за тазгодишните им, но това е само в сферата на пожеланията ми към мен самата за наваксване на недовършените публикации.
А сега нека отново тиквите залеят блогосферата, защото есента е прекрасен и много вкусен сезон, а аз все още не съм правила нищо тиквено, за да я отбележа. Срам за мен!