Честит най- нежен празник, мили дами! За едни скъп празник, за други просто ден обикновен, но без съмнение днес всяка от нас има повод да се обърне към изминатия път до сега през призмата на женската си страна, на онази нежна страна, която като малко момиченце я е карала да гледа с широко отворени очи към мама, да мечтае някой ден да е точно като нея- красива, грижовна и всеотдайна, която й е помогнала да измине пътя към изграждането на Жената в себе си по един неповторим и толкова съкровен начин и да се превърне в силната дама днес, без значение дали Тя е ръководен кадър с твърда управленска ръка, съвестен професионалист в своята кариера или се е отдала на отглеждането на семейството си, но никога не оставя назад онази своя роля, генетично закодирана в нея- да бъде Жена и Майка. Да плаче тихичко скрита от очите хорски, когато емоциите надделеят над силата й, да търси любовта в малките жестове на близките си, да дарява щастие и грижа без да търси сметка и без да пести силите си и да мечтае дори когато повечето хора нямат сила за мечти, да гледа романтични комедии с пуканки в ръка и да се вълнува от любовта като малко момиченце, да си спомня за игрите с кукли и белите роклички с дантелки, да си припомня с усмивка първият плач на рожбите си, въпреки че е преминала през нечовешки мъки преди секунди и да е готова да го повтори и потрети, защото децата са смисъла на нейния живот!
Мога да продължа изключително дълго да изреждам малките прекрасни черти на пъстрата палитра, която представлява женската душа, но предпочитам да споделя тук една малка история, чийто автор ми е неизвестен, за мое съжаление, но пък ме трогна силно и разказва толкова много в малко думи.
Едно малко момченце, виждайки сълзи в очите на майка си, я попитало:
- Защо плачеш?
- Защото съм жена - му отговорила тя.
- Не мога да го разбера - продължило да се чуди то.
Майка му само го прегърнала и казала:
- И никога няма да можеш...
По-късно малкото момченце попитало баща си:
- Защо мама плаче, като че ли без причина?
- Всички жени плачат без причина - бил краткият отговор на бащата.
Малкото
момче пораснало, станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.
Накрая той решил да говори за това с Господ. Попитал Го:
- Господи, защо жените се разплакват толкова лесно?
Господ отговорил:
- Когато правех жената, исках тя да бъде нещо изключително.
Направих
раменете й достатъчно здрави и силни, за да могат да носят тежестта на
света, но достатъчно нежни и меки, за да дават комфорт.
Дадох й вътрешна сила, с която да понесе раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.
Дадох
й твърдост, която й позволява да продължава, дори когато всички
останали се отказват, да се грижи за семейството си без да се оплаква,
дори болна и изтощена.
Дадох й чувствителност, за да обича децата си, независимо от обстоятелствата и дори когато те я нараняват.
Дадох й сила да се грижи за съпруга си, независимо от грешките му и я оформих от реброто му, за да пази сърцето му.
Дадох
й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не наранява жена си, но
понякога изпитва силата и решението й да стои твърдо зад него.
И накрая, дадох й сълзи, които да пролива. Те са само нейни, за да ги използва, когато й е нужно.
-
Виждаш ли, синко - казал Господ - красотата на жената не е в дрехите,
които тя носи, фигурата, която има, или прическата, която си прави.
Красотата на жената трябва да се види в очите й, защото това е вратата
към сърцето й - мястото, където живее любовта.
След тази история не бих могла да кажа нищо повече.
За празника отново нямах време за големи проекти, тъй като като типична жена съм нарамила по 20 дини под всяка мишница и няколко в раницата, но преди работа успях да направя малко къпкейкчета и бонбони, с които да почерпя за празника.
Искаше ми се да ги украся малко по- тематично, например с товарен кон, накичен с панделка и червило, защото тогава биха били съвсем актуални и женски, но ще го оставя за догодина :-)
Ванилови кексчета с шоколадов ганаш
Състав:
За кексчетата
150 гр. масло- на стайна температура
150 гр. захар
3 яйца
375 гр. брашно с набухвател
1/2 ч.л. ванилов екстракт
За ганаша
250 мл. пълномаслена течна сметана
600 гр. ягодов шоколад (можете да използвате каквъто шоколад искате- бял, млечен)
Приготвяне:
В голяма купа за разбиване поставете маслото и захарта и разбийте леко с миксер. Добавете яйцата, брашното и ванилията и доразбийте леко всички съставки, за да се хомогенизират добре. Не прекалявайте с разбиването.
Изсипете сместа в 12 хартиени чашки за мъфини, поставени във формичка и печете в предварително загряна до 180 С без вентилатор фурна.
Печете до готовност, след това извадете и охладете на решетка кексчетата.
За ганаша- Затоплете сметаната на котлона до точката малко преди да заври. Поставете шоколада в затоплената сметана и разбъркайте докато се стопи. Поставете я в хладилника за през нощта, за да стегне. На следващата сутрин извадете сметаново- шоколадовата смес и разбийте с миксер до пухкав и стегнат крем.
Върху изстиналите кексчета поставете с помощта на пош с накрайник от ганаша и декорирайте.
N.B. Ако нямате време да направите ганаша предишната вечер, както аз нямах тази сутрин, то разтопете шоколада и оставате да се охлади добре, през това време разбийте сметаната почти до пухкаво, прибавете към нея изстиналия разтопен шоколади ги разбийте до пухкав крем, който сложете в хладилника или направо във фризера, за да се стегне. Следете често крема, ако използвате фризера, за да не замръзне!
Когато стане достатъчно твърд го разбийте леко или разбъркайте с лъжица и използвайте- малко по- рисковано, ако Ви липсва опит, но много по- бързо, ако не сте имали време да планирате нещата.
Бонбоните са съвсем прости- използвах само малко разтопен ягодов шоколад, който темперирах и поставих в молдовете. На част от тях сложих пълнеж от крем кафе, а другите са чисто ягодови.
Опаковах ги в малки пликчета ги раздадох като мънички подаръчета за градината на малките и за друти дами, които няма да са ми под ръка в офиса днес.
Пожелавам Ви един ден с прекрасни изненади, неочаквани мили жестове и поне един- два мечтани подаръка!
