Показват се публикациите с етикет Рецепти. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Рецепти. Показване на всички публикации

петък, 24 януари 2014 г.

Домашни пуканки с Dorito вкус

Какво по- добро време за малко отпускане с хубав филм под топло одеяло, сгушени до любимите хора от съботния или неделен следобед? Моменти като тези са силно препоръчителни за пълноценното възвръщане на силите след забързания и често напълно абсурдно натоварен седмичен график не всеки от нас.

В нашето семейство е нещо като традиция семейните филми през уикенда да бъдат придружавани от огромни купи домашно приготвени пуканки- там, на дивана, в комфорта на собствения ни дом и с удоволствието на истинската храна в ръцете ни, ухаеща на масло и посолена за привкус, далеч от малките столчета в претъпканото кино, придружавани от деликатната раздираща кашлица на някой съгражданин, дошъл да се обогати културно и социално и със сигурност не с пресолените, генно- подсилени, овкусително- наблъскани и оцветително- напръскани подобия на пуканки или начос. Мне, благодаря! Имало е време, когато с удоволствие съм се отдавала на "леки" прегрешения с храна от киното, но сега не бих си причинила такова нещо, просто защото....се обичам повече може би :-) А ако аз не бих го яла, то със сигурност не бих го дала на децата си, нали?!

Но това не значи, че те трябва да бъдат лишени от удоволствието на филма с пуканки- от онези пуканки от нашето детство, когато единствените познати консерванти бяха сол и аспирин в бурканите, значи няма причина да ги няма и сега, просто няма да идват от завод в готов или полу- готов вид, а ще отнемат 10 минути на мама, в които децата ще се забавляват да гледат как пукат и подскачат и нетърпеливо ще обикалят около купата с врелите пуканки, за да си откраднат една- две.

А какво би станало, ако можехме да бъдем още по- смели и дори нахални в желанията си и съберем вкуса на пуканките с масло с този на така любимия, но религиозно избягван поради логични причини Dorito чипс?! Това вече са не просто пуканки за филм, а цялостно преживяване в което показвате недвусмислен знак на химическата продукция в супермаркета Ви и се наслаждавате без никакви угризения на пуканки с вкус на Doritos! Обичам когато злодеите се превръщат в героите на деня, напр.  храната боклук става истинска храна за удоволствие на тялото и душата, която не идва в алуминиева торбичка от далечна фабрика...Йеи!

И този път обещавам гръмките и смели проекти да се свеждат до сравнително доста улеснена и бърза процедура, точно каквато трябва да бъде една съвременна ежедневна рецепта за заети майки, които обаче не са склонни да посягат към рафтовете с опаковани храни за децата си.

Ще разделя рецептата на две части, за по- голямо улеснение. В първата част ще представя на кратко как се приготвят обикновените домашни пуканки, които правя всяка седмица и овкусявам според предпочитанията на аудиторията, а втората ще бъде за конкретната смес от подправки, която им придава вкус на Доритос.

Домашни пуканки и подправка с вкус на Доритос

(веган, без млечни, без глутен)

 



Състав:

  • За пуканките
1 ч.ч. царевични зърна за пуканки*- силно препоръчвам да избирате органичните варианти, защото царевицата е една от най- разпространените ГМ култури и всичките Ви усилия за домашни пуканки ще се обезсмислят до голяма степен. 

*това количество зърна е за поне две големи купи пуканки, т.е. за 4 човека, които обичат мнооого пуканки. Ако искате може да намалите до 1/2 ч.ч. .

1-2 с.л. кокосово масло- заменете с краве масло, ако не разполагате с кокосово

50 гр. предварително разтопено масло- не държа да са без млечни продукти, така че използвам обикновено краве масло, но ако искате може да разтопите кокосово масло и за заливането им

  • За Доритос подправката
1/4 ч.ч. хранителна мая/флейк*
1-2 ч.л. чесън на прах
1-2 ч.л. лук на прах
1 ч.л. кимион
1-2 ч.л. червен пипер
1 ч.л. чили- по желание
1/4 ч.л. черен пипер- или на вкус
2 ч.л. сол- може и малко повече

*ако не разполагате с флейк бихте могли да замените с фино настърган пармезан, но това ще промени крайния вкус и отново ще направи пуканките с млечни продукти, както и ще намали трайността на готовата подправка при съхранение

 Приготвяне:

  • За пуканките
В максимално голяма и дълбока тенджера с дебело дъно поставете кокосовото масло/ маслото. Изберете наистина огромна тенджера, защото иначе рискувате да се озовете с преливащи пуканки по средата на процеса- правила съм тази грешка и повярвайте ми не е никак приятно :-) 


Включете котлона на малко под максималната сила- важно е да е много висока температурата, защото иначе пуканките ще Ви отнемат часове и резултатът няма да е особено добър. Моят котлон има максимална степен 9 и аз използвам 8-ма степен за пукането им.
Когато мазнината се загрее, поставете няколко зърна от царевицата вътре. Те ще са Вашия ориентир- когато започнат да се пукат е време да добавите останалата част от царевицата.


Поставете капака на тенджерата така, че да я затваря, но да остава съвсем лек процеп през който да излиза парата. По този начин пуканките Ви няма да се овлажнят и да останат меки.
Сега идва ред на голямата физическа работа- започва голямото тръскане!
Придържайки здраво капака на място започнете да движите бързо и рязко тенджерата напред назад, за да не позволите на зърната да загарят. Не спирайте да движите тенджерата и да разбърквате зърната през цялото време! След известно време ще започнете да чувате пукането им- става изведнъж и някак особено бурно и шумно. Пуканките са готови да бъдат оттеглени от огъня веднага щом пукането се разреди. Все още не отваряйте напълно капака, защото останалите тук- там пукащи зърна могат да изхвърлят със себе си огромно количество пуканки из цялата Ви кухня ;-)

Когато пукането почти изцяло спре може да отворите капака и бързо да залеете пуканките с предварително разтопеното масло- колкото повече- толкова повече важи със страшна сила тук по мое мнение, така че увеличете количеството, ако Ви се стори нужно или пък го намалете според предпочитанията си!
Ако искате просто домашни пуканки с масло и сол можете просто вече да ги осолите на вкус и да спрете до тук. Разбъркайте добре, за да поемат равномерно от вкусовете и прехвърлете в голяма купа!

Ако пък решите да направите нещата още по- интересни, пропуснете посоляването и овкусете с предварително приготвената смес за Доритос.


  • За Доритос подправката
Източник: wholenewmom.com


Смесете всички съставки и поставете в блендер или кафемелачка. Смелете ги до фин прах.

Използвайте тази смес вместо обикновената сол за овкусяване на поляните с масло/ кокосово масло пуканки.

Сместа е доста за една доза пуканки, така че можете да прехвърлите остатъка в малко бурканче и да съхранявате в хладилник. Аз приготвям двойно количество и я държа под ръка.





** В конкретния случай имах подарък смес за пуканки с различни сортове царевица, който исках да изпробвам. Останах крайно разочарована, защото дребните сортове зърна правят и съвсем дребни пуканки, които не са особено приятни за ядене, така че ако използвате просто обикновената царевица за пуканки ще имате доста по- едри и добре изглеждащи пуканки от тези на снимката :-)


*** За да се получат добре изпукани пуканки е важно зърната да са добре изсушени преди пакетиране и да не е останала влага в тях- нещо, което при някои партиди е проблем и прави много трудно пукането, а самите пуканки остават с едри твърди части при разпуканото остатъчно зърно. За това когато имам съмнения за качеството на зърната в дадена партида винаги ги оставям до радиатора за една нощ на открито, за да се поизсушат допълнително или просто си купувам нов пакет от друга партида.

**** Мазнината, която използвате за приготвяне на пуканките при термичната им обработка е особено важна- тя трябва да има висока точка на загаряне и за това не препоръчвам зехтин или слънчогледово масло. Обикновеното краве масло, кокосово или това от авокадо са най- подходящи. Преди добавяне на сухата подправка задължително трябва да сте овкусили пуканките с допълнителното масло, кокосово или краве според предпочитанията Ви, защото иначе подправката няма да може да се полепи по пуканките. А и пуканките с много масло са просто божествени, докато тези без масло са по- скоро талаш на вкус, съжалявам да Ви разваля здравословните твърдения :-)



Остава да намерите хубав филм и да потънете в блаженство :-)
И не забравяйте да изключите телефоните си- никой няма право да разваля преживяването Ви!

неделя, 20 октомври 2013 г.

За Еньовден в ретроспекция и сладките Горски гъбки

Макар да мина много време от Еньовден и по- скоро да е време за есенни рецепти и кадри от пожълтяващата вече природа, все пак ще си позволя да направя последна препратка към отминалите топли дни, да си спазя отдавна даденото обещание за кратък разказ в картинки и еретично да изневеря на заливащите пространството тиквени напитки, бисквити, торти, супи, декорации и какво ли още не. Тиквите могат да си отдъхнат....за малко.

И така...Еньовден! Всяка година този празник е особено чакан за мен, защото раждайки и двете си деца през зимата той е единствената ни възможност да празнуваме на открито някой от техните празници. И всяка година времето неумолимо и категорично проваляше тази моя мечта, както може да се види тук и тук . Тази година не очаквах нищо по- малко неприятно в последния момент, но пък и не се отказах от упоритата си мечта, за това отново смело планирах градинско парти за Яна и дори не помислих за резервен вариант, защото просто не желаех да приема възможността за пореден провал.
И като че да потвърди твърдението, че обикновено третият опит е на късмет, то най- сетне се случи! Градинското парти стана факт!


Времето беше леко влажно, но прекрасно топло, слънчево и зареждащо, а късните следобедни часове в Ботаническата градина осигуриха на децата и родителите възможност за едно приятно, отпускащо и  весело изкарване на открито на този специален ден за моето момиче.


Поради факта, че храната седи навън се придържах към безопасните пикник- опции, но дори и с ограниченията, всичко бе напълно достатъчно и разнообразно и гостите останаха доволни.
Солени мъфни, пресни сандвичи с маслинов хляб, хумус, царевица с масло и домашна малинова лимонада бяха само част от нещата, които приготвих за гостите на празника ни.


Тези  шоколадови кремчета заблудиха дори няколко от по- капризните деца и никое от тях не успя да се досети, че вместо шоколадов крем с удоволствие похапна голяма порция банани, сурово какао и авокадо. Едно на нула за здравословната парти храна срещу децата :-)


 

Всичко на масата бе предвидено да кореспондира с природата и градинската тематика- простичко, вкусно и лесно за хапване на крак.


Всичко вървеше като по вода....От неописуемата жега обаче семплата ми кексо- торта, a.k.a. Victoria sponge, отнел ми часове наред проучване за правилната му направа и не малко време религиозно методологично приготвяне, тръгна като по вода, тъй като масленият крем просто се разтече, но все пак не можем да бъдем максималисти, нали?! По- смели гости опитаха тортата в наливен вид и въпреки неугледната й форма я похвалиха високо, което помогна да не се разплача от яд за съдбата й и дори в крайна сметка тя бе изядена до последната троха...или капка.....


За гостите по поляната бях предвидила големи пъстри одеяла и меки възглавнички, а децата имаха организирана весела програма с много състезателни игри и дребни порадъчета, които всяко дете обича като гумен топчета и сапунени балони.



И тъй като не мога да ви почерпя за нашия празник реално, то поне мога да ви дам рецептата за едно от нещата, които се оказаха много харесвани и свършиха бързо на масата, а именно тези малки  вкусни маслени сладки гъбки, които се приготвят много бързо и лесно, ефектни са и най- важното- много вкусни!

Маслени сладки Горски гъбки

Източник: www.turkishcookbook.com/


Състав:

125 гр. масло на стайна температура
1/2 ч.ч. захар
1 яйце на стайна температура
1 1/2 ч.ч. нишесте
1/2 ч.ч брашно
1 ч.л. ванилов екстракт
1 ч.л. бакпулвер

какао за декориране

Приготвяне:

Разбийте маслото със захарта. Добавете яйцето и ванилията. След това прибавете нишестето и брашното в което сте сложили бакпулвера и месете докато се поеме. Получава се много меко и нежно тесто. Оставете да почине 5 минути в хладилника, а през това време загрейте фурната до 190 С. Подгответе си прегаментова хартия върху тава за бисквити.

Извадете тестото от хладилника и оформете малки топчета, колкото орех, и ги поставете върху тавата с пергаментовата хартия. В малка купичка поставете какаото, а в друга сипете малко вода. За да придадете формата на гъбка на сладките ще ви е нужна една празна стъклена бутилка. С помощта на нейното гърло, което сте измили и подсушили предварително, притиснете всяка сладка леко отгоре, за да оформите пънчето, като преди всяко притискате намокряте леко бутилката с вода я потапяте в какаото. Забърсвайте от време на време гърлото на бутилката със салфетка или чиста кърпа.

Печете сладките до леко зачервяване и оставете готовите да се охладят върху решетка.


Аз направих три дози от рецептата, защото само една е сравнително малка- около 15/20 малки сладки.

За тази година мечтата ми за прекрасен имен ден се изпълни и не бих могла да искам повече от празника ни. За догодина си пожелавам може би още един такъв прекрасен ден със същите силни емоции и красиви изживявания и същите прекрасни приятели, които да го споделят с нас :-)

И тъй като съм хванала вълната на пропуснатите за споделяне празници, то няма да е лошо да продължа с пропуснатите миналогодишни рождени дни на момичетата преди да е станало време за тазгодишните им, но това е само в сферата на пожеланията ми към мен самата за наваксване на недовършените публикации.

А сега нека отново тиквите залеят блогосферата, защото есента е прекрасен и много вкусен сезон, а аз все още не съм правила нищо тиквено, за да я отбележа. Срам за мен!



вторник, 18 юни 2013 г.

Малка кипра торта с много калории

С година по- красива и блестяща стана моят свекърва. Вече използвах случая да ви разкажа за нея в миналогодишната си публикация, в която освен нея главен герой бе и гигантската торта куче .

Всяка година около рождения й ден изпадам в дълбок размисъл какво и как да направя този път, за да й доставя радост на специалния й ден. Разбира се, всяка година в крайна сметка изникват купища непредвидени обстоятелства, които в крайна сметка ми остават два- три дни в особено щастливите случаи,за реализация на големите си планове и няколко часа, за да сглобя някаква торта. Тази година логично не направи изключение, а дори напротив- може би бе най- амбициозната от всички, но въпреки това смея да кажа, че се получи по- добре от всяка друга в организационен план. Е, тортата пострада най- сериозно от към време за изработка и идеи, но във всяка битка има жертви, а миналата година именно тя пък остана главна атракция за празника, така че й бе ред да отстъпи първото място.

Няма да се впускам в детайлен  разказ за самото тържество, най- вече защото може да ви засрамя каква снаха за чудо и приказ съм (никога не пропускам сгоден случай за самоизтъкване в тази насока, защото всяко нещо повторено 100 пъти ставало истина, казват хората....) и да ви внуша непоносимо чувство на вина спрямо вашите свекърви, като ви накарам моментално да се заемете усилено да демонстрирате положителните си чувства към майките на половинките си, а това пък би нарушило традиция на "топли" отношения в тези два лагера и би дестабилизирало вековните семейни динамики. За да не предизвиквам такива катаклизми ще прескоча самото парти и ще отида направо на най- важната му част- тортата!

Не бих била честна със себе си, ако кажа, че съм напълно недоволна от резултата, но той е по- скоро удовлетворителен, от колкото възхитителен. Най- вече защото самата торта е силно продължение и ехо на една- две вече правени торти, а повтарянето не носи голямо удоволствие в света на тортеното дело. Нещо, което сигурна съм повечето от вас знаят от опит.


Голямата ми слабост в тази торта е обувката, признавам си! Всичко друго направих в оставащите минути след като отделих около час на нея и не съжалявам ни най- малко за претупването им, защото тази обувка много отдавна ме дебнеше от тъмната зона на неопитаните за изработка елементи и сега бе прекрасен случай да опитам, а и моята свекърва е може би най-добрия вдъхновител за точно тази нежна обувка, която така добре я описва без думи.



Макар и да не успях да направя снимка на разрез на тази торта, ще си позволя да ви дам нещо като рецепта за нея без такава, от една страна защото твърде дълго обещавам да започна да пиша рецептите за вътрешната част на тортите си, а все не отделям време за това и от друга, защото самата торта бе изключително бързо и лесно нааправена и макар доста калорична и насищаща, бе страхотно вкусна, сочна и много харесана от гостите на тържеството.
Въпреки всичко беше голяма късмет да имаме медицинско лице на събитието, ако се наложеше да спасяваме някого от холестеролен шок обаче, така че бъдете предупредени- тук не е за малки бебета, а за големи, здрави и калени в сладко-яденето шокохолици!

Шоколадова торта с карамел

 


За блата:

Рецептата, по която направих блатовете е вече повсеместно утвърдената за уникална такава на Ири от Sunshaine's Kitchen за Най- вкусната шоколадова торта .

За моята торта изпекох две дози, като диаметърът на тавата ми е 23 см. Обичам тортите ми да са много високи, но ако не искате висока торта и само с една доза се получава стандартна височина. Всеки от блатовете разделих на три части след като бяха напълно изстинали.

Блатовете са достатъчно сочни и не се налага да бъдат сиропирани, ако са се получили както би трябвало по рецептата. Ако все пак вашите се окажат сухи, то просто ги напоете със сироп по ваш избор при сглобяването.

За крема:

1 кутия маскарпоне
200 мл. течна сметана
захар на вкус
1 опаковка желатин
ванилия

За гарниране:

1/2 ч.ч. Дулче де лече/сгушенка
шепа лешници
100 гр. черен шоколад
1 пълна ч.ч. корнфлейкс

Приготвяне:

С миксер започнете да разбивате добре охладената сметана, като след 1-2 минути добавете част от захарта. Разбийте до твърдо. Прибавете маскарпонето и останалата захар и разбийте още малко, за да се отпусне то и да се смеси със сметаната. Добавете ванилията. 
В отделен съд накиснете желатина в мъничко студена вода. Когато набъбне го затоплете на водна баня или в микровълновата печка за кратко, докато се разтопи, като внимавате да не го загреете прекомерно.

Добавете разтопения желатин към крема и разбъркайте.

Лешниците запечете леко във фурната или на сух тиган и обелете, след това начукайте, за да се получат дребни парченца.

В малка купа разтопете шоколада и оставете да се охлади преди да прибавите към него корнфлейкса. Разбъркайте добре, за да се покрие изцяло всяко парче от зърнената закуска. Това ще я изолира от влагата и ще я запази хрупкава.

Сглобяване:

Подреждате тортата като поставите за основа един блат, след това поставете около него ринг за торта, който да държи кремовете докато все още не са стегнали. За моята торта аз използвах два ринга един над друг.

Върху първия блат поставете от крема, след това поставете втори блат и отново крем. Върху този крем разпределете покрития в шоколад корнфлейкс, а отгоре сложете нов блат и крем. След това отново сложете блат, крем и разпределете отгоре карамеленото сладко на тъничък слой, защото иначе ще изтече при махането на ринга,  наръсете го с парчета печени лешници. След това поставете нов блат, крем и завършете отново с блат. 
Така сглобената торта стегнете добре с ринга и увийте с фолио за свежо съхранение. 
Оставете в хладилника за една нощ, за да се поемат ароматите и да се стегне, а на следващия ден може да бъде декорирана по желание.


Комбинацията между бял сметанов крем, силно какаови блатове, карамел и лешници е абсолютно неустоима.


Наистина ме е яд, че не можах да направя и снимка на самото парче, защото това винаги дава по- ясна представа какво се крие под килограмите захарно тесто, но може би това просто е повод отново да направя тази торта в скоро време и да имам извинение да се наградя с още едно голямо парче от нея.




За финал, в духа на темата свекърва- снаха, ще си позволя да си пожелая повече свекърви и снахи като нас- не защото ние сме най-прекрасните и добри такива, нито защото в душите си двете сме бели и добри, а защото се надявам все повече жени да имат желанието да откриват доброто в семейните си отношения, да поставят акцента върху положителните качества на роднините си по тази линия , да работят над собственото си духовно и човешко израстване и да се научат да ценят и уважават не само половинките си, но и жените, които са стояли зад тях, насочвали са ги и са ги възпитавали, за да се появят в живота ни точно такива, каквито ги обичаме, а свекървите от своя страна- жените, които от тук нататък ще бъдат зад техните синове и ще запазят и доразвиват техните грижи и усилия. 

А за да стане още по- лесно всичко....просто направете нещо сладко и го занесе на снаха си/ свекърва си и изпиите по чаша кафе заедно, по женски.....Няма да повярвате колко добър събеседник и верен другар в мъже-оплюването ще имате в нейно лице :-)





неделя, 16 юни 2013 г.

Шоколадови мъфини с изненада

Обещах Ви сладко, а обещания свързани със сладкиши трябва винаги да се спазват. Така е по закон! А ако не е, то трябва веднага да се гласува такъв!

Шоколадовите мъфини не са нещо ново и няма да изненадат никого, но шоколадови мъфини с топящ се център от бял трюфел- ето това е нещо, което никой не очаква да има в един на пръв поглед обикновен шоколадов мъфин и точно това е голямата малка изненада в една иначе бърза и лесна за изпълнение рецепта, която с малко усилие ще пожъне голям 'УАУ' ефект сред гостите Ви, а пък ако няма такива, то не е лошо човек да се изненадва сам от време на време....например през десетина минути :-)

Няма да отделям повече време за интродукция, защото е неделя и ми е мързеливо да пиша, а пък и какво ли още мога да напиша, когато те сами ще Ви разкажат историята си в картинки.

Шоколадови мъфини с топящ се бял център

 

Източник: Woman&Home


Състав:

225 гр. брашно
2 ч.л. бакпулвер
50 гр. какао
100 гр. кафява захар
2 яйца
4 с.л. растителна мазнина- зехтин, кокосово масло или друго по избор
300 мл. заквасена сметана
4 с.л. мляко
12 бели бонбона Lindor
пудра захар

Приготвяне:

Замразете бонбоните във фризера за поне два часа.

Загрейте фурната до 150С. В голяма купа пресейте бакпулвера и какаото, добавете захарта. В друга купа разбийте яйцата, мазнината, заквасената сметана и млякото до гладко. Прибавете към сухите съставки и разбъркайте леко, като не вкарвате въздух, а просто ги смесите, за да няма сухи петна. Сместа ще бъде леко на бучки и това е нормално.

Поставете хартиени формички в тава за мъфини с 12 отделения. Сложете смес във всяка формичка, поставете бонбон в средата на всяка и го потопете с пръст, за да потъне напълно и сместа да го покрие напълно.


Печете докато се стегнат и леко се зачервят краищата им, а клечка за зъби излиза все още леко влажна, но не със сурова смес. Важно е да не препичате мъфините, за да не стават сухи.

Оставете да се охладят 15 минути преди да поръсите с пудра захар. Сервирайте пресни, за да е още течен центъра им. Иначе може да бъдат съхранявани в затворен плътно буркан или друг съд с плътно затваряне и затопляте леко преди сервиране, но определено са най- хубави в деня на приготвяне.







четвъртък, 13 юни 2013 г.

Бързи скоунс с пушена сьомга и млечен крем

Лятото е времето на дългите разходки през уикенда и леките и бързи обеди със семейството след това. И макар тази година лятото да е позабравило, че трябва да се появи и да превърне мокрите и кални пътечки в прекрасни и раззеленени алеи, а унилите и апатични 'сенки' в превъзбудени и оптимистични  хора, очакващи лятната си почивка и усмихващи се смело, без страх от пареза на лицето, ако нарушат намръщена си ежедневна гримаса.

И тъй като за оптимистите чашата е винаги полу- пълна, а аз сега съм на военен курс по оптимизъм, ще си представя, че не ми измръзва носа и топлината от климатика е летен ветрец, галещ кожата ми и ще ви дам една превъзходно вкусна и монго, много бърза рецепта за идните дни, която от скитане по паркове и планини или пък удължения престой на плажа сте останали само с няколко минути, за да приготвите атрактивен и неустоим обяд, който няма да отстъпва по нищо на префърцунените блини по коктейлните партита. Нещо като ежедневен шик в чиния :-)

Рецептата претендира за аналог на добре познатите британски скоунс, но за себе си не бих казала, че вкусът е съвсем като техния, за това запазих оригиналното им име за документална акуратност , но трудно се сдържах да не ги прекръстя изцяло на бухтички или нещо по- разбираемо за нашите ширини, а и предполагащо по- ясно очакване за вкусът им, за това в текста на рецептата по- долу ще си позволя да ги наричам така. Как ще ги наричате е ваше решение, но каквото и име да им сложим, тези скоунс/бухтички си остават едни възхитително вкусни дори сами по себе си основи, които смело може да поднесете с каквато солена или сладка гарнитура изберете и харесвате.

Бързи скоунс/ бухтички с пушена сьомга и млечен крем 

 


Състав:

За бухтичките

125 гр.  брашно с набухвател
2 средни яйца- разделени на белтъци и жълтъци
150 мл. мляко- аз използвам соево
сол и пипер на вкус
мъничко зехтин за намазняване на тигана

За млечния крем:

150 гр. крем сирене или извара
50 гр. гъсто кисело мляко
3 с.л. сибирски лук- накълцан на ситно
3 с.л. магданоз- накълцан на ситно
1 к.л. сух чесън
сол и пипер по желание

200 гр. пушена сьомга
няколко резена лимон
*За вегетарианци сьомгата може да бъде заменена с гриловани чери домати, тиквички и моркови, авокадо и парче лимон

Приготвяне:

Разбийте в чиста и суха купа белтъци на сняг.

Пресейте брашното в купа и подправете с черен пипер и сол по желание. Аз пропускам солта, но ние се храним доста безсолно за повечето вкусове, за това винаги оставам преценката за солта и пипера на всеки и не пиша количества.
Направете кладенче в следата на брашното и поставете жълтъците. Сипете малко мляко и започнете да разбърквате като постепенно събаряте по малко от брашното. Добавете останалото мляко, за да се получи гъста и гладка каша.

Внимателно прибавете към кашата белтъците, като внимавате да не бъркате бързо или твърде много, така че да се запази обемът им.

Загрейте широк и плосък тиган на котлона и намазнете леко повърхността му, колкото да не загарят бухтите ви. Когато е достатъчно горещ, гребнете супена лъжица от сместа и я изсипете смело в тигана, като я оставите да се разлее до кръг с около 7 см. диаметър. Сместа е достатъчно гъста, за да може да дооформите с обратната страна на лъжицата, ако се изкриви формата на бухтичката. Поставете още няколко в тигана- в зависимост от големината му, и оставете да се зачервят за няколко минути, след това обърнете и от другата страна. Готовите бухтички съхранявайте на топло докато приготвяте останалите.
Намазвайте тигана със зехтин от време на време, когато прецените, че има нужда.

В купа смесете крем сиренето и киселото мляко и разбъркайте, за да се хомогенизират. Добавете подправките и посолете според вкуса си, но опитайте преди това, защото някои марки крем сирене слагат сол, която ще ви е повече от достатъчна.

Сервирайте скоуновете/ бухтичките гарнирани с млечен  крем и парче сьомга или поставете добавките в отделни чинии оставете всеки сам да нареди своята според вкуса си.

След този лек обяд днес, утре се надявам да успея да ви върна изгубените калории с нещо по- захаросано и определено много вкусно, макар и без оглед на тънката талия :-)





неделя, 5 май 2013 г.

Великден в козунаци и истински яйца

Малко преди настъпването на един от най- любимите ми празници, който носи толкова силен религиозен и емоционален заряд, нека Ви пожелая да го посрещнете смирени, чисти в душите си и готови за ново начало- начало на по- достоен и стойностен живот, на повече добри дела и по- мъдри решения.

Освен важен религиозен празник, Великден винаги е бил и много вълнуващ за малки и големи, които обичат пъстротата на шарените яйца и уханието на вкусните топли козунаци, които мама или баба месят с толкова много любов. Ах, този аромат никога не се забравя!

Както всяка година и тази не направи изключение и в нашия дом отново замириса на прясно изпечени домашни козунаци, но тази година традицията се промени леко, но много съдбоносно ;-)

В тон с естествената вълна, която следвам, този Великден в боядисването на яйцата не взеха участие никакви купешки химикали в нескопосани картонени опаковки, което се оказа изключително добро решение не само защото нямам притеснение да дам и на децата да ядат от шарените яйца, но и защото противно на очакванията ми този метод на боядисване е далеч по- лесен и бърз. По- здравословно и по- лесно...защо ли съм чакала толкова дълго?!


Виждала съм много пъти боядисани с обелки от лук яйца, но честно казано никога не изглеждаха особено добре според мен в тези мътни кафеникави тонове. Случайно обаче попаднах в Pinterest на една- две снимки на яйца с ярки цветове, които твърдяха, че са боядисвани с естествени материали и това много силно ме грабна. След известно проучване бях сигурна, че тази година това ще бъде опитано.

За съжаление не ми остана време да си поиграя по- детайлно с това, но от двата опита съм изключително впечатлена от лекотата и най- вече от резултатите, които се постигат.

Боядисване на яйца с естествени бои

 


За да боядисате яйца по този начин дори не ви е нужна особена предварителна подготовка и повечето от нещата ги имате в кухнята си така или иначе. Малко по- надолу в текста съм направила табличка, която ще ви улесни в избора на източници за цветовете, но бъдете смели, импровизирайте и добавяйте и своите идеи, а ако ги споделите с мен ще ги добавя в таблицата, за да помогнат и на други.

1) Измийте добре сварените яйца с топла вода и гъба, за да премахнете остатъчни мазнини по повърхността им, които биха попречили на доброто поемане на боята.


2) В малка тенжерка сипете вода (около две чаши средно), поставете избраният източник на цвят (цвекло, куркума, чай и т.н.) и сипете щедро количество бистър оцет (1/3 ч.ч. напр.). Оцетът е много важен и не бива да бъде пропускан, защото той спомага поемането на боята от черупката на яйцето!

Няма определени точни количества от нещата, които ще използвате за боя. Просто сложете една- две шепи от зеленчуците или другите едри неща или по около две големи супени лъжици от подправките.

3) Поставете на котлона и оставете да заври, като след завиране намалете огъня и следете колко наситен става цвета на "отварата" ви. За добро насищане около 10-20 минути са повече от достатъчни според мен, но това е въпрос на вкус все пак.

4) Готовата течност минете през филтър за кафе или много фина цедка, за да получите чиста боя. Пресипете я в съд, който ще е достатъчно голям да побере яйцата и да може течността да ги покрива добре.

5) Поставете яйцата във водата и оставете настрана, като от време на време проверявате колко дълбок е станал цвета. Извадете ги, когато ви хареса нюанса- това може да отнеме от 30 минути до една нощ, като ако ги оставяте за цяла нощ то задължително приберете изстиналата боя с яйцата в нея в хладилника!

Ето и таблица за цветовете и техните източници в реалния, не- промишлен свят ;-)
Цвят
Продукти

Лилаво
Червено вино
Чай от хибискус
Сварени люспи от червен лук

Синьо
Листа от червено зеле- сварени
Тъмно лилав гроздов сок
Консервирани боровинки


Зелено


Спанак- сварен

Пресен босилек- сварен

Зелено- жълто
Магданоз- сварен

Кори от златна превъзходна ябълка


Жълто
Кори от лимони или портокали- сварени
Куркума- смляна
Чай от лайка
Зелен чай
Семена целина- сварени

Кафяво
Силно или разтворимо кафе

Черен чай

Оранжево
Червен пипер
Моркови- сварени
Обелки от жълт лук
Чили

Розово

Сок или пресни червени боровинки
Цвекло
Сок от консервирано цвекло
Малини

Червено
Много обелки от червен лук- сварени
Череши консервирани със сок
Сок от нар


Моите яйца тази година са боядисани в жълто с куркума и в сиво с чай от боровинки по описаната горе технология. Просто сварих в един съд куркумата с оцет и вода, а в друг чая с оцет и вода, поставих яйцата вътре след това и ги забравих докато месех козунаци. След по- малко от час имаха този интензитет на цветовете и щастливо ги извадих от боята им.


Сивите яйца имат особено небрежен и състарен вид, а жълтите са толкова изскрящи, че чак е трудно да повярва човек, че са боядисани с едно проста подправка! Не мога да си избера фаворит....Но може би яйцето с мустака ще ми помогне в подбора ;-)


Така боядисаните яйца са напълно безвредни и годни за консумация като аз препоръчвам силно да съхранявате яйцата си в хладилника!

И сега нека продължа с козунака.


Тази година отново направих козунаците по двете вече любими у нас рецепти- тази за Класически козунак  и тази за Козунак със заквасена сметана , с тази разлика, че вместо прясно мляко използвах соево и вместо животинска сметана- отново соева.
И този път съм изключително доволна и от двете, а сега с още по- голяма сигурност мога да твърдя, че изводите ми миналата година за сравнението между тези две рецепти, които можете да почетете ТУК в началото на текста, са съвсем правилни.

Остава ми само да ви пожелая весели, спокойни и незабравими празници сред близките на сърцето ви хора и да ви напомня, че не всеки ден е Великден, за това направете така че да си струва този един специален ден в годината!


И не изяждайте сами козунаците- те остават с вас доста след празника, за да ви напомнят, че няма неплатени грехове :-)




вторник, 30 април 2013 г.

Пет минутно брауни ?!

Миналата седмица се оказахме далеч от обичайната си среда през уикенда, т.е. далеч от кухнята на мама и всичките нейни буркани, бурканчета и най- нужни потребности, които осигуряват цвета и аромата на почивните дни и държат зверовете кротки и щастливи :-)
Наистина е прекрасно да се озовеш далеч от шума и мръсотията на града, на място където птичките пеят силно, облаците се влачат мудно по кристално синьото небе и тревата е искрящо зелена, но дори на това малко парче от рая му липсваше нещо...нещо, нещо...сладко, което да прави компания на традиционния следобеден чай.

Всички желания на малки и големи се въртяха около две основни теми- шоколад и сладолед, но не и шоколадов сладолед, нито чист шоколад, нито само обикновен бял сладолед.....И тъй като както вече казах моята кухня бе далеч, заедно с повечето ми продукти, се наложи да проявя особена креативност в измислянето на десерт, който да отговори на тези безумни изисквания и да е съставен само от наличните неща, които бяха малко повече от бира и сода за хляб.

"От нищо нещо" е патент на всяка една добра домакиня, така че нали не си помислихте, че ги оставих с фантазиите за нещо сладко и отидох да си изпия чая далеч от тези нагли същества, които смятат, че времето пред печката е новият масаж на стъпалата?! Ни най- малко! Има ли фурна и повече от две съставки винаги може да се измисли нещо в услуга на домашните любимци, а при особено добро представяне дори може да получите поощрение, като ви гласуват доверие да им приготвите и вечеря! Не е ли възхитително да си майка и съпруга ;-)

Резултатът от търсенето на нещо, което бих могла да направя без подходящи съдове и съставки обаче надмина и най- наглите ми надежди и се оказе един изключително вкусен и пристрастяващ десерт, който освен това се прави за никакво време и с почти подръчни средства. Брауни без шоколад, без сеуетене и за нула време?! О, да!

Самата снимка на десерта идва от телефона ми, тъй като моят арсенал не беше поел на път с нас, но каквото липсва на снимката вие ще си го допредставите- лоша или не, щом различавате десерта на нея, значи върши работа ;-)

Пет минутно брауни

 


Състав:

300 гр. захар
225 гр. меко масло
60 гр. какао
4 яйца
225 гр. брашно
1/2 ч.л. бакпулвер
щипка сол
60 гр. натрошени лешници или 1-2 с.л. ядкова паста (бадемово, фъстъчено, лешниково)*
ванилия

* ядките са по желание и могат да бъдат пропуснати

Приготвяне:

Загрейте фурната до 180 С/ 160 С с вентилатор.
Смесете всички съставки по реда им на изброяване.
Печете в правоъгълна тава с относителни размери 20х30 за около 20 минути.
Охладете леко и нарежете на квадратчета докато е още топло.

Гарнирайте с йогурт сладолед за още повече разкош! Рецептата за нашия любим сладолед може да намерите ТУК.

Лесно като пай...брауни! Това е то :-)

И така редът в нашата микровселена бе възстановен, а аз получих моите пет минути наслада с чаша чай в ръка, заслушана в птичките, тишината и потракването на вилиците по чиниите около мен.

А има жени, които не готвят.....Какви ли са техните свръх- сили? Кажете ми, че не си помислихте нещо мръснишко!






неделя, 14 април 2013 г.

Вегански кракери животинчета

Добрите деца винаги заслужават награди! А особено добрите деца, които не получават широкоразпространените купешки наградки заслужават особено луди родители, които нямат против да произвеждат сами миниатюрни животинчета след дългия работен ден, носещи усмивка на личицата им и много сила и здраве на телата им.

Тези кракери имитират изключително успешно онези мънички рибки от миксовете солети в кръглите кутии (не знам името им, но предполагам всички сте ги виждали и опитвали), които преди години бяха страхотен хит сред подрастващите и "мезещите" - тази дума я о-б-о-ж-а-в-а-м и всеки път когато я чуя ми се иска да отида и да се изкъпя, просто за да възстановя вътрешната си хармония! Бррр....

Версията е напълно веган, но ако не държите на това или просто не разполагате с флейк в този момент можете да замените хранителната мая с настърган пармезан например.
Приготвят се особено лесно и бързо и ако не си играете с формички нещата биха станали още по- лесно и леко, така че нямате оправдание да купувате солени кракери от магазина, когато можете да си направите ваши и да оставите децата да пощуреят, при това по нещо, което няма захарно съдържание.

Детски веган кракери


Състав:

130 гр. пълнозърнесто брашно от спелта- можете да замените с пшенично
1/2 ч.л. сол- можете да намалите солта, ако ще използвате пармезан или да увеличите, ако обичате по- солено
1/2 ч.л бакпулвер
1/2 ч.л. лук или чесън на прах
2 пълни с.л. хранителна мая/ флейк- можете за замените с прясно настърган пармезан, но тогава не са веган
60-70 мл. соево мляко- отново може да замените с мляко по ваш избор
3 с.л. кокосово масло- или друго растително масло

Приготвяне:

Загрейте фурната на 180 С. В купа смесете сухите съставки. Прибавете към тях млякото и кокосовото масло и омесете меко тесто- ако тестото лепка тръде много може да добавите още мъничко брашно. Разточете между два пергаментови листа или върху силиконова подложка- тестото е приятно меко и достатъчно "мазно" за да не залепва, но все пак не пречи да си направите живота си по- лесен с два листа хартия. По- тънко тесто значи по- хрупкави кракери и обратното. Аз предпочетох по- дебело разточване, защото децата ми не харесват много твърди бисквити.


Изреже в желаната форма. Ако е за по- големи деца без алергии може да поръсите изрязаните кракери с малко сусам. Аз го пропуснах този път, защото царят на джунглата никога те би се овъргалял в сусам.

Печете 10-15 минути като ако искате по- меки кракери не ги препичайте. Оставете да се охладят напълно върху решетка.


Можете да съхранявате кракерите в плътно затворена кутия, но все още не мога да кажа за колко дълго, защото ето какво се случва с тях дори по време на фото сесията им....


Така че ако някой от вас ги направи и успее да ги запази по- дълго от два часа- нека ми пише и аз веднага ще добавя тази информация тук! :-)


 N.B. Хранителта мая/ флейк не е обикновената мая, която се среща навсякъде и тя не би могла да бъде използвана за заместител. Флейкът е неактивна мая, богата на протеини и витамини от група В. Той има привкус на сирене и придава вкусът на тези кракери, като ги запазва веган, за това и съм дала опцията да бъде заменен с настърган пармезан за хората, които не държат да запазят рецептата стриктно веганска.









вторник, 9 април 2013 г.

Свежа пролетна салата с червено козе сирене и нар

Днес ще бъде семпла и кратка. Рецептата или по- скоро идеята, защото рецепта е силно казано, за тази салата обаче трябва да споделя от една страна защото е много пролетна, свежа и зареждаща и цветово и вкусово, а от друга защото това отвратително време ни кара много силно да се напрягаме за да си представим, че е пролет и затруднява новите сили, щастието и позитивизма, което не е никак добре в периода на пролетната умора или както там е прието да се нарича галантно сезонно оправдания вековен човешки мързел. И така, аз ще ви поддържам свежи и щастливи със зелени-розово-бели нюанси докато слънцето все пак се покаже отново и вземе да си свърши работата за която е назначено от вселенските сили.

Когато за пръв път правих тази салата беше периода около Св.Валентин, за това и така тематично са изрязани формичките на сиренето, но от тогава я повторих няколко пъти без сърцераздирателните сърца от сирене и вкусът е същия, така че не губете надежда- и без миниатюрен резец сърчице вкусът е превъзходен, а вие сте поне с 20 минути по- свободни и далеч по- спокойни :-)

Няма да изброявам огромние ползи на всички съставик в салатата- те сами говорят за себе си!


Салата с червено козе сирене и нар


Състав:

200 гр. меко козе сирене
1 малка глава червено цвекло- обелена и настъргана на фино ренде
черен пипер
сух чесън или пресована мъничка част от скиритка пресен
1 нар-почистен и наронен
1 краставица
5-6 репички
2 пакета нарязани салати микс или просто избор от свежи салати по Ваш избор

За дресинга

около 1/4 ч.ч. зехтин
2 с.л. балсамов ябълков оцет
1/2 ч.л. мед-не захаросан
1/2 ч.л. горчица с хрян- може и обикновена, ако нямате със зърна хрян
сух лук- ако имате, не е задължителен
сол

Приготвяне:

С вилица намачкайте сиренето, за да стане като каша. Прибавете настърганото червено цвекло, чесъна и черния пипер на вкус. Ако сиренето Ви е безсолно добавете и сол, но надали ще се наложи. Смесете със сиренето докато то се оцвети в розово и подправките се поемат.
Ако ще изрязвате формички: Оформете на плосък диск и поставете във фризера за около 1 час, за да стегне. Следете сиренето да не се вкамени, а просто да стане стабилно, за да изрежете чисти форми от него. След като е готово изрежете с мини формичка по Ваш избор, като за по- лесно рязане аз топях моята в малко топла вода от време на време.

Ако няма да изрязвате формички: Оформете малки топчета от сместа с ръце и поставете в чиния, която сложете за известно време във фризера- около 30 мин. трябва да са достатъчни, за да стегнат леко и да запазят формата си.


Докато сиренето Ви се охлажда си пригответе/ нарежете салатите в голяма купа, нарежете репичките и краставицата на шайби, като за по- красив вид на салатата запазете кората.

Смесете зехтина, оцета , меда, горчицата и солта. Можете да промените количествата на всичко в дресинга по Ваш вкус. Разбийте добре с помощта на малка бъркалка за фрапе или в шейкър. Дресингът става с почти креместа консистенция. Може да добавите още малко черен пипер, ако Ви понася по- лютиво.

Залейте нарязаните салати с дресинга и разбъркайте добре.

В чинии за сервиране поставете от салатата, поръсете със зърна нар и поставете формичките или топчетата от сирене.

Сервирайте и се насладете!





четвъртък, 14 март 2013 г.

Морковени маслени бисквити с крем

Пролетта чука на вратата ни! Или пък ураганният вятър блъска отнесените боклуци по нея?! Не знам, няма да проверявам. На мен ми е пролетно и слънчево, така че това ми стига.
И понеже наближава Великден, а за мен това е един от най- любимите празници, съм започнала с предварителните подготовки от сега. До самия ден най- вероятно вече всички ще са отвратени от моркови, козунак и яйца, но това е цената, която трябва да платят за моя ентусиазъм! Разписано им е в длъжностната характеристика и са задължени да са мои дегустатори и критици. Кой е казал, че живота е лесен?

Тази седмица опитах една интересна рецепта, която пазя от известно време в графата "скоро трябва да направя" и макар да не спада съвсем към здравословните десерти, защото е силно маслена, захарна и креместа, не може да й се отрече, че е богата на витамини, защото има моркови! А дори и Зайка (тук е момента да ви представя Зайка, моята любима бяла и красива фигурка за този сезон) знае, че морковите са най- полезната храна на света и моментално неутрализират другите "вредности" във всеки сладкиш, превръщайки го в оптимална закуска за добро настроение, гарниран с чаша мляко и първите топли сутрешни слънчеви лъчи. Моркови на сок- добре, моркови в кекс- прекрасно, моркови в бисквити- интригуващо и пристрастяващо!



И докато Зайка обмисля дали е редно да изяде една- две- три бисквити преди да започне ежегодното отслабване за лятото, вие може да хвърлите един бърз поглед върху рецептата и да прецените дали вие ще се окажете силни достатъчно, за да не я направите. Аз не бях!
А дали Зайка е издържала на изкушението до края, ще видим по- късно....

Морковени маслени бисквити с крем 



 Състав:

За бисквитите:


200 гр. масло- студено и нарязано на кубчета
200 гр. кафява захар
380 гр. брашно- аз използвах фино пълнозърънесто брашно от лимец, но и с бяло ще стане
100 гр. моркови- ситно настъргани или смлени
1 ч.л. канела
1 ч.л. микс подправки- джинджифил, индийско орехче, кардамон.
1 щипка сол

За крема:

180- 200 гр. крем сирене
100 гр. масло
80-100 гр. фина захар (аз смилам в блендер кафява, но може да използвате пудра захар, ако искате)
ванилия

 Приготвяне:

В дълбока купа поставете брашното, подправките, солта и захарта. Смесете ги и направете кладенче в което сложете студеното нарязано масло. Размесете го с брашното с пръсти, като работите бързо, за да не разтапяте маслото.Добавете морковите и омесете и тях до инкорпорирането им в тестото. Оформете на два диска и ги поставете във фризера, увити във фолио или за около час в хладилника.
Извадете и разточете диска до дебелина около 0.5 см.  Изрежете с помощта на формичка равен брой кръгчета- или друга форма по ваше желание, и подредете върху незалепваща тава. Поставете в хладилника за около 20 минути, за да се охладят добре бисквитите преди печене.
През това време загрейте фурната до 180 С и пригответе крема.

С помощта на миксер разбийте на крем сиренето със захарта и маслото  и ванилията първо на бавни обороти, а след като се смесят на висока скорост докато стане пухкав крем.

Поставете охладените бисквити в загряната фурна  и печете докато леко се зачервят по краищата. Не ги препичайте, за да не станат хрупкави!

Готовите бисквити сложете върху решетка, за да се охладят напълно, а когато са съвсем студени ги слепете по две с крема.

Наредете слепените сладки в стъклен буркан или друг съд, който да е добре уплътнен, за да омекнат и да поемат от крема. Съхранявайте в хладилник и консумирайте с мярка :-)

А ако се чудите дали Зайка успя да устои на аромата им докато ви дам рецептата....


О, какъв провал на волята, момиче!

Добре е, че не може да докаже кой стои зад изчезването на тези няколко бисквити....Снимането е изморително занимание, което се нуждае от допълнителни калории!!!



И понеже ми е особено приповдигнато и свежо, макар навън да е сиво и гръмотевично, ще си позволя и да споделя за участието си в рубриката на Rozali: В кухнята с..., в която гостувам по покана на редакторката Христина Спасова и на която благодаря за прекрасните емоции, които ми донесе!


 Цялата публикация можете да прочетете ТУК 

И след като споделих рецептата си за щастлив ден с вас: Закуска с морковени бисквити и чаша полезен Бейлис преди лягане, отивам да си почина от писане и от цялата звездна слава ;-)

Домашен вегански Бейлис

Вчера ми беше особено кисел ден. А когато човек е леко обезнадежден и доста притеснен най- добрата и бърза рецепта за щастие е алкохолът, казват хората. Ужас, това последното трябва да не се чете от деца, защото ще се замислят!
Аз обаче никога не съм била по пиенето и дори чаша вино не мога да завърша в рамките на една вечер. В интерес на социалните ми мероприятия съм стигнала до относително приятелски отношения единствено с лятната си любов Мохито и Baileys върху много лед, който има по- скоро вкус на десерт от колкото на алкохол.

Според законовите разпоредби обаче алкохолните напитки не се задължават да имат списък със ставките си, както храните! Ха! Което води до логичния въпрос- какво би трябвало да има в една бутилка Baileys, което да накара "сметаново- ликьорната" напитка да бъде с толкова дълъг срок на годност?! И ако внимавам толкова за всичко, което ям, то не е ли добре да помисля и какво пия в  особено редките случаи, когато изобщо го правя?

В пространството има много рецепти за домашен Baileys и всички те силно ме мотивираха да опитам и аз, но исках да избегна животинската сметана и да отида крачка напред в "изчистването" на домашния си ликьор. Ако ще е домашно- нека е супер здраво!

След няколко опита с различни версии на вегански рецепти си направих моята, която най- истински повтаря вкуса и консистенцията на оригиналната напитка.

Домашен вегански Baileys

 


Състав:

400 гр- консерва кокосово мляко
200 гр. соева сметана
1/2 ч.ч. кафява захар- аз използвах суканат, но с него се налага да се добави малко повече
150 мл силно кафе
80- 100 мл. шотландско уиски- количеството може да промените по Ваш вкус, тъй като за мен е силно, но за останалите е съвсем добре, така че опитайте и преценете
щипка сол

N.B. В една от рецептите за веган Бейлис използват Jameson, защото е веган

Приготвяне:

В тенджера с дебело дъно поставете кокосовото мляко и разбъркайте, за да се смеси водната част с гъстата. Добавете захарта и започнете да бъркате на средна температура на котлона. Следете и разбърквайте често, като не оставяте сместа да кипне. Целта е млякото и захарта да се сгъстят и хомогенизират. Аз бърках доста време- около 15-20 минути, защото исках основата ми да не е рядка. Доведете приблизително до консистенцията на кондензирано мляко. 

Когато се сгъсти оттеглете от огъня и добавете кафето. След това прибавете соевата сметана, разбъркайте и оставете да се охлади на стайна температура за кратко. Когато сметановата смес не е твърде топла прибавете алкохола, като промените количеството в зависимост от това колко силно искате да се усеща. За нас 80-100 мл са напълно достатъчни за относително силно, но приятно усещане.


Ако сместа ви се струва малко по- гъста от оригинала можете да добавите съвсем мъничко вода, но помнете че когато се сложи върху много лед при сервиране той го разрежда до перфектната консистенция по време на топенето си.


Чудесен начин да се отпразнува както един кисел ден с добър завършек, така и предстоящия Св. Патрик, пък какво ако не сте ирландци!

И нека някой ви каже, че не живеете здравословно!




понеделник, 11 март 2013 г.

Пухкави сандвичи с фъстъчено масло, a.k.a. whoopie pies и малко други експерименти.

Както вече споменах в предишна публикация в момента съм деликатно пристрастена към фъстъченото масло. Години наред бягах от него, просто защото не смятам фъстъците за най- добрия избор на ядки, но пък човек все от нещо трябва да умре, а като не пуша, не пия и не ходя по любов, то рискувам да трябва да заключвам на финала света, а това ще е самотно начинание ;-)

Настрана от фъстъците от много време исках да споделя тези божествено добри изобретения, т. нар. whoopie pies, за които достатъчно добър превод не намерих и обозначих описателно в заглавието. Те са чудесното съчетание на вкусна торта в размер на няколко хапки и далеч по- удобни за ядете от кексчета с глазура, която задължително ви омацва носа докато ги борите от различни ъгли и се опитвате да отворите достатъчно широко уста, аз да захапете и от крема и от кекса едновременно- само който не опитвал не знае колко трудно всъщност се оказва това!

За кексовата основа използвах абсолютния си фаворит за шоколадов блат на Милена от Sweet Kingdom . Това е неоспоримо най- прекрасния блат, който съм опитвала и правя само него от година и повече всеки път, когато искам шоколадова основа на тортите си. Благодаря на Милена за споделената рецепта!

Количеството на блата е за доста голяма торта, така че аз го разпределих между тези сандвичи и още два десерта, но ако не искате да правите много бройки или и допълнителни сладкиши, то може да опитате да намалите наполовина съставките.

Сандвичи с фъстъчено масло, a.k.a. whoopie pies



Състав:

За кексовата основа:

325 гр. масло
450 гр. захар- аз съм намалила количеството, но в оригиналната рецепта е 570 гр.
5 яйца
125 гр. самонадигащо се брашно
350 гр. обикновено бяло брашно
2 1/4 ч.л. сода
110 гр. какао- използвам неподсладено сурово
500 мл бътърмилк, т. нар. мътеница. Ако нямам използвам кефир, а в краен случай можете да си направите нещо близо до бътърмилк с 2 ч.ч. прясно мляко и 2 ч.л. ябълков оцет или лимонов сок, разбърквате ги и ги оставяте да поседят 10-на минути.
ванилия

За фъстъчения крем:

250 гр. фъстъчено масло
150 гр. масло
200 гр. кафява захар- смляна фино
40-50 мл. мляко

Приготвяне:

За блата

Предварително загрейте фурната до 180 С/ 160 С с вентилатор. Пригответе си тава за whoopie pies. Такава ще ви е нужна, ако искате да са във форма на сърчица или съвсем правилни кръчета. Ако нямате такава обаче можете да използвате просто тава за мъфини като поставите по съвсем мъничко на дъното на всяко гнездо, за да не се получат мъфини, а просто кръгчета когато се изпекат. Каквото и да използвате- намажете добре с масло всяко гнездо и поръсете с мъничко брашно, за да не залепва.

С миксер разбийте маслото и захарта до пухкав крем. Започнете да добавяте яйцата едно по едно като изчаквате напълно да се поеме предходното преди да добавите следващото. В отделна купа смесете брашната, содата, ванилията и какаото. Започнете да добавяте от сухата смес към маслено- яйчната. Накрая добавете бътърмилка.

За да използвате блатовете за торта просто поставете във форма и изпечете наведнъж, като следите със суха клечка за готовност.

N.B. Авторката на рецептата на блата казва, че той може да бъде съхранен до 2 седмици в хладилник и до 2 месеца във фризера, като и в двата случая той трябва да бъде оставен да изстине напълно и след това увит добре във фолио.

За да направите малките сандвичи продължете като поставите по 1-2 с.л. от сместа във всяка предварително намаслена формичка- количеството зависи от големината на вашите форми. Тестото бухва доста!
Печете в предварително загряната фурна за около 10-на минути.
Извадете ги, оставете да изстинат леко и след това внимателно прехвърлете на решетка, за да се охладят напълно. Блатовете са крехки докато са топли, но след това са много плътни и същевременно сочни.


За фъстъчения крем

Разбийте фъстъченото масло с кравето. Добавете на малки порции захарта и след това по малко от млякото, като следите крема да стане пухкав. Може да не ви е нужно цялото количество мляко!

Готовия крем поставете в пош и шприцовайте или просто намажете с лъжичка. Слепете сандвичите.

Можете да ги съхраните в хладилник до седмица в добре затворена кутия, за да не изсъхнат.

Моите сандвичи носеха Св. Валентински дух за това и бяха такива любовни!


Понеже тестото е доста голямо количество, както вече казах,  а ние не можем да изядем толкова много сладкиши само за няколко дни разширих проекта малко и направих от същите съставки и малко стандартни и миниатюрни кексчета, както и една малка торта, които да зарадват хората около нас по случай празника.






Бяха много, много вкусни и макар да продължавам да не харесвам фъстъците и техните хранителни "качества" просто не мога да не призная, че отново ще направя тези вкусни шоколадови "сандвичи" при първа удобно за извинение възможност.....
Дали Великден не може да бъде свързан с фъстъци и шоколад?!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...