Малка кипра торта с много калории

С година по- красива и блестяща стана моят свекърва. Вече използвах случая да ви разкажа за нея в миналогодишната си публикация, в която освен нея главен герой бе и гигантската торта куче .

Всяка година около рождения й ден изпадам в дълбок размисъл какво и как да направя този път, за да й доставя радост на специалния й ден. Разбира се, всяка година в крайна сметка изникват купища непредвидени обстоятелства, които в крайна сметка ми остават два- три дни в особено щастливите случаи,за реализация на големите си планове и няколко часа, за да сглобя някаква торта. Тази година логично не направи изключение, а дори напротив- може би бе най- амбициозната от всички, но въпреки това смея да кажа, че се получи по- добре от всяка друга в организационен план. Е, тортата пострада най- сериозно от към време за изработка и идеи, но във всяка битка има жертви, а миналата година именно тя пък остана главна атракция за празника, така че й бе ред да отстъпи първото място.

Няма да се впускам в детайлен  разказ за самото тържество, най- вече защото може да ви засрамя каква снаха за чудо и приказ съм (никога не пропускам сгоден случай за самоизтъкване в тази насока, защото всяко нещо повторено 100 пъти ставало истина, казват хората....) и да ви внуша непоносимо чувство на вина спрямо вашите свекърви, като ви накарам моментално да се заемете усилено да демонстрирате положителните си чувства към майките на половинките си, а това пък би нарушило традиция на "топли" отношения в тези два лагера и би дестабилизирало вековните семейни динамики. За да не предизвиквам такива катаклизми ще прескоча самото парти и ще отида направо на най- важната му част- тортата!

Не бих била честна със себе си, ако кажа, че съм напълно недоволна от резултата, но той е по- скоро удовлетворителен, от колкото възхитителен. Най- вече защото самата торта е силно продължение и ехо на една- две вече правени торти, а повтарянето не носи голямо удоволствие в света на тортеното дело. Нещо, което сигурна съм повечето от вас знаят от опит.

Голямата ми слабост в тази торта е обувката, признавам си! Всичко друго направих в оставащите минути след като отделих около час на нея и не съжалявам ни най- малко за претупването им, защото тази обувка много отдавна ме дебнеше от тъмната зона на неопитаните за изработка елементи и сега бе прекрасен случай да опитам, а и моята свекърва е може би най-добрия вдъхновител за точно тази нежна обувка, която така добре я описва без думи.

Макар и да не успях да направя снимка на разрез на тази торта, ще си позволя да ви дам нещо като рецепта за нея без такава, от една страна защото твърде дълго обещавам да започна да пиша рецептите за вътрешната част на тортите си, а все не отделям време за това и от друга, защото самата торта бе изключително бързо и лесно нааправена и макар доста калорична и насищаща, бе страхотно вкусна, сочна и много харесана от гостите на тържеството.

Въпреки всичко беше голяма късмет да имаме медицинско лице на събитието, ако се наложеше да спасяваме някого от холестеролен шок обаче, така че бъдете предупредени- тук не е за малки бебета, а за големи, здрави и калени в сладко-яденето шокохолици!

Шоколадова торта с карамел

 

За блата:

Рецептата, по която направих блатовете е вече повсеместно утвърдената за уникална такава на Ири от Sunshaine's Kitchen за Най- вкусната шоколадова торта .

За моята торта изпекох две дози, като диаметърът на тавата ми е 23 см. Обичам тортите ми да са много високи, но ако не искате висока торта и само с една доза се получава стандартна височина. Всеки от блатовете разделих на три части след като бяха напълно изстинали.

Блатовете са достатъчно сочни и не се налага да бъдат сиропирани, ако са се получили както би трябвало по рецептата. Ако все пак вашите се окажат сухи, то просто ги напоете със сироп по ваш избор при сглобяването.

За крема:

1 кутия маскарпоне

200 мл. течна сметана

захар на вкус

1 опаковка желатин

ванилия

За гарниране:

1/2 ч.ч. Дулче де лече/сгушенка

шепа лешници

100 гр. черен шоколад

1 пълна ч.ч. корнфлейкс

Приготвяне:

С миксер започнете да разбивате добре охладената сметана, като след 1-2 минути добавете част от захарта. Разбийте до твърдо. Прибавете маскарпонето и останалата захар и разбийте още малко, за да се отпусне то и да се смеси със сметаната. Добавете ванилията. 

В отделен съд накиснете желатина в мъничко студена вода. Когато набъбне го затоплете на водна баня или в микровълновата печка за кратко, докато се разтопи, като внимавате да не го загреете прекомерно.

Добавете разтопения желатин към крема и разбъркайте.

Лешниците запечете леко във фурната или на сух тиган и обелете, след това начукайте, за да се получат дребни парченца.

В малка купа разтопете шоколада и оставете да се охлади преди да прибавите към него корнфлейкса. Разбъркайте добре, за да се покрие изцяло всяко парче от зърнената закуска. Това ще я изолира от влагата и ще я запази хрупкава.

Сглобяване:

Подреждате тортата като поставите за основа един блат, след това поставете около него ринг за торта, който да държи кремовете докато все още не са стегнали. За моята торта аз използвах два ринга един над друг.

Върху първия блат поставете от крема, след това поставете втори блат и отново крем. Върху този крем разпределете покрития в шоколад корнфлейкс, а отгоре сложете нов блат и крем. След това отново сложете блат, крем и разпределете отгоре карамеленото сладко на тъничък слой, защото иначе ще изтече при махането на ринга,  наръсете го с парчета печени лешници. След това поставете нов блат, крем и завършете отново с блат. 

Така сглобената торта стегнете добре с ринга и увийте с фолио за свежо съхранение. 

Оставете в хладилника за една нощ, за да се поемат ароматите и да се стегне, а на следващия ден може да бъде декорирана по желание.

Комбинацията между бял сметанов крем, силно какаови блатове, карамел и лешници е абсолютно неустоима.

Наистина ме е яд, че не можах да направя и снимка на самото парче, защото това винаги дава по- ясна представа какво се крие под килограмите захарно тесто, но може би това просто е повод отново да направя тази торта в скоро време и да имам извинение да се наградя с още едно голямо парче от нея.

За финал, в духа на темата свекърва- снаха, ще си позволя да си пожелая повече свекърви и снахи като нас- не защото ние сме най-прекрасните и добри такива, нито защото в душите си двете сме бели и добри, а защото се надявам все повече жени да имат желанието да откриват доброто в семейните си отношения, да поставят акцента върху положителните качества на роднините си по тази линия , да работят над собственото си духовно и човешко израстване и да се научат да ценят и уважават не само половинките си, но и жените, които са стояли зад тях, насочвали са ги и са ги възпитавали, за да се появят в живота ни точно такива, каквито ги обичаме, а свекървите от своя страна- жените, които от тук нататък ще бъдат зад техните синове и ще запазят и доразвиват техните грижи и усилия. 

А за да стане още по- лесно всичко....просто направете нещо сладко и го занесе на снаха си/ свекърва си и изпиите по чаша кафе заедно, по женски.....Няма да повярвате колко добър събеседник и верен другар в мъже-оплюването ще имате в нейно лице :-)

Joyeux anniversaire, Sylvie!

Ах, Франция.....мода, храна, Прованс, целувки, мелодичен език, музеи.....има ли край на списъка с блаженство? Не правете грешката да повярвате, че аз реално владея повече от два- три, при това голяма част от тях не особено възвишени израза, на този език, така че ако заглавието не е това което си мисля че е, то предварително сте предупредени за невежеството ми и обвинете Google ;-)

Париж и неговата модна култура винаги са били основен двигател на нежната женска душа в търсене на красотата, класата и стандарта, а познаването им и личният досег до тях обикновено личат отдалеч и гарантирано предизвикват завистливите погледи на дамите и въздишките на господата.

Дамата, която е главна героиня на тази публикация е именно една от тези невероятно стилни, красиви и нежни същества, които ви карат да хвърлите бързо нагризания "успокояващ" шоколад, да изхвърчите от удобните си домашни панталони и да си потърсите в Pinterest програма за тренировки и диета с гарантирани 10 килограма за три дни, защото магически целулитът ви, който до тази сутрин в огледалото ви се струваше нормална част от женското тяло започва да прилича на близка гледка на повърхността на Луната.

Ако трябва да съберем в едно име стил, женственост, красива широка усмивка, класа и красота то това трябва да е Силвия!

Какво обединява Франция и Силвия в моя блог? Тази година Силви стана с година по- красива и усмихната, а аз имах щастието и честта да направя тортата за нейния голям празник, което ми достави повече от огромно удоволствие, защото можех да се отдам на една от любимите си теми (която бе с работно заглавие "Нищо френско не ми е чуждо!") както цветово, така и тематично, а и тя е човек, който винаги ме оставя да безчинствам както аз реша след първоначалния разбор без дори веднъж да попита как върви и без да даде допълнителни инструкции- ето това се казва доверие!

Едно от изискванията на Силви бе тази торта да е по- малка от 8 килограмовата торта, която правих за нейната приказно красива племенница преди време и която или аз не откривам в блога или изобщо не съм успяла да публикувам, което само може да потвърди с колко стара дата имам неща за споделяне.

А това е малката прелестна кукла, която празнуваше своя специален ден!

Не е ли приказно красива тази кокетна малка лейди?
Благодаря на Силвия за предоставената снимка!
Сега обратно към тортата на леля. Не мисля, че успях да изпълня съвсем желанието за по- малко от 8 килограма, но се постарах много силно и заслужавам похвала за усърдие! Как ли не въртях в главата си визията на тортата, но никак не ми се събираше всичко, което исках да има по нея само на един етаж, за това си позволих дъми за втори етаж и нещата се наредиха чудесно!

 

Пълнежът е мус от млечен шоколад с малини и какаови блатове, а единственото не ядивно по нея са трите малки диаманта на върха й. Е, разбира се и псевдо- етажът не се предполага да се яде, освен ако не сте на диета. Тогава пред тортата с шоколад по- разумно е да изберете стиропорът- богат на целулоза, никакви мазнини и почти толкова истинска храна колкото повечето продукти в магазините в наши дни!

 

Цялата торта е изпълнена с мънички детайли и закачки- огледалце, парфюм, обувка, рамка и какво ли още не, напомнящи за малкия красив свят на истинската жена и нейната здравословна суета. Онази суета, която е лишена от негативи и е изпълнена единствено с търсене на красивото и пъстрото в света на нежния пол.

Тортата пропътува доста сериозно разстояние по пътищата на България и претърпя съвсем малки щети, което искрено ме зарадва, защото щеше да е много жалко да пристигне в насипен вид.

А ето и красивата Силвия на своя специален ден! 

Щастлива съм, че сподели снимки с мен, която да мога публикувам тук. Благодаря ти, Силви!

 

 

Това бе малката френска авантюра на красивата Mademoiselle Sylvie и нейната торта.

Пожелавам й да е винаги така прекрасна, усмихната и одухотворена млада дама и да живее живота си със стил, каквато и роля да й се налага да играе в различните му моменти!

Нова година, нов късмет!

Честита Нова година, мили другарчета! Със закъснение, но от сърце нека ви пожелая тя да е най- вече здрава, за да ни даде шанс сами да постигнем останалите ни нужни неща. Да ви се сбъднат късметчетата от баницата, да свалите бързо коледно- новогодишната трапеза от ханша си, да запълните празнините в бюджета след разпродажбите и намаленията, мъжът ви да изхвърли елхата преди края на април и дано поне едно от дадените обещания за "нов човек" с началото на година се задържи, защото това ще е третата година в която фитнеса усеща вашата липса, докато вие хапвате "последното" блокче шоколад в шкафа, за да не се изкушавате след това.

След всичко това няма да изкушавам никого с рецепта, а само ще позволя на коледния пингвин, подарък за тържеството на децата от класа на Яна да ви поздрави и да изпрати празничния дух с усмивка в миналото, защото на мен упорито ми е пролетно и никак не мога да приема факта, че предстоят още месеци и месеци студ пред нас, така че ако утре се появя с рецепта за сладолед- бъдете великодушни и не ми напомняте, че мога удобно да го съхранявам напълно замръзнал на тераса си.

Пенго може да е смотан и оплетен в лампички, но това не му попречи да зарадва малките блеснали от щастие детски очи.

Освен това той е един истински победител, защото макар и да стана ясно, че пингвините не умеят да залягат бързо и съответно получи тежка черепно- мозъчна травма при близка среща с рафта на хладилника ми веднага след като бе завършен, той не се демотивира, обърна гръб на несгодите и продължи да гледа чаровно- глуповато насред плетеницата си от коледни светлини.

И така.....Сега се чудя дали да продължа по обещаните вече буквално миналата година шоколадови сладки или да довърша Коледното меню...или пък да ви споделя какъв студен шейк е особено модерен у нас, понеже както вече намекнах- на мен ми мирише на лято, макар да се задушавам от комина на съседа. Докато взема решение, вие останете със здраве и не изпускате новата година да заприлича на старата- намерете си малки поводи за щастие всеки ден и живейте по- пълноценно и осъзнато, поне до колкото ви е възможно! Една усмивка без повод, води добре мотивирана втора след себе си- все пак си е смешно да се хилиш като тиква без причина.

Торта от какво?!

Торта от моркови? Вече е изтъркано! Торта с блатове и крем? Прелест!, но кой може да си го позволи с тези вечни диети, здравословно хранене....бла, бла, бла... (бел. авт. следва дълбока въздишка с тъга).
Имала съм забрана за правене на торти освен това!
От дете особено силно ненавиждам строгите забрани. Ако искаш да си гарантираш, че нещо няма начин да не го направя, то забрани ми го! На Ева й се чудя как само една хапка от тази пуста ябълка е взела, а не си е направила ябълков пай от половината продукция на дървото...

Няма начин сега да не направя торта, но поради по- рано споменатите скрупули около голямата ми снага, а и защото нямам време за по- сериозни дела, се наложи да бъде креативна.
Торта, но не каква да е, а сезонна. Сега е сезонът на дините, така че ще трябва да е торта от диня! На първо четене- блях!, това няма начин да става за ядене в трезво състояние. На второ обаче има надежда за идеята :-)

Торта от диня и горски плодове

Състав:

1 диня
2 кутийки безсолно крем сирене
4 с.л. йогурт/ пълномаслено кисело мляко
ванилия
захар или мед- на вкус
сокът на половин лимон, пресен
синьо грозде, боровинки или друг дребен плод

Приготвяне:

Измиите добре динята и я нарежете на дебели "филии" / пластове- напречно или по дължина няма значение. Аз я разрязах напречно, защото ми се стори по- удобно.
От централната част (тази без семки) на всеки пласт с помощта на ринг отрежете кръг. Подсушете леко парчетата.
В купа разбъркайте с помощта на вилица или миксер крем сиренето с киселото мляко. Добавете сока на лимона, ванилията и захар/мед на вкус- тук е момента да опитвате честичко с оправданието, че тествате сладостта на крема. Аз не сложих много, защото динята е достатъчно сладка сама по себе си.
Измийте и подсушете боровинките/ синьото грозде.
Във всяка чиния поставете по един пласт диня, отгоре намажете от млечния крем и подрете боровинките. Едва тогава поставете следващия пласт диня и повторете- височината зависи от това за колко бройки тортички се стремите.
В никакъв случай не пропускате дребните плодове при реденето- те са вашата арматура! Първата тортичка направих без боровинките и пластовете просто се свлякоха, размазвайки крема навсякъде.
Когато поставите и последния ред диня завършете с крем и украсете с дребните плодове.
Съветвам ви да поставите по една клечка за зъби в средата на всяка преди да завършите с крема, за да се по- стабилни при рязане, като не забравяте да предупредите дегустаторите си за нея. Последното не е задължително, ние се справихме и без допълнително подсилване, но следващия път ще сложа.

Сервирайте веднага. Не ги приготвяте предварително, защото динята пуска вода в чинията и разваля визията на десерта ви.

Това е! Не би могло да е по- лесно и просто, а също така и по- диетично.



Забранено ми било да правя торти....Аз не правя торти, режа плодова салата ;-)

Отново бе Еньовден...

...и отново бе време да вали! Всяка година, всяка! Обаче тази не разчитахме на късмета си, както всички предишни,  и организирахме празненството на закрито. Точка за отбор Миланови!

Отново стартирах с никакво време за подготовка и амбициозни планове, старателно разписани в розов тефтер (нали не си мислехте, че тефтерът ми не е розов?!), който пази плановете на празненства с години назад и мога да видя какво е било менюто, скиците на тортите и останалата част от дреболиите около всяко едно- става ми смешно, но и някак тъжно, че все някога ще трябва да го сменя.

Сега към празника и от там в обратен ред към дребните неща, които правят живота цветен, а по време на подготовката моя поне- черен.

Залата която избрахме бе предварително решена в любимите цветове на голямата госпожица- лилаво и бяло (бялото е по- скоро фон, не толкова любимо всъщност). Това ми спести голямата украса на помещението, но и ме ангажира с два цвята, които в комбинация не са съвсем по сърце за мен.

Като храна се спрях предимно на свежи плодове, защото е грехота да не се яде точно това в този сезон, далеч по- полезно е за децата, а и защото спестява много време пред печката.

Разбира се имаше и сладкиши- много, много сладкиши, но първо към някои от  детайлите за масата.

Всеки от съдовете трябваше да бъде декориран с някой от двата тона лилаво- от една страна защото самата храна бе по- изчистена като визия, от друга за да си създам повече пипкава работа.

Любимият ми буркан стана още по- любим след разкрасяването си....

...и най- любим след като приюти съдържанието си, а именно био маршмелоуз, които бяха уникално вкусни и без грам гадории в тях, което позволи на Яна дори да пробва един- два за пръв път в живота си :-)

За съжаление диспенсърът ми за лимонада не пристигна, за това се наложи лека импровизация при напитките с всичките ми налични (две) кани

При плодовете цветово имах огромни притеснения как би стояло лилавото, но в крайна сметка страшно ми допадна странната комбинация при черешите

 А и тази при кайсиите, макар с тях да не съм чак толкова доволна.

 

(Тази панделка я нанизвах поне четири пъти на различни места, докато не ми хареса.....Според приближени само аз мога да вложа толкова време за такова безсмислено занимание.....)

Имаше много клетки! Много, много клетки за птици- символиката каква ли е не мога да отговоря, особено след като на финал в тях нямаше нито една птица, но пък явно имам някаква страст към тях, защото можете да ги видите на много места из живота ми, не само тук.

Тази бе клетката, която в последствие се оказа допълнение към тортата- нещо, което никога не правя в тортите си, т.е. използването на готови купени предмети, но този път времето ми изви ръцете прекомерно и моята захарна такава остана само в мислите ми.
Тази само се наложи да боядисам в нужния цвят и да изолирам добре от самата торта. За нея по- късно обаче.

Всички цветя са от тишу- хартия и не са розови, а два тона лилаво, но аз не успях да ги снимам по- достоверно, защото толкова си мога.

И преди да спрете да ме четете заради странните ми наклонности към клетки, нека ви покажа нещо различно

И тук липсата на време си каза думата и не успях да направя буквите от хартия, поради което нагло си откраднах едно блестящо нещо- си- 3D- пишещо от запасите на госпожицата и с него и грознописа си скапахме дружно банера на финала.
Не е майсторлък, ако не прецакаш работата със замах!

На самата маса обаче повечето от нескопосаните ми пропуски някак се замазаха, като този че не можах да набера лилавите цветя, които си бях харесала край пътя към София сутринта преди празника и кошничката ми остана самотна и странно стърчаща сред декорациите- за това е добре да имаш много неща, които разсейват погледа в такива моменти.
 

 

И понеже няма как да метнеш децата само с плодове и някакви си бонбони, разбира се че имаше и захар!

Под формата на малки кексчета

 

На потопени в шоколад бананови близалки

И разбира се- на торта!

От тортата съм тотално неудовлетворена- като започнем от използването на металната клетка и стигнем до купищата й кусури, претупани набързо. Може би една от най- смотаните ми торти, но пък за сметка на това една от най- вкусните, защото макар и предвидена за консумиране от деца си поиграх смело с ароматите и текстурите в нея. Блатовете са равен брой ванилови и кокосови, а кремовете са лимоново- млечен (добавянето на лимоново сладко към млечния крем се оказа много сполучливо и вкуууусно) и боровинково- сметанов с цели парченца плодове. В нея ясно се усещаха
Смесицата на цитрус, кокос и боровинки е много интересна и нестандартна, но се хареса еднакво от възрастни и малки, като за вторите съм най- доволна, защото обикновено нестандартното не е толерирано по никакъв начин сред тази аудитория, особено когато има силен аромат на лимон и ясно се усещат лимоновите корички и кокосовите стърготини, придружени със свежестта на пресните боровинки.

За доброто настроение на малките се погрижи приказно облечена "горска фея", а малко по- късно се пренесоха на масата, която им бях подготвила, където имаха широко поле за творчество, украсявайки сами своите мъфини.

Омазахме се до уши с пошовете, но пък беше супер забавно!

Когато всички малки сладкари бяха готови си направихме малка изложба на произведенията, преди те да бъдат изядени- това бе най- кратката изложба в историята!

В заключение какво ли бих могла да кажа....Беше прекрасно, забавно и много зареждащо за малката и за мен самата. Щастлива съм, че въпреки ограниченото време успях да направя повечето от замислените неща и макар многото дребни недостатъци които имаха доста детайли, останах доволна от празнуването на нашия тази-година- сух Еньовден!

Честит празник и на всички други, празнували този ден- бъдете здрави, обичани от близки и приятели и закриляни от името и покровителя си!