Вегански кракери животинчета

Добрите деца винаги заслужават награди! А особено добрите деца, които не получават широкоразпространените купешки наградки заслужават особено луди родители, които нямат против да произвеждат сами миниатюрни животинчета след дългия работен ден, носещи усмивка на личицата им и много сила и здраве на телата им.

Тези кракери имитират изключително успешно онези мънички рибки от миксовете солети в кръглите кутии (не знам името им, но предполагам всички сте ги виждали и опитвали), които преди години бяха страхотен хит сред подрастващите и "мезещите" - тази дума я о-б-о-ж-а-в-а-м и всеки път когато я чуя ми се иска да отида и да се изкъпя, просто за да възстановя вътрешната си хармония! Бррр....

Версията е напълно веган, но ако не държите на това или просто не разполагате с флейк в този момент можете да замените хранителната мая с настърган пармезан например.
Приготвят се особено лесно и бързо и ако не си играете с формички нещата биха станали още по- лесно и леко, така че нямате оправдание да купувате солени кракери от магазина, когато можете да си направите ваши и да оставите децата да пощуреят, при това по нещо, което няма захарно съдържание.

Детски веган кракери

Състав:

130 гр. пълнозърнесто брашно от спелта- можете да замените с пшенично

1/2 ч.л. сол- можете да намалите солта, ако ще използвате пармезан или да увеличите, ако обичате по- солено

1/2 ч.л бакпулвер

1/2 ч.л. лук или чесън на прах

2 пълни с.л. хранителна мая/ флейк- можете за замените с прясно настърган пармезан, но тогава не са веган

60-70 мл. соево мляко- отново може да замените с мляко по ваш избор

3 с.л. кокосово масло- или друго растително масло

Приготвяне:

Загрейте фурната на 180 С. В купа смесете сухите съставки. Прибавете към тях млякото и кокосовото масло и омесете меко тесто- ако тестото лепка тръде много може да добавите още мъничко брашно. Разточете между два пергаментови листа или върху силиконова подложка- тестото е приятно меко и достатъчно "мазно" за да не залепва, но все пак не пречи да си направите живота си по- лесен с два листа хартия. По- тънко тесто значи по- хрупкави кракери и обратното. Аз предпочетох по- дебело разточване, защото децата ми не харесват много твърди бисквити.

Изреже в желаната форма. Ако е за по- големи деца без алергии може да поръсите изрязаните кракери с малко сусам. Аз го пропуснах този път, защото царят на джунглата никога те би се овъргалял в сусам.

Печете 10-15 минути като ако искате по- меки кракери не ги препичайте. Оставете да се охладят напълно върху решетка.

Можете да съхранявате кракерите в плътно затворена кутия, но все още не мога да кажа за колко дълго, защото ето какво се случва с тях дори по време на фото сесията им....

Така че ако някой от вас ги направи и успее да ги запази по- дълго от два часа- нека ми пише и аз веднага ще добавя тази информация тук! :-)

 N.B. Хранителта мая/ флейк не е обикновената мая, която се среща навсякъде и тя не би могла да бъде използвана за заместител. Флейкът е неактивна мая, богата на протеини и витамини от група В. Той има привкус на сирене и придава вкусът на тези кракери, като ги запазва веган, за това и съм дала опцията да бъде заменен с настърган пармезан за хората, които не държат да запазят рецептата стриктно веганска.

Торта от какво?!

Торта от моркови? Вече е изтъркано! Торта с блатове и крем? Прелест!, но кой може да си го позволи с тези вечни диети, здравословно хранене....бла, бла, бла... (бел. авт. следва дълбока въздишка с тъга).
Имала съм забрана за правене на торти освен това!
От дете особено силно ненавиждам строгите забрани. Ако искаш да си гарантираш, че нещо няма начин да не го направя, то забрани ми го! На Ева й се чудя как само една хапка от тази пуста ябълка е взела, а не си е направила ябълков пай от половината продукция на дървото...

Няма начин сега да не направя торта, но поради по- рано споменатите скрупули около голямата ми снага, а и защото нямам време за по- сериозни дела, се наложи да бъде креативна.
Торта, но не каква да е, а сезонна. Сега е сезонът на дините, така че ще трябва да е торта от диня! На първо четене- блях!, това няма начин да става за ядене в трезво състояние. На второ обаче има надежда за идеята :-)

Торта от диня и горски плодове

Състав:

1 диня
2 кутийки безсолно крем сирене
4 с.л. йогурт/ пълномаслено кисело мляко
ванилия
захар или мед- на вкус
сокът на половин лимон, пресен
синьо грозде, боровинки или друг дребен плод

Приготвяне:

Измиите добре динята и я нарежете на дебели "филии" / пластове- напречно или по дължина няма значение. Аз я разрязах напречно, защото ми се стори по- удобно.
От централната част (тази без семки) на всеки пласт с помощта на ринг отрежете кръг. Подсушете леко парчетата.
В купа разбъркайте с помощта на вилица или миксер крем сиренето с киселото мляко. Добавете сока на лимона, ванилията и захар/мед на вкус- тук е момента да опитвате честичко с оправданието, че тествате сладостта на крема. Аз не сложих много, защото динята е достатъчно сладка сама по себе си.
Измийте и подсушете боровинките/ синьото грозде.
Във всяка чиния поставете по един пласт диня, отгоре намажете от млечния крем и подрете боровинките. Едва тогава поставете следващия пласт диня и повторете- височината зависи от това за колко бройки тортички се стремите.
В никакъв случай не пропускате дребните плодове при реденето- те са вашата арматура! Първата тортичка направих без боровинките и пластовете просто се свлякоха, размазвайки крема навсякъде.
Когато поставите и последния ред диня завършете с крем и украсете с дребните плодове.
Съветвам ви да поставите по една клечка за зъби в средата на всяка преди да завършите с крема, за да се по- стабилни при рязане, като не забравяте да предупредите дегустаторите си за нея. Последното не е задължително, ние се справихме и без допълнително подсилване, но следващия път ще сложа.

Сервирайте веднага. Не ги приготвяте предварително, защото динята пуска вода в чинията и разваля визията на десерта ви.

Това е! Не би могло да е по- лесно и просто, а също така и по- диетично.



Забранено ми било да правя торти....Аз не правя торти, режа плодова салата ;-)

Сладоледени вариации или с какво кръшкам на диетата през лятото

Днес не ми е многословно, но пък ми е сладоледено. Дойде ли лято сладоледи- изкусители изкачат от всеки ъгъл из интернет и реалното пространство и саботират и без това крехкия напредък в загубата на телесна маса на дамите със слаб ангел като мен.

Изневерите са неизбежни- диетата трябва да приеме факта, че ще се срещам и с други, но пък винаги ще се връщам при нея в края на деня с нови обещания, че този път беше за последно и с ясното съзнание, че това е било грешка и ще си платя за нея :-)

Ако ще трупаме гузна съвест обаче, то поне прегрешението трябва да си заслужава и да бъде направено със стил. Ето с какво изневерявам аз на моята вечно пренебрегната диета тези дни....Ставам закоравял кръшкач- вече дори не изпитвам особени скрупули! Лошото е, че винаги ме хващат и съдията без капка съжаление показва присъдата в цифри, далечни от мечтаните за мен, но пък живота не е идеален.

На първо място най- безобидният и дори трупащ точки в графата 'Добро момиче' вариант, който най- често присъства в менюто, защото е най- подходящ и за децата, а и защото е най- мързелив и бърз.

Веган бананово- ягодов сладолед

 

Състав:

3 банана
2- 3 шепи ягоди- може да се заменят с други дребни червени плодове или да се пропуснат, но тогава е скучно
ванилия
лукума, прах от акай бери или друго- по желание

Приготвяне:

Обелете бананите и ги нарежете на няколко парчета. Измийте и почистете ягодите, подсушете ги добре и заедно с бананите ги поставете в хладилника за една нощ, за да замръзнат добре.
На другия ден поставете замразените плодове в блендера или кухненския робот и започнете да ги мелите докато не станата на гладка паста. Малко преди края добавете ванилията, а ако желаете и малко лукума, прах от акай бери или друго по Ваш вкус и желание.
Сервирайте веднага и се насладете на изкушение без угризения. Децата го обожават, защото е много сладко и нежно като текстура, а в същото време вие сте със спокойна съвест, та дори и пробутвате малко полезни добавки успоредно.
Добавяла съм към вече готовия сладолед парченца био шоколадов чипс и става много, много вкусно, но вече не така безобидно ;-)

Втората любима за сезона версия е плодовия йогурт, който е фаворит най- вече на мъжкия половин, но и аз никога не отказвам, особено след като му давих "нещо за разкош".
Основната рецепта е на Лулу от Something.... - изключително сполучлива и вече най- любима за нас, благодаря ти Лу!

Йогурт сладолед с горски плодове и лимоново сладко

 

Състав:

1 кофичка мек йогурт- голяма
250 мл. течна сметана
200 гр. горски плодове
150 гр. захар- аз замествам с агаве, но оригиналът си е със захар
ванилия- екстракт или семена

За гарниране

Лимоново сладко

Малко свежи горски плодове

Приготвяне:

Киселото мляко се смесва със сметаната, захарта/ агавето и ванилията. Ако някой от плодовете са по- едри- напр. ягоди, се нарязват на дребни парченца и се добавят към млечната смес.
Сипва се в машината за сладолед и се оставя да се втвърди. Ако не разполагате с машина пресипете в подходяща за замразяване купа и поставете във фризера, като разбърквате сладоледа на всеки няколко часа през основната част на замразяване, за да предотвратите образуването на едри кристали в сместа. Машината ви спестява точно тази част и го прави далеч по- бързо, особено ако сте почитатели на италианския стил сладоледи, които са по- кремести и не толкова солидни.

N.B. Не препоръчвам да използвате обикновено кисело мляко за тази рецепта. Нужно ви е такова с по- ниско съдържание на вода в него, така че или се ибърнете към вносните меки йогурти или към изцеденото кисело мляко. Аз използвам най- често първите, но когато си квася сама млякото имам време да го изцедя и второто е много сполучливо.

Преди сервиране оставете сладоледа извън фризера, за да се отпусне и да позволи порциониране.

Поставете по няколко топки в купа, добавете лимоново сладко и поръсете с пресни горски плодове и имате една фантастична комбинация от вкусове и прекрасен синхрон в текстурите на солидния сладолед с горски плодове и кисела нотка и по- топлото лимоново сладко, което допълва страхотно основата и добавя цитрусовия привкус. Пресните плодове са просто финална екстра във вкуса на всяка хапка с допълнителна свежест.

Разбира се, ако нямате лимоново сладко под ръка нищо не пречи да се насладите на чистия сладолед- не по- малко прекрасен и само така- гол от добавен блясък :-)

Последното е най- обикновен сметанов сладолед, така че за него няма да ви давам рецепта, но ще ви покажа просто за да съм пълна в самопризнанията си за иневерите.

Тази година все още не сме посегнали на шоколадовите сладоледи, но пък имаме няколко месеца да злоупотребим и с тях все пак. Мисля, че имам там някъде няколко грама, изгубени с пот и мъка, които могат да приютят обратно тези мои забежки :-)

А сега отивам да ям сладолед- след 24.00 вече се брои към утре, а утре още не съм яла и хапка цял ден, така че извинете ме, но дългът зове!

Пикантни карамелизирани ядки

От дете имам прекрасен спомен за захаросаните бадеми от малките сергии по столичните улици, които мама ми купуваше и заедно похапвахме докато се разхождахме из центъра и си говорехме "по женски" след края на работния/ учебния ден. И до днес мога да извадя кристален вкусов спомен за тези дни, но за съжаление вече не си позволявам да си купувам такива неща поради възгледите ми за качеството на храната.
Как човек да си припомня детските дни като не може да напълни шепата си със сладко- солени ядки, които да помогнат в мислените мостове назад във времето?!

Този проблем обаче наскоро откри своето решение, а въпрос на време, най- вече чисто атмосферно, е да напълня една хартиена торбичка с 'решението' и да завлека моето момиче из централните улици, за да съпреживее с мен тези прекрасни часове, които аз съм имала със своята майка, далеч от телевизори, ангажименти и други хора- само ние двете и следобедното слънце около Витошка и НДК.

Рецептата, която ще ви предложа днес, е толкова елементарна и бърза, а предлага в себе си двойна доза щастие. От една страна получавате голямо количество невероятно вкусни карамелизирани адки, а от друга ви остава една пълна бутилка гъст солен карамелен сироп, с който можете да гарнирате ванилов сладолед или поширани круши. Високото съдържание на захар запазва сиропът дълго време, съхраняван в хладилник.

Пикантни карамелизирани ядки
източник: Lorraine Pascale

Състав:

300 гр. захар
450 гр. ядки (аз използвах бадеми, бразилски орех, кашу и лешници)
1 с.л. морска сол
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. канела
1 ч.л. кимион
щипка индийско орехче
1 ч.л. сух джинджифил
300 мл вода

Приготвяне:

Загрейте фурната до 180 С и поставете пергаментова хартия върху най- голямата си и широка тава.
Поставете в тенджера с дебело дъно захарта, ядките, солта и подправките. Поставете водата, разбъркайте и сложете на котлона. Оставете да заври, като бъркате докато захарта се разтопи, след това намалете леко котлона и продължете да бъркате за около 15-20 минути докато сместа се сгъсти и сиропът стане плътен и започне да бълбука.

Изсипете ядките в голям гевгир, поставен върху купа, след което поставете отцедените от захарния сироп ядки върху предварително подготвената пергаментова хартия. Разстелете ги на един пласт и ги сложете във фурната.

Печете ядките докато станат леко златисти, но бъдете внимателни да не ги прегорите. Въпрос на много фактори е кога ще бъдат готови, за това и не давам конкретно време.

Останалият от ядките сироп прехвърлете в бутилка и използвайте, както вече казах в началото, за сладолед, поширани круши или друго, което бихте искали да допълните с прекрасния му контрастиращ вкус.

След като извадите ядките от фурната ги оставете да се охладят върху хартията, а след това ги начупете, за да ги отделите една от друга.

Съхранявайте в добре затворен съд до няколко дни, но реално не се надявайте да останат по- дълго от няколко часа.

Лесно като детска игра!

И докато си похапвате от готовите захаросани ядки можете да наминете и към другата игра в блога, която може да ви донесе мъничко шарено щастие тук .

Маринована салата с краставици и перли от балсамико

Защо ви е обикновена салата с краставици, когато можете да имате нещо толкова по- добро! Тази салата е смехотворно лесна за правене, семпла, но наистина пристрастяващо вкусна дори за недолюбващи туршиите и събратята им като мен. А това че не изисква престой в буркани из мазета и килери- приготвяш и консумираш в същия ден, е огромен плюс в моята таблица за позволени на масата ни храни.

Нека оставим на страна перлите от балсамов оцет за секунда и да се съсредоточим над салатата.....За тях- веднага след това.

Тази салата беше едно от неизброимите неща на коледната ни трапеза и сред прекомерното изобилие там на финал тя бе едно от малкото напълно изконсумирани неща, така че това също говори високо за нейните вкусови качества. Кисела, свежа, без нито грам мазнини и толкова лека, тя е прекрасна нотка към всяко месо, голяма част от рибите или просто така...за мезе на консумиращите алкохол.

Маринована салата от краставици

Състав:

900 гр. краставици
1 глава лук
1 с.л. сол- не я препълвайте
225 мл. бял оцет- аз използвам ябълков, но може да бъде и винен, стига да е светъл и да не е балсамико

Приготвяне:

Измийте и подсушете добре краставиците, като почистите само горната и долната страна, но не ги белите- добре е краставиците да са био или от проверен производител, защото корите ще ви бъдат нужни и не е добре да поглъщате химикалите за обработка и натрупаните нитрати в тях.
Нарежете ги на тънки филийки със съответната част на рендето си или с помощта на кухненски робот- първият и последният резен винаги са реално само кора, така че аз ги отделях и ги изхвърлях, но това е въпрос на личен избор.

Поставете краставиците в дълбок съд, който може да се затваря с капак или просто си пригответе прозрачно фолио за купата.  Добавете към тях обеления, разрязан на две и нарязан на много тънки ленти лук, солта и оцета. Разбъркайте, като внимавате да не натрошите красавиците и поставете капака или фолиото, за да затворите плътно съда.

Оставете салата в хладилник поне за 3-4 часа, за да могат краставиците да се мариноват, да омекнат и да отделят излишната течност. Разбъркайте веднъж- два пъти, когато се сетите.

Сервирайте отцедена от течността и консумирайте в рамките на деня- на следващия ден краставиците вече не са така приятно зелени и се губи от чара и вкусовите качества на салатата.

Източник: BBC Goodfood December 2010


А сега за перлите. Това е по- сложната част от нещата, но пък те изобщо не са задължителна такава от салатата- тях си ги добавих, защото както вече стана ясно, мрязя да ми е твърде лесно.

За рождения ми ден съпругът ми ми подари сет за молекулярна гастрономия. Това е нещо, което вкарва повечето редови граждани консуматори в потрес само при произнасянето си, и макар да бях позапозната частично с него, признавам си потресе и мен. Някак не виждах себе си в ролята на лудия учен- кулинар, чието ястие избухва в син дим, но пък може ли човек да не се възползва от такъв мил и внимателно обмислен подарък и да не направи максимума по силите си да го приложи.

С другата ми позната вече черта- придържането към естествените съставки на храната, се ограничих до използването на растителните агенти и изходни компоненти от тази леко мистериозна и непозната част на кулинарията и макар да е предизвикателство за натовареното ежедневие и ограниченото време на една работеща майка на две малки деца, се оказа изключително забавно начинание! Което значи, че скоро трябва да очаквате още издевателства в тази сфера- предупредени сте!

Молекулярната гастрономия е интересен поглед над обикновената храна- тя представя познати продукти и храни в нов, нестандартен облик и формат, като например спагети от домати, равиоли от кисело мляко и тн. Има много неща, с които човек може да си поиграе там, но за сега ще представя първите си стъпки из това непознато за мен поле:

Перли от балсамов оцет

Ще ви бъдат нужни

1 голяма чаша зехтин
150 мл. тъмен балсамов оцет
1 пакетче агар агар
1 голяма чаша вода
голяма спринцовка

Приготвяне

Поставете чашата със зехтина във фризера за половин час.
Поставете балсамовия оцет в огнеупорен съд, сипете вътре агар агара и загрейте почти до точката на кипване.
Пригответе си чашата вода, която ще ви послужи за изплакване на перлите и извадете зехтина от фризера. С помощта на спринцовката изтеглете от оцета и започнете да капете малки капки в ледено- студения зехтин. Извадете готовите перли от зехтина с помощта на обикновена или решетъчна лъжичка и поставете за кратно във водната баня.

 Voilà!

Технологично съвсем елементарен процес, на демонстрационното видео също такъв (видео демонстрацията можете да видите ТУК ), но реално не чак толкова гладко и леко протичащ, поне при мен.  След корпоративното обединяване на повечето от капките на дъното на чашата зехтин в единно желирано петно и борбата да вадя миниатюрни и едри крехки топченца от чаша вода с петролни петна на повърхността си, признавам, че в един момент ми дойде до гуша и изхвърлих остатъка от оцета, със засилка натиках всички прибори в миялната машина, а почистването на плота от зехтин отне цяла вечност, но пък аз по принцип не страдам от излишно търпение за пипкави дела, така че може би грешката е в моя код.

Така или иначе набавих с усилията на хайверен добив достатъчно перли за салатите на всички и считам проекта за завършен с добър резултат- е, перлите на салатите на снимките бяха участници в учебен експеримент на едното човече, което събра данни дали те са устойчиви на смазване с пръсти и други предмети докато мама си донесе апарата...не са, да ви споделя резултатите от проучването, но пък успях да снимам и няколко изолирани единици, които не взеха участие в опитите и запазиха добър вид.
След като мина първоначалното втрисане и се обърна назад към спомените си оставам с добри чувства към молекулярното издевателство и макар да не изглежда като че скоро мога да очаквам покана за работа из известните вериги ресторанти, практикуващи това изкуство, определено ще го правя отново- може пък и да започне да ми се получава по- лесно с времето.

 

 

Руло от сушени смокини и орехи

Всички обичаме специалните вечери. Онези, в които атмосферата е някак особена, храната е изтънчена, виното е деликатно, облеклото ни кара да се чувстваме неотразими и толкова, толкова уникални. А защо е нужно да чакаме цялата тази тържественост, когато всеки един ден може да бъде превърнат в празник за сетивата толкова лесно- трябват ни само един- два малки детайла  и обикновената вечеря се превръща в достатъчен повод да се насладим на мига, на комфорта на собствения си дом, удобните си дрехи и компанията само и единствено на най- приятните хора на света след дълъг ден на прекаляване с кафе, търчане по улиците и задръстванията и преборването на ежедневната доза офис емоции, които рядко за положителни и освежаващи. Тази рецепта е именно един такъв малък детайл, който е безкрайно неангажиращ и лесен за направа, а носи в себе си толкова неподправена изтънченост и предизвиква вкусовите възприятия по един някак фриволен, но стилен начин. Съчетан с ароматно, плътно сирене, пресни хрупкави бисквити и чаша добро вино той може да ви осигури изтънчената вечеря с половинката или приятели без досадата на снобския ресторант с изпънати като жартиер келнери, кръжащи наоколо. И без крайната сума, разбира се ;-)

Състав:

50 гр. цели бадеми

250 гр. сушени смокини

50 гр. сушени кайсии

50 гр. орехи

1/2 с.л. бренди или ром

1/2 с.л. мед

шипка смлян карамфил

Приготвяне:

В сух тиган леко запечете бадемите, като внимавате да не ги изгорите, защото става бързо. Охладете ги и след това ги поставете в блендер и леко ги смелете- не на брашно! Прехвърлете ги в отделна купа.

Почистете дръжките на смокините с кухненска ножичка. Сложете смокините в блендера и ги смелете на лепкава, плътна маса. Прехвърлете при бадемите. Нареже сушените кайсии грубо, натрошете съвсем леко с пръсти орехите. Добавете всички останали съставки към бадемите и смокините и омесете добре. Оформете на саламче и оставете непокритото руло да изсъхне за около седмица на сухо и хладно място или в хладилника (там рискувате да поеме миризми обаче).

Готово руло увийте в пергаментова хартия. Може да се съхранява до 2 месеца на хладно. При сервиране нарежете на тънки филийки  и предложете с пълнозърнести кракери и меко, плътно сирене. Аз използвах козе сирене фета и  комбинацията беше превъзходна!

Източник: GoodFood December 2010 UK edition

Това руло е идеален подарък за любител на виното и естет, ако бъде опаковано в пергаментова хартия и завързано с малко готварска корда- семпло, красиво и толкова вкусно.

Домашен хумус

Преди много години за пръв път опитах вкуса на хумуса в една далеч от романтична и изискана първа среща. 'Той' беше в най- обикновена пластмасова опаковка от магазина, а 'Аз' го бях взела по грешка. Реших, че след като така или иначе е вече в хладилника ми, то на шопския принцип "пени се, не пени се- ще го ядем" ще го опитам. Оставяйки липсата на всякаква магия около дегустацията, това бе любов от първа хапка. Хумусът стана необичайно чест гост на студентската ни маса и се превърна в изключителен любимец, който сега е също така любим и на порасналото човече, а предполагам скоро и на дребното.

С годините се убедих, че купешките неща са винаги в пъти по- кофти и като качество и като вкус от домашните, за това дълго търсих добра рецепта за домашен хумус. А и защото след като се завърнахме в нашата родина, се оказа, че тук това нещо няма почва и не се познава все още. Хората казват, че който търси- намира. Е, аз също намерих моята!

Хумусът е една изключително полезна и пълноценна храна, която учудващо лесно се приема и от по- малките, а за тях е истинска златна мина от здравословна гледна точка. Само им дайте голяма купа и вкусни крекери/гризини или друго подобно и ги оставете да дълбаят.
В интернет има много рецепти- повечето от тях използват консервиран нахут. Макар това да е наистина доста по- лесен и бърз вариант, то нищо не може да се сравни с качеството и вкусовите характеристики на приготвения със сварен нахут хумус. Ако не бързате изключително много- отделете време и сварете нахута си сами...моля ви!

Домашен хумус

Състав:


1 ч.ч. нахут- сух
1/3 до 1/2 ч.ч. тахан- пълнозърнест за предпочитане
сокът на един лимон
1-2 скилидки чесън
1/2 ч.л. кимион
2 с.л. зехтин
1 щипка червен пипер
сол- на вкус

Приготвяне:

Измийте нахута докато водата тече чиста от него. Накиснете го във вода за една нощ. Важно е да смените водата поне един- два пъти (е, не е нужно да ставате през нощта за това обаче). Дръжте купата в хладна стая или хладилник, иначе  рискувате да получите вкисната гнус. Зърната набъбват доста и стават почти двойни.
Преди да започнете да варите нахута го измийте максимално добре още веднъж. Поставете го в тенджера и го залейте с вода. Не добавяйте сол на този етап! Сменете водата по времена варенето около момента, когато нахута започне да става леко мек. Обирайте пяната и падналите люспи по повърхността на водата от време на време. Ако имате тенджера под налягане можете да сварите нахута в нея и да съкратите времето за обработка. Варенето при мен отнема около 2 часа, но това си зависи от самия сорт на който попаднете. Нахутът у готов когато зърната са съвсем меки и лесно се смачкват с пръсти- ако не доварите добре нахута няма да получите гладък хумус.

Ако сте минали през всичко това и вече имате своя домашно сварен нахут- поздравления, усилията ви си заслужават!

Готовият нахут отцедете добре, като запазите водата от варенето. Обелете зърната, които не са с паднали люспи при варенето. Това става доста лесно, ако сте сварили добре нахута.

Поставете сварения нахут в кухненски робот или блендер и го смелете добре. Оставете го да се охлади.

Добавете останалите съставки- тахана, лимоновия сок, кимиона, зехтина, червения пипер, сол на вкус и чесъна.
N.B. Препоръчва се чесънът да се добави на този етап само ако количеството хумус ще бъде консумирано веднага. Иначе след като престои известно време чесновия аромат започва да преобладава и става натрапчив. 

Смелете до гладък крем всички съставки. Ако хумусът е твърде гъст, то добавете малко от водата от варенето, за да го разредите.
Консистенцията трябва да е твърда, но да се стича от лъжицата.

Вашият хумус е готов за консумация след като се охлади напълно. За декорация може да бъде поръсен с още малко зехтин и червен пипер, но аз си спестяват тези ненужни мазнини- въпрос на предпочитания.

ПП. За постигане на добри резултати е препоръчително да се използват максимално качествени продукти. Нахутените зърна трябва да са максимално дребни и добре почистени преди варенето си. Таханът трябва да има светло кафяв цвят и добър вкус още в суров вид.

* 1 ч.ч. е около 240 мл

Адаптирано от: The hummus blog

Зеленчукова крем- супа с червен боб

В нашето семейство има разделение на два лагера- единият, представляван от нежните създания, които харесват супите си на гладък крем и с мек вкус и втория, който видимо е малцинство, но с тежка дума, изискващ супи с парчета сварени зеленчуци из тях и бойкотира пасираните варианти (както май вече бях споменала по- рано). Като медиатор между двата лагера е моя отговорност да остана политически коректна и да угодя и на двете страни, без никой да се чувства прецакан, защото тогава без разрешение започват гладните стачки. А гладни стачки значи безредици в кратък срок и с тежки психологични последици за централната власт, т.е. за мен.
Ето какво бе решението ми за неделния обяд- отново набързо и доста семпло, но приятно и вкусно.

Зеленчукова крем- супа с червен боб

Състав:

2 бр. тиквички
3 бр. средни картофа- обелени и нарязани на едро
1 чушка
1 морков
1 гл. лук
1-2 скилидки чесън
1 ч.ч. доматено пюре или консерва белени домати в сос
1/2 ч.ч. течна сметана
1 консерва червен боб
1 с.л. копър
1-2 щипки джоджен
червен пипер на върха на ч.л.
сол и пипер- по желание
див лук- по желание

Приготвяне:

В голяма тенджера задушете с малко мазнина и вода лукът и чесъна, нарязани на ситно.
Прибавете картофите, нарязани на кубчета, чушката и морковът- нарязани на едро.
Когато твърдите зеленчуци се позадушат, прибавете тиквичката, също нарязана грубо, разбъркайте и добавете доматеното пюре. Сипете топла вода да покрие добре зеленчуците и варете до леко омекване.
Прибавете копъра и оттеглете супата от котлона. Пасирайте, прибавете течната сметана и отцеденият боб от консервата и върнете на огъня докато супата се сгъсти- 10-15 мин.

Готовата супа сервирайте гарнирана с нарязан див или пресен лук.

Моралната страна на една рецепта....

Към тази рецепта съм със смесени чувства- от една страна е възмутително вкусна, но пък от друга главната роля се играе от етикетно обозначени като "Бейби петлета" пилци, които някак ти засядат на гърлото след като чуеш името. Бях изрично уверена, че тези същества не са погубени в бебешка възраст петлета, а са просто такъв "модел", но пак ми беше леко криво, макар и да е малко лицемерно може би, взимайки предвид, че не се отказах от консумацията....

Като оставим морала настрана и се отдадем на довода "така ни е създала природата- хищници без скрупули" обаче, това е едно от най- крехкото пилешко месо и ако не страдате от дилеми около бюрократични наименования, то ви препоръчвам да опитате.

Ако пък не искате или няма от къде да намерите точно бейби варианта, то просто заменете месото с цяло пиле (но не дърта кокошка или петел), което ще стане също толкова ароматно и вкусно, без да тества майчинските възприятия у вас.

Бейби петлета с ароматно масло и картофи

Състав:


4 бр. бейби петлета или 1 голямо цяло пиле
1 кг. картофи
3-4 моркова
200 гр. масло- стайна температура
2-3 скилидки чесън- пресован
магданоз, мащерка, копър
сол и черен пипер
4 с.л. кокосова мазнина
1 ч.ч. настърган пармезан

Приготвяне:

В малка купа смесете мекото масло, пресованите скилидки чесън и на вкус от сухите подправки, сол и черен пипер.
Аз не използвам сол, а и пармезановата коричка по- късно добавя нужното спорен нашия вкус.
Внимателно отлепете кожата от месото и поставете с мъничка лъжичка по малко масло навсякъде, докъдето можете да достигнете.
В тавичка нарежете картофите и морковите. Поръсете ги с пресен или сух копър, сол (ако използвате) и добавете кокосовата мазнина. Разбъркайте добре и подравнете, като оформите нещо като празни места за пилешкото, за да могат всички картофки да се запекът и да не остават задушени под месото.

Поставете пилешкото в отделените легла, сипете водичка (можа да добавите и мъничко бяло вино, ако няма да се консумира от деца) докато покрие на половина картофките , завийте с алуминиево фолио като внимавате да не докосва кожата на пилетата, защото залепва и после я разкъсва грозно. Сложете в предварително загряна фурна.

От време на време наглеждайте, за да добавите течност, ако е нужно- тя никога не бива да покрива картофите, но трябва да има на дъното, за да ги задушава, или за да разбъркате зеленчуците.

Когато картофите омекнат и месото е почти готово махнете фолиото, полейте леко пилетата с течността в тавичката и поръсете щедро с пармезан. Оставете да се пече непокрито, за да се зачерви добре месото и да се получи хрупкава коричка от пармезан отгоре.

След изваждане оставете 10-на минути да се охлади и сервирайте.

Как да се преборим с мангото и да го направим на крем за 60 секунди

Добре де, може и малко да поизлъгах, че ще го направите за 60 секунди, но обещавам, че ще е много бързо. И много по- чисто от редовната плодова касапница, която си устройват повечето хора с този вкусен, но подъл плод- мангото. А за да не се на вятър усилията ви в практика, ще го направим и на вкусен и бърз крем, който е истински хит при моите домашни възпитаници най- вече за следобедната закуска.

Бърз крем с манго и извара

Състав:

1 бр. манго- голямо
150 гр. безсолна извара
3-4 с.л. гъст йогурт или по- меко на вкус кисело мляко
3 с.л. овесени ядки, предварително накиснати в малко топла вода и отцедени добре
1 с.л. ленено семе- смляно фино
1 ч.л. рапично масло

Приготвяне:

Плодът трябва да е добре узрял и леко мека на допир, но не трябва да е презрял или с тъмни петна, защото тогава костилката пуска власинките си из месестата част и става неприятна за консумация.

Как да обелим и нарежем мангото-  наскоро си купех едно чудо на техническия прогрес, което значително улеснява отделянето на костилката. Но преди да имам такова, същото правех и с добър остър нож, така че ако намерите подобна джаджа- инвестирайте в нея, а ако не- то просто си изберете добър нож за целта.

Поставете мангото настрани и разрежете с ножа успоредно от двете страни на костилката. Костилката на мангото е плоска и дълга, съставена от множество плътни власинки. Съветвам да отрежете малко по- далеч от нея и след това да оберете плодът в близост, защото иначе рискувате да захванете и тези власинки. Използвайте за ориентир снимката долу и по тези линии отрежете от двете страни на костилката с ножа.

Получавате две две части и една централна секция с костилка, която просто внимателно трябва да изрежете и да отберете само плодовата част. Хванете в длан страничното парче и с малък нож направете решетка от черти в противоположни посоки. Звучи неясно, но на снимката по- долу ще разберете какво имам предвид надявам се, защото самите черти не се виждаха добре преди следващата стъпка.
След това хванете и обърнете цялата кора наопаки, като по този начин малките парченца ще изскочат напред. Ето така

Вече лесно можете да изрежете от основата кубченцата манго, като внимавате да не захванете и кората. Или използвайте лъжица и ги изстържете с нея.

Обратно към крема- Поставете мангото в блендер и го пасирайте до пухкав крем. Добавете изварата, млякото, овесените ядки и лененото семе. Добавете рапичното масло (или друго растително, студено пресовано олио, което има неутрален вкус). Целта на мазнината е да подобри усвояването на ценните вещества от ядките, но по принцип може да бъде пропусната, ако нямате желание да я използвате. Пуснете блендера за още няколко секунди, докато всичко се хомогенизира.

Пресипете в чашки и сервирайте. Аз добавям и по малко от зърнените смеси, които си правя, но и без тях е достатъчно хранително и полезно.

Кремът няма нужда от допълнително подслаждане. 

Приятен апетит- тук няма място за угризения, взимайте големите лъжици :-)

Зеленчуково ястие с нахут и прошуто

Когато трябва да предложа нещо "манджесто" на семейството винаги съм в особено затруднена ситуация. Особено когато искам да избягам от месото. Не е ли забавно да имаш за цел да пробуташ сготвени зеленчуци на две малки деца и един подчертано месояден мъж?!
Как да бъде вкусно едновременно за Него и за децата, но да не е в забранения списък с храни за последните; да е без месо, но пък да остава възможност за добавяне на нещо расло на кокал и не на последно място- да се готви бързо и лесно, защото кой има време за пипкави манджи, когато храната е само едно от хилядите задължения за деня, а в списъка ти има останали поне още 440 точки за изпълнение.

Като цяло гледам леко скептично към бобовите култури и избягвам твърде честата им употреба, но за нахута се намира все повече и повече информация относно това колко по- различен и по- добър е от братята си, за това и започнах да си намирам всякакви поводи да го прибавям към храната на децата, освен в обичайния хумус.

Рецептата за това ястие е плод на фантазиите ми с подръчното в килера и хладилника, но се оказа особено сполучлива и приета с единодушие. Особено мил бе коментарът на главата на семейството, който с толкова невинен тон каза "Това е адски вкусно, а изглеждаше толкова отвратително. Браво!"
Изумително е просто как топлят душата такива нежни думи. За това живея аз- едната блага дума от близък човек ;-)
Ето и рецептата за дегизираното като гадост вкусно нещо, ако решите, че би харесало и на вас:

Зеленчуково ястие с нахут и прошуто

Състав:


1 голяма ли 2 по- малки месести червени чушки
1 глава лук
2 скилидки чесън
2 моркова
1 консерва/ 400 гр. нарязани на дребно домати
червен пипер
1 консерва/ 400 гр. нахут- отцеден, измит и обелен
1 опаковка прошуто
1 с.л. растително масло
1 ч.л. магданоз
2 ч.л. розмарин
1/2 ч.л. червен пипер

Приготвяне:

В тенжера задушете в мазнината и 1 с.л. вода нарязания на дребно лук и пресования чесън.

Когато омекнат, добавете червената чушка и морковите-и двете нарязани на кубчета. Задушете като бъркате непрекъснато около 6-7 минути.

Прибавете консервата нарязани на дребно домати и почистения нахут и разбърквайте за още 5-6 минути.

Сложете червения пипер.

Добавете вода (ако използвате бульони, може да добавите бульон вместо вода), за да покрие едва зеленчуците и варете до пълното омекване на съставките и изпаряване на течността. Не трябва де воднисто като супа.
Прибавете подправките 3-4 минути преди края на готвенето, ако са сухи или при оттеглянето на ястието от огъня, ако са пресни.

Докато манджата се вари, в тиган с незалепващо покритие запържете нарязаното на дребни парченца прошуто. Поставете върху кухненска хартия, за да се отцеди от излишната мазнина.
Преди сервиране поставете по малко от него върху всяка порция.

Това е т.познатото у нас вече ястие "Онова, дето е гадно на вид, а е толкова вкусно" и сравнително често "краси" масата ни с непретенциозния си вид- и то по заявка на по- добрата ми половинка. Може и да не е манекен на кулинарното изкуство, но гарантирам, че всеки, обичащ зеленчукови манджи, ще остане доволен от приятния му и мек вкус, който дори и децата харесват (е, поне моите де...., ако вашите ви замерят с чинията и отидат да си купят хамбургер, не поемам отговорност ;-) )

Пълнен картоф и пилешки бонфилета на грил

Неделя по обяд. Работа- повече от нужното. Време- оскъдно. Идеи- никакви. Гладни деца и мъже- в изобилие! (тук би била удачна тиха съспенс музика от стар трилър....).
Но има слънце зад дъждовния облак- на помощ идват любимите мързеливи пълнени картофи и верният им партньор в живота- месото на скара. Мама винаги е щастлива, когато има лесен изход от задаващата се гладна стачка на подопечните.

Пълненият картоф е семеен любимец. Дава възможност за безкраен списък от пълнежи и вариации- част от моите най- чести избори ще попълня скоро в друга публикация, както и възможност за избор дали плънката да бъде запечена допълнително или просто оставена студена.
Технологията за приготвянето е съвсем лесна, а времето на печене без нужда от допълнителни грижи дава време за приготвянето на останалата част от менюто или просто за доглеждане на предаването по телевизията с крака опънати на дивана.

Пълнен картоф и пилешки бонфилета на грил

Състав:

За картофите

6 по- едри картофа
2 с.л. зехтин
сол на вкус
настърган кашкавал
царевица
чесново масло*

За маслото

150 гр. масло- размекнато
3 скилидки чесън
сол- по желание
пресен магданоз, нарязан на дребно

За пилешкото

1 опаковка пилешки бонфилета
1 ч.ч. кокосово мляко
2 с.л. суха подправка Тикка масала

Приготвяне:

Картофите:

Измийте добре с четка под  течаща вода картофите. Подсушете ги с кърпа и с помощта на вилица набодете хаотично всеки картоф на няколко места. След това поставете по малко от зехтина върху всеки и го обтрийте добре, за да се покрие равномерно с мазнина. Посолете леко и отново разтъркайте. Така приготвените картофи поставете директно върху решетката на фурната, загряна предварително до 200 С. Оставете във фурната без повече ангажименти до изпичането им- имат нужда най- малко от половин час, понякога и до час, в зависимост от големината и сорта картофи.

През това време можете да приготвите Чесновото масло- обелете скилидките чесън и ги смачкайте с пресичка. Размекнатото масло смесете с пресования чесън и разбъркайте добре. Можете да добавите сол или пресен магданоз, нарязан на ситно- става още по- вкусно. Поставете в хладилника, за да се стегне.

Готовите картофи извадете с щипка и наредете да изстиват. Те трябва да са с плътна коричка и мека сърцевина.

Когато леко се поохладят, вземете с кърпа един картофи и направете леко неправилен Х- разрез с помощта на остър нож, ето така

След това стиснете внимателно в долната част на картофа, така ме направения разрез да се отвори като цвете

Така вече сте готови да напълните картофа си с каквато плънка пожелаете- в този случай аз сложих в още горещите картофи настърган кашкавал и зърна царевица, а отгоре добавих бучка от чесновото масло, за да се разтопи и разлее върху картофите до поднасянето им. Това е съвсем мързеливият вариант на този тип картофи. По- "сложните", както вече казах, ще отделя в идна публикация.

За пилето:

Преди да започнете да приготвяте картофите поставете в дълбока купа кокосовото мляко и разбъркайте в него тикка подправката. Поставете вътре пилешките бонфилета и оставете в хладилника поне за час. Загрейте грил тигана или скарата силно. Извадете пилешкото и го поставете да се запече за кратко от двете страни.

Сервирайте пилешките бонфилета гарнирани с пълнения картоф и свежа салата.

Съвсем бързичка и лесна комбинация, която се харесва и от децата, особено, ако могат сами да си пълнят картофите с разни неща и след това да дълбаят с лъжички из тях :-)

Сметанов сладолед с горски плодове

Лятото е в най- прекрасната си част- все още ни подарява прекрасни топли дни, но без да ни стопява от жега, а нощите са прохладни и свежи. Ах, как искам да бъде така 365 дни в годината.....

Все още има време и за сладоледени прегрешения (йеи!!!), а природата предлага изобилие на свежи плодове от които да избираме за акомпанимент на основните наложени вкусове сладоледи. И макар това лято да не мога да се отдам на сладоледопроизводство в неприлично големи размери, тъй като у нас се боледува щафетно, поне ми остава много време да обмислям вкусовете на тези, които успявам да включа в менюто.

Силно заинтригувана от божествения шоколадов сладолед на di_ani се спрях на нейната рецепта като основа за моята интерпретация на темата и се радвам, че и се доверих! Благодаря ти, Ди! Ти си истинска сладоледена фея!

В хладилника ми имаше доста дребни плодове, а десертът трябваше да бъде съвсем лек като вкус, за това се отказах от шоколада и заложих на класическия сметанов вкус, който да бъде допълнен от леко киселите боровинки и малини.

За съжаление моята машинка за сладолед ме предаде за първи път и доста понижи качеството на така старателно забърквания ми сладък лед. След повече от 30 минути бъркане с нищожен резултат се принудих да преместя сместа в голяма купа във фризера

и да разбърквам на определени интервали, което не се получи по план, поради други занимавки край децата и съответно се озовах с големи тлъсти кристали в крайния продукт. Гадост! Но дори това не пречи на страхотния вкус, които има сладоледът и ме амбицира съвсем скоро да направя още една порция от същия.

Сметанов сладолед с горски плодове

Състав:

2 ч.ч. течна сметана с висока масленост
1 ч.ч. пълномаслено мляко
2 ч.л. натурално нишесте
100 гр. кафява захар
1 ванилова пръчица
1 ч.л. натурална малинова есенция (може и без нея)
1 препълнена чаша горски плодове (при мен малини и боровинки)
1 ч.л. ром (ако няма да се консумира от деца)

Приготвяне:

Отделете малка кафена чашка от млякото. Разрежете ваниловата пръчица по дължина и изстържете от вътрешността й ваниловите семена. В тенджера с дълбоко дъно поставете прясното мляко,  захарта и ванилията- пръчицата и семената.
Загрейте на умерен огън и разбърквайте докато се захарта се разтопи напълно. Не завирайте млякото. Разтворете нишестето в предварително отделеното мляко и на тънка струйка го прибавете към топлата смес. Бъркайте на умерен огън докато млечната смес леко се сгъсти. Когато е готово извадете ваниловата пръчица от сместа и оставете леко да се охлади, като бъркате често, за да не образува коричка на повърхността.

В друг съд разбийте сметаната до пухкаво. Прибавете малиновата есенция и алкохола (аз не сложих, тъй като момичетата са основни консуматори, но в последствие установих, че би бил идеално допълнение, а и се предполага да намаля шанса от кристалчета в сладоледа).



Смесете внимателно топлата млечна смес и сметана, като бъркате в една посока с лъжица.
Поставете сладоледа в машината и замразете. Ако нямате машина прехвърлете сладоледената смес в голяма купа и поставете в хладилника, като го вадите на всеки 20-30 минути и го разбърквате хубаво, за да намалите водните кристалчета в него.





 Дребните плодове измийте добре и подсушете в кухненска харния съвсем нежно. Добавете ги към вече замразения в машината сладолед или в купата, когато сместа вече е започнала да стяга. Не бъркайте много енергично, за да запазите целостта им.

Замразете напълно сладоледа. Преди сервиране го извадете 10-на минути по- рано, за да се отпусне. За  да оформите по- лесно перфектна топка, потопете предварително лъжицата в чаша гореща вода за секунда и подсушете.

За мен детската леко разтопена порция беше дори по- изкушаваща и от топчетата, за това мисля, че може да си спестите цапането и мазането и просто да направите голяма купчина сладолед в дълбока купичка, който да си изядете сами без излишни превземки :-)

Остава ви да се насладите на това бижу в пика на жегите през деня или вечер, на прохлада на терасата, след прекрасна лека вечеря и докато се вглеждате в потайните светлини на нощния градски живот....



Адаптирано от: Опитайте...