Тази година може да се каже, че дъщеря ми е достатъчно голяма, за да осъзнае напълно и да се потопи изцяло в усещането за този празник, което автоматично значеше, че тази година от своя страна аз се озовах с още един ангажимент в и без това препълнения си график. Украсите и сладките на тази тема никога не са ми били втора природа, но пък човек трябва да е готов да излиза от клишето. И в навечерието на страховития празник, ето какъв финален резултат се получи от ентусиазма на младата дама и желанието на нейната майка да донесе още една усмивка на лицето й. Ах, тези деца....
1. Тиквата- емблемата на Хелоуин
Става ясно, че тиквата и гимнастиката с нея е нещо като алфата и омегата на този ден, за това нямаше съмнение, че аз няма да се размина с тикво- украсата по никакъв начин, а това съмнение отпадна още по- категорично щом стана ясно, че се очаква да занеса тиквата за украса в училище. Но тъй като карвингът е прекрасно нещо, което аз не владея и не разбирам, а да осакатявам тиквата просто за спорта нямах нито време, нито желание, подходих малко по- деликатно към тази част от празника. Преди години бях виждала из интернет прекрасна дантелена тиква, която тогава много ме грабна с визията си- някаква си проста тиква, а излъчваше толкова стил. Поставена пред факта, че имам само час вечерта преди да трябва да занеса украсения зарзават на следващия ден, се наложи да мисля бързо и ето какво се получи по интерпретацията на темата:
Едната тиква направих "дантелена" , като за целта намазах тиквата с лепило за декупаж и след като леко позасъхна с немалко борба, в която до последно не се знаеше коя от нас двете ще спечели натъпках проклетото нещо в нов дантелен чорапогащник, като двата края се постарах да оставя при дръжката и основата, където ги залепих обилно с още декупажно лепило. Оставих да засъхне добре през нощта. Ако разполагах с поне ден повече исках да боядисам първо самата тиква в бяло и едва тогава да я натиквам в облицовката й, но това ще остане за догодина. Така контрастът щеше да е доста по- добър и ефекта много по- красив.
Втората тиква отново намазах със същото лепило, но нея поръсих обилно с брокат в златно, като на места направих малки корекции на лепилото и отново поръсвах, докато стане плътен слой и не се личи цвета на тиквата отдолу. Оставих и нея да засъхне добре през нощта.
На сутринта и двете бяха готови и след като нито една от тях не пожела да се превърне в каляска и да ме отведе на бал в далечен дворец ги натиках в багажника на моята си стара каляска и ги откарах при децата. И това, ако не е вендета!
След като приключих с тиквите продължих нататък по списъка. Сладкишите- ето тук вече нещата са далеч по- интересни!
Никой не иска номер, за това всеки дава на драго сърце лакомства. Нека обаче си вземат от моите, ако им стиска на малките изнудвачи...(тук следва зловещ смях, в духа на празника , а и просто защото съм си зла)!
N.B. Предупреждавам, че преди да продължите е добре да не сте яли скоро, защото следват някои леко смущаващи кадри, които се отдалечават от общото ми чувство за естетика и добър вкус. Предупредени сте, продължавате на Ваша отговорност!
Започваме от по- красивата част от нещата.
Всеки знае, че ябълките са полезни. Но дали е така, ако са пропити с черна отрова?!? Не знам, само смелите ще разберат!
Трябваше да имат и проядено от червеи, но времето отново подкастри плановете ми. Така или иначе на живо са страхотни, а аз имам нужда от уроци как да снимам черни обекти :-)
И след като минахме през отровните ябълки, нека видим кой ги е сътворил все пак. Не би могло в такова злокобно дело да има пръст друг, освен някоя вещица!
О, да! Има пръст...и то не един, а цяла купчина от пръсти!!!!
Тези сладки ме грабнаха при не една творяща около празника дама и за това не останах назад в приготвянето им.
Пръстите на вещицата
Състав:
225 гр. масло
1 ч.ч. пудра захар
1 яйце
1 ч.л. бадемов екстракт - ако не обичате аромат на бадеми не го слагайте
1 ч.л. ванилия
340 гр. брашно
1 ч.л. бакпулвер- не пълнете много лъжичката
1 ч.л. сол
бланширани бадеми
зелена хранителна боя, ако искате да оцветите тестото зелено. Аз не исках излишна химия
малко червен шоколад за залепяне на "ноктите"
Приготвяне:
В голяма купа смесете маслото, захарта, яйцето, бадемовия екстракт, ванилията и боята, ако използвате такава. Добавете пресятото брашно с бакпулвера и солта. Омесете тестото и го оставете в хладилника поне за един час.
Като взимате малки части от тестото, а останалото държите в хладилника, гребвайте от тестото с чаена лъжичка и оформяйте на пръчица- правете ги много тънки, тъй като тестото се надува при печене. Поставете бадем в единия край на всяко "пръстче" и оформете с притискане кокалчето. С помощта на нож направете леки разрези тук там, за да добият съвсем реалистичен вид.
Подредените в незалепваща тава пръстчета изпечете в предварително загряна до 160 С фурна.
Готовите пръстчета поставете върху решетка, за да изстинат.
N.B. Много важно е да държите тестото в хладилника и да работите с части от него. Аз направих грешката да извадя цялото и за това само първата ми партида имаха хубава форма, а следващите пръстчета се разливаха, тъй като масленото тесто се бе отпуснало и сега вещицата ми страда от тежък артрит и/ или слонска болест. Не работя за пръв път с такова тесто и правилата са ми съвсем ясни, но от претоварването със задачи се омотах. Нямаше сила на света, която да ме накара да правя нова партида, но Вие не повтаряйте моята грешка.
Когато пръстчетата са напълно изстинали, разтопете на водна баня червения шоколад. Като го държите леко топъл, за да не стяга, отлепяйте едно по едно бадемчетата и поставайте по мъничко шоколад под тях, след което ги връщайте на мястото им и притискайт, за да получите кървавия ефект.
Лесно и просто, а много ефектно и най- вече- вкусно!!!
А сега нещата загрубяват! След като тотално ми писна да украсявам тикви, да правя фитилчета и да меся ми падна пердето и превърнах кухнята си в сцена от CSI или Декстър! Ха ха ха (ето го пак този зловещ смях). То си било творчество да оплискаш всичко с кръв, не е като да е за всеки тази работа. Жертвите? Ето ги!
Кървави бисквити
Източник: annies-eats.com
Декстър би се гордял с мен и чистата ми работа! Ето как можете да станете касапи за ден и Вие, но бъдете предупредени- води до пристрастяване!
Върху захарните бисквити поставих моделираща маса в искрящо бяло. Закрепих я като намазах съвсем леко самата бисквита със затоплено сладко. Можете и да направите основата от айсинг, както бе предложено в оригиналната идея, но това ще изисква време за съхнене преди следващата стъпка, което аз никога нямам, а и винаги крие риска от "протичане" на червеното в бялото и разваляне на чистата работа. За протичането на цветовете при работа с роял айсинг говорих по- подробно преди доста време ТУК .
След като поставите моделиращата маса и я пригладите добре е време да направите оцветен в тъмно червено роял айсинг, който обаче ви е нужен толкова рядък, че да можете на пръскате лесно с него, но да има плътност и релеф и да не е воднист. Разреждайте внимателно, за да не втечните твърде много консистенцията!
С помощта на зъбците на вилица или чиста четка започнете да правите пръски върху бисквитите си докато не ви се стори достатъчно добра "кървава баня". Моята изглеждаше така:
След като приключите с "клането" преместете бисквитите в голяма тава, където оставете да изсъхнат напълно преди да опаковате. Времето за съхнене на айсинга зависи от влажността в помещението, в което работите.
Тези бисквити са ми абсолютен фаворит!!! До толкова, че дори не ми се дават утре :-)
И последно, но на заслуженото първо място по гнусотия остават...Клечките за уши!
Мхм...Съжалявате ли вече, че продължихте да четете? Сами сте си виновни!
Колко от Вас им стиска да опитат такова локомство? И кой ще прави номера в този случай- децата или аз?! Който се смее последен може и да загрява най- бавно, но пък най- дълго се наслаждава на триумфа си, така че последният смях е мой.....Ето, чувате ли го отново.....Ха ха ха!
Запазете спокойствие, няма да дам на обичните ни отрочета използваните си клечки за ушички, макар депозита по тях да е впечатляващ и да си заслужава да бъде показан на света. Това всъщност са едни изключително апетитни и неустоими....
Противни клечки за уши
Състав:
Бонбони маршмелоуз
Дървени или пластмасови клечки за близалки
1 1/2 ч.ч. захар
20 гр. масло
Приготвяне:
Набучете на всяка клечка по едно бонбонче маршмелоу. Пригответе всички клечки по този начин. Постелете тава или голяма решетка с пергаментова хартия.
В огнеупорен съд с тежко дъно поставете захарта на равен пласт и сложете на котлона, за да се карамелизира. Не добавяйте вода- просто я следете постояннно, за да не загори.
Разбъркайте леко когато започне да се топи и следете през цялото време. Когато леко покафенее, няма бучки и замирише приятно на карамел дръпнете от огъня и добавете маслото. Разбъркайте докато се разтопи- то ще започне да кипи и ври първоначално, но ще му мине бързо ;-)
Така приготвения карамел поддържайте топъл и започнете бързичко да потапяте всяка страна на "клечките за уши" в него. Подредете ги една до друга върху пергаментовата хартия, за да се стегне карамела. Маслото в него ще го държи мек и приятен за ядене, така че да няма счупени зъби при дегустацията на този авангарден десерт.
Клечки за уши, стабилно омазани с ушна кал- колко по- противно би могло да стане?!
С това ще спра потока от творчество, защото дори на мен ми идва повече и обещавам съвсем скоро да има реванш в по- нежен стил, но за сега ви оставям с мислите за тези кулинарни изкушения и ако е вярно, че храната първо се поглъща с очите, то вие сериозно трябва да си прегледате диетата след посещението си тук- засрамете се, що за неща изядохте само?!
Весел и страховит Хелоуин на всички!!!