Великден в козунаци и истински яйца

Малко преди настъпването на един от най- любимите ми празници, който носи толкова силен религиозен и емоционален заряд, нека Ви пожелая да го посрещнете смирени, чисти в душите си и готови за ново начало- начало на по- достоен и стойностен живот, на повече добри дела и по- мъдри решения.

Освен важен религиозен празник, Великден винаги е бил и много вълнуващ за малки и големи, които обичат пъстротата на шарените яйца и уханието на вкусните топли козунаци, които мама или баба месят с толкова много любов. Ах, този аромат никога не се забравя!

Както всяка година и тази не направи изключение и в нашия дом отново замириса на прясно изпечени домашни козунаци, но тази година традицията се промени леко, но много съдбоносно ;-)

В тон с естествената вълна, която следвам, този Великден в боядисването на яйцата не взеха участие никакви купешки химикали в нескопосани картонени опаковки, което се оказа изключително добро решение не само защото нямам притеснение да дам и на децата да ядат от шарените яйца, но и защото противно на очакванията ми този метод на боядисване е далеч по- лесен и бърз. По- здравословно и по- лесно...защо ли съм чакала толкова дълго?!

Виждала съм много пъти боядисани с обелки от лук яйца, но честно казано никога не изглеждаха особено добре според мен в тези мътни кафеникави тонове. Случайно обаче попаднах в Pinterest на една- две снимки на яйца с ярки цветове, които твърдяха, че са боядисвани с естествени материали и това много силно ме грабна. След известно проучване бях сигурна, че тази година това ще бъде опитано.

За съжаление не ми остана време да си поиграя по- детайлно с това, но от двата опита съм изключително впечатлена от лекотата и най- вече от резултатите, които се постигат.

Боядисване на яйца с естествени бои

 

За да боядисате яйца по този начин дори не ви е нужна особена предварителна подготовка и повечето от нещата ги имате в кухнята си така или иначе. Малко по- надолу в текста съм направила табличка, която ще ви улесни в избора на източници за цветовете, но бъдете смели, импровизирайте и добавяйте и своите идеи, а ако ги споделите с мен ще ги добавя в таблицата, за да помогнат и на други.

1) Измийте добре сварените яйца с топла вода и гъба, за да премахнете остатъчни мазнини по повърхността им, които биха попречили на доброто поемане на боята.


2) В малка тенжерка сипете вода (около две чаши средно), поставете избраният източник на цвят (цвекло, куркума, чай и т.н.) и сипете щедро количество бистър оцет (1/3 ч.ч. напр.). Оцетът е много важен и не бива да бъде пропускан, защото той спомага поемането на боята от черупката на яйцето!

Няма определени точни количества от нещата, които ще използвате за боя. Просто сложете една- две шепи от зеленчуците или другите едри неща или по около две големи супени лъжици от подправките.

3) Поставете на котлона и оставете да заври, като след завиране намалете огъня и следете колко наситен става цвета на "отварата" ви. За добро насищане около 10-20 минути са повече от достатъчни според мен, но това е въпрос на вкус все пак.

4) Готовата течност минете през филтър за кафе или много фина цедка, за да получите чиста боя. Пресипете я в съд, който ще е достатъчно голям да побере яйцата и да може течността да ги покрива добре.

5) Поставете яйцата във водата и оставете настрана, като от време на време проверявате колко дълбок е станал цвета. Извадете ги, когато ви хареса нюанса- това може да отнеме от 30 минути до една нощ, като ако ги оставяте за цяла нощ то задължително приберете изстиналата боя с яйцата в нея в хладилника!

Ето и таблица за цветовете и техните източници в реалния, не- промишлен свят ;-)

Цвят	Продукти
Лилаво	Червено вино Чай от хибискус Сварени люспи от червен лук
Синьо	Листа от червено зеле- сварени Тъмно лилав гроздов сок Консервирани боровинки
Зелено	Спанак- сварен Пресен босилек- сварен
Зелено- жълто	Магданоз- сварен Кори от златна превъзходна ябълка
Жълто	Кори от лимони или портокали- сварени Куркума- смляна Чай от лайка Зелен чай Семена целина- сварени
Кафяво	Силно или разтворимо кафе Черен чай
Оранжево	Червен пипер Моркови- сварени Обелки от жълт лук Чили
Розово	Сок или пресни червени боровинки Цвекло Сок от консервирано цвекло Малини
Червено	Много обелки от червен лук- сварени Череши консервирани със сок Сок от нар

Моите яйца тази година са боядисани в жълто с куркума и в сиво с чай от боровинки по описаната горе технология. Просто сварих в един съд куркумата с оцет и вода, а в друг чая с оцет и вода, поставих яйцата вътре след това и ги забравих докато месех козунаци. След по- малко от час имаха този интензитет на цветовете и щастливо ги извадих от боята им.

Сивите яйца имат особено небрежен и състарен вид, а жълтите са толкова изскрящи, че чак е трудно да повярва човек, че са боядисани с едно проста подправка! Не мога да си избера фаворит....Но може би яйцето с мустака ще ми помогне в подбора ;-)

Така боядисаните яйца са напълно безвредни и годни за консумация като аз препоръчвам силно да съхранявате яйцата си в хладилника!

И сега нека продължа с козунака.

Тази година отново направих козунаците по двете вече любими у нас рецепти- тази за Класически козунак  и тази за Козунак със заквасена сметана , с тази разлика, че вместо прясно мляко използвах соево и вместо животинска сметана- отново соева.
И този път съм изключително доволна и от двете, а сега с още по- голяма сигурност мога да твърдя, че изводите ми миналата година за сравнението между тези две рецепти, които можете да почетете ТУК в началото на текста, са съвсем правилни.

Остава ми само да ви пожелая весели, спокойни и незабравими празници сред близките на сърцето ви хора и да ви напомня, че не всеки ден е Великден, за това направете така че да си струва този един специален ден в годината!

И не изяждайте сами козунаците- те остават с вас доста след празника, за да ви напомнят, че няма неплатени грехове :-)

Следвеликденско за Великден, един козунак и моя принос за изложбата

По- дълго име на публикация може би не съм писала до сега, но днес съм особено многословна и бъбрива. Ще се постарая този факт да не превърне цялата публикация в проява на логорея, а това може да стане само ако наблегна предимно на картинките от изминалите празнични дни и хубавите неща, които се случиха през това време. За съжаление имаше и едно изключително лошо събитие, но към този момент ще се огранича със справедливото му отбелязване в ретроспекцията на всичко.

Христос Воскресе! Нека този светъл празник донесе на всички Вас много мир, здраве и сили да бъдете по- добри и смирени хора. Надявам се празниците да са донесли много положителни емоции и незабравими семейни мигове за всички ви, а ако те са били гарнирани с пухкави домашни козунаци и пъстри и здрави яйца, то не би могло да бъде по- добре!

Както всяка година и тази в нашия дом ухаеше на прясно изпечени козунаци, боядисваха се несметни количества яйца и всички очакваха трепетно Големия ден.

Макар моите любими две кошници да бяха в готовност да съхранят произведенията на целия усърден труд, реших да поднеса яйцата по малко по- различен начин този път. Затруднява старателното опипване на всяко яйце в търсене на борец от "опитните" яйцеборци, но пък е толкова свежо и пъстро :-)

За децата и по- здравословно ориентираните възрастни направихме и достатъчно количество красиви пъдпъдъчи яйца. Те реално са толкова ефектни сами по себе си, че биха могли изобщо да не се оцветяват, но златото е на сърцето на почти всеки, така че няколко такива яйца винаги са добре дошли.

И след като дълго преди Великден от не един и два любими блога бях изкушена от прекрасни снимки на козунаци, протягащи дебели и примамващи конци пред мен, не можах да устоя и да не опитам и още една рецепта, освен моята абсолютна фаворитка, която използвам всяка година, а именно рецептата за козунак със заквасена сметана на Ева Тонева , който аз промених съвсем козметично според нашите предпочитания.

Направих общо7 козунака по двете рецепти и мога да обобщя принципните им разлики така:

- Ако обичате плътен и наситен вкус и усещане на козунака, то дългогодишната ми фаворитка ще Ви го даде, за разлика от този със заквасена сметана, който е лек и пухкав на усещане.

- Козунакът на Ева е чудесен и на следващия ден, докато този на Лебедуна е най- добър в деня на приготвяне (сравнението е много, ама много критично и най- вече набляга на степента и скоростта на изсъхване на козунака, като се съхранява при еднакви условия- добре завит и защитен от въздух).

- Козунакът на Ева е със сметана, което повишава мазнините- нещо, което на фона на това, че говорим за козунак не е чак толкова водещо, но все пак трябва да се отбележи.

- И двата козунака се месят изключително лесно и някак на шега и докато този на Лебедуна е в машината, имате спокойно време да замесите този на Ева без да сте особено напреднали в месенето и пак да Ви се получи чудесно.

- И двата козунака са превъзходни, лесни за направа и още по- лесни за изяждане, а конците им са километрични. Който и да изберете ще направите изключително добър избор. Въпросът е най- вече какво търсите като текстура.


Козунак със заквасена сметана

източник: Ева Тонева

Състав:

650-700 гр брашно
1 пакетче суха мая
150 гр кафява захар
1/2 ч.л. сол
1 с.л. настъргана лимонова кора - бъдете сигурни, че лимоните не са химически третирани
няколко капки лимонов сок за разбиване на жълтъка за глазура
1 ч.л. ванилия- не препоръчвам ваниловия екстракт, защото се усеща някак странно поне за мен
50 гр стафиди
1-2 шепи бадеми
2-3 с.л. ром
60 гр краве масло
3 големи яйца (отделете жълтък за намазване)
200 гр заквасена сметана
150 мл топло прясно мляко
 Захар за наръсване

Приготвяне:

Накиснете стафидите във вряла вода за 30-на минути, след това добавете рома и оставете поне още половин час.
В купичка поставете яйцата и ги разбийте, добавете ванилията, заквасената сметана и прясното мляко.
В друга купа смесете пресятото брашно, захарта, солта, маята и лимоновата кора и разбъркайте, за да се смесят. Направете кладенче в средата и изсипете там течните съставки.
Започнете да месите. Тестото ще е доста меко и лепкаво, ако има нужда добавяйте съвсем по малко брашно, колкото да постигнете много меко тесто, което може леко да задържа формата на топка. Оформете го на топче и го оставате в купата, като я покриете добре с кърпа или намазнено прозрачно фолио, което не докосва директно самото тесто. Оставете да втасва на топло 30 минути.
В това време разтопете маслото и го оставете да се охлади и отцедете и подсушете с кухненска хартия или чиста кърпа стафидите много внимателно.

След половин час вземете тестото и започнете да го месите отново, като му прибавяте по малко от мазнината докато не я поеме цялата. Върнете пак на топло да втаса докато не удвои обема си.
Следете го, за да не превтаса. Готовото тесто поставете върху намазнена с малко растителна мазнина повърхност и премесете, като добавяте от сухите вече стафиди и бадемите.
Разделете на фитили и сплетете според предпочитанията и възможностите си.
Поставете готовите плитки в тавичките и отново сложете да втасат за 20- 30 минути.
Намажете козунаците с разбития с няколко капки лимонов сок жълтък и наръсете щедро със захар- аз поръсих със захар от цвекло отгоре, защото седи по- красиво от кафявата захар, но ако искате можете да поръсите и с кафява. Печете в предварително загряна до 180 С без вентилатор фурна, като следите и проверявате с клечка за готовност.
Готовите козунаци поставете върху решетка, за да изстинат и съхранявайте добре увити след като са напълно студени.

При мен от една доза се получиха два толкова големи козунака- единият изпекох в правоъгълна, а другия в кръгла форма.

Направих грешката да сложа един от тях в иенски съд, защото вече нямах свободни тави, но това увеличи значително времето на печене, забави изпичането на долната част на козунака и ме принуди да правя сложни системи с покриване на горната му част, за да не загори, така че Ви съветвам да се придържате към тавите си.

И сега, тъй като неотдавна Ви поканих на една благотворителна изложба , на която се надявам поне част от Вас да са успели да дойдат и да са видели лично колко много красота и талант бе събран на едно място в тези два дни, а защо не и да са опитали част от прекрасните захарни изкушения, които момичетата бяха подготвили за всички посетители с големи сърца и слабост към сладкото, то е време да покажа и моя скромен принос към това събитие.

Поради дългата подготовка на всички стотици бройки се наложи да се спра на дълготрайна и сигурна рецепта и да пренебрегна любимата си захарна бисквитка в името на меденките. Дори и така обаче поне успях добре да се позабавлявам (дори твърде добре и граничещо с втръсване) с декорацията на самите бисквити, всяка от които е правена ръчно и е уникална и различна.

Част от бисквитите бяха направени с ядивна вафлена хартия и борд от роял айсинг.

Винаги съм залитала много по винтидж мотивите във всяка сфера, а това, че изложбата- базар беше в Руския културно- информационен център ми предостави чудесна възможност да направя бисквити с ретро мотиви на руски поздравителни картички за Великден, които се оказаха едни от най- красивите картички, които съм виждала някога и съжалявам, че не мога да притежаван наистина част от тях. Но пък мога да ги изям от яд, което пак си е нещо!

След няколко дни работа по тях, всички сладки бяха старателно опаковани и подготвени за заминаване.

Друга част от меденките декорирах с фондан- нещо, което избягвам да правя, защото за мен той е само опаковка и не е най- добрият избор за ядене, но времето не ми позволи да се отдам на дългото и пипкаво декориране с роял айсинг за жалост.

Айсинг или фондан, малките жълти пилета са винаги страшно симпатични и тематични по това време на годината.

 

И едни от абсолютните фаворити на децата от моите сладки на самото събитие, които свършиха толкова бързо.

 

Останалата част от сладките бе нещо като тематичен мост към визията на тортата, нещо като реверанс към домакините ни. Доста по- тежък и наситен стил, но пък за мен бе най- голямо удоволствие да ги направя, ако трябва да съм честна.

Те също получиха своите златни панделки преди да отпътуват, но не успяха да се класират за финална снимка.

Тортата от своя страна бе вдъхновена от парадните униформи, присъщи за руските царе- наситено синьо, много златни елементи и тук- там червено. Видът трябваше да не бъде така строг и внушителен, а по- нежен и женствен, за това на помощ дойдоха малко панделки, цветя и други по- фини елементи, които да омекотят визията. И разбира се къде без матрьошка щом става въпрос за Русия :-)

 

В заключение мога да кажа, че за мен беше страхотно удоволствие да взема участие в това начинание. Приготвянето на всичко отне голяма част от празниците и ангажира много дни и нощи, но всичко си струваше, защото благодарение на организаторите, участниците и на всички, посетили изложбата- базар успяхме да съберем една страхотна сума за децата.

Великденски козунак

През изминалите години изпробвах несметен брой рецепти за козунаци, в търсене на "моята" рецепта. В крайна сметка осъзнах, че разликата в рецептите, ако не отчитаме разни допълнителни екзотични съставки, е минимална. За това прекратих търсенето на най- хвалената/ масово сполучлива рецепта и избрах една, която просто ми се стори някак човешка и лесна. Оказа се, че колкото по- смело пристъпваш към направата на този обреден хляб, толкова по- лесно стават нещата и цялата истерия около месенето с часове, баенето, туширането му по сто- сто и десет пъти  на плота и затоплянето до тропически климат на помещенията за работа са митове от стари времена, след като вече почти няма човек без машина за хляб в кухненския си инвентар.
И така, ето "моята" рецепта, която до сега не е имала провал, която не отнема почти никакво време и изисква минимум усилия. Моя е в дебели кавички, защото рецептата е споделена от дама с псевдоним Лебедуна из форума на Бг мамма. Дама, която аз все още не мога да открия и лично да й благодаря за споделената рецепта, но споменавам с добро всеки път, когато правя козунак.

Снимките за тази публикация са импровизация на козуначената тема. Направих козуначени мъфини, защото трябваше да пратя Великденски подарък на свои близки и цял голям козунак не беше подходящ, а и в малък формат позволяват да се хапват по- лесно, без да се разваля вида на останала част от козунака и без да изсъхва отрязаната страна. Как ще оформите и с какво ще гарнирате е въпрос на въображение и лични предпочитания- аз ще напиша с какво направих козунака този път.

Състав:


125 мл. прясно мляко
3 цели яйца + 1 жълтък за намазване
130 гр. захар
60 мл. масло (използвам някой био вариант или Президент)
30 мл. олио
семена от две пръчици ванилия или 2 пакетчена изкуствени, ако нямате истинска ванилова пръчка
30 мл. ром
1 лимонова есенция 
кората на един лимон, настъргана на ситно
1 пак суха мая
650 гр. брашно


За плънка:
1 ч.ч. стафиди, 
накиснати предварително в топла вода и малко ром
-бланширани бадеми
-течен шоколад- вече има био варианти с различно съдържание на какаова маса 
-какао и смлени орехи/лешници
-локум
*можете да изберете която от тези съставки искате или да комбинирате няколко от тях. Дадох пример за моите фаворити, но възможностите тук са неограничени и зависят изцяло от вашия вкус


Приготвяне:


В купа се разбиват леко с тел яйцата, захарта, ванилията и лимонова есенция с коричките. Добавя се алкохолът, мазнината и прясното мляко, което леко се затопля, за да не е студено от хладилника- не го топлете силно, а малко под телесната температура, т.е. ако си пъхнете пръста да се усеща нормално. 
В моята машина се поставят първо течните съставки, така че изсипах сместа в контейнера й, след което добавих пресятото брашно и най- отгоре изсипах маята (препоръчвам да използвате био мая, защото при нея допълнителни екстри от другите ги няма...поне на етикета ;-) )
До сега не съм имала случай да променям количеството на съставките. Първоначално тестото е доста меко и маже под бъркалката, но скоро се стяга и в крайна сметка винаги е меко и пухкаво. Внимавайте много с добавянето на брашно, ако ви се струва нужно, защото лесно може да прекалите и да направите тежко и твърдо тестото, а от там и крайния резултат ще е различен.
Пускам програмата на месене и втасване за основен бял хляб. При мен тя е около 3 часа. Преди спирах и повтарях по няколко пъти цикъла на месене, но с времето видях, че това е напълно излишно и спрях да го правя. А и вече бракувах една машина с тази практика.

След като машината го измеси и направи първото втасване изваждам тестото със силно намаслени ръце и го поставям на плота, който също съм покрила добре с мазнина. Не меся с добавяне на брашно! Тестото е страхотно удоволствие за работа- еластично, пухкаво и леко. Стаята не трябва да е с отворен прозорец или студена, но не е и нужно да е адска жега вътре. У нас като цяло сме топлолюбиви и винаги е приятно топло, така че не правя нищо допълнително за климата.
Докато ще меся и оформям вече съм включила фурната на малко под 50 С, за да загрява и да имам къде да оставя козунака за последното втасване.

Премесвам тестото леко, като по време на месенето добавям от стафидите (подсушете ги добре преди да ги добавите в козунака). Тестото ги поема всичките доста бързо. След като съм готова го разделям на три фитила и като ги разтеглям и усуквам ги издължавам. Сплитам на обикновена плитка. Ако ще пека цял козунак, сплетената плитка премествам в правоъгълна дълбока тавичка за терин. По дъното на тавичката слагам предварително малко бланширани бадеми. След това добавям тук там още бадеми и козунакът е готов за второто втасване.
В името на цялостната информация, ето и един архивен кадър на цял козунак, тъй като тази година все още не съм правила голям. 

Ако правя козуначени мъфини готовата плитка режа на малки парчета, като всяко след това деля на три малки топчета и отново сплитам на плитка. В този случай на част от мъфните поставих по една препълнена чаена лъжица от течния шоколад и завих на колелце, като шоколада остана в центъра на колелото. Така можете да добавите какъвто пълнеж решите, че ще ви хареса. Ако сте се спряли на локум обаче е добре да го нарежете на малки парченца и да го добавите на принципа на стафидите при месенето. Поставих ги във формички за мъфини, а тях в тава с отделения.
През целия процес на доомесване и оформяне намазнявайте ръцете си когато е нужно.

Оформените козунаци или козуначени мъфини се поставят в загряната печка на 50 С, за да втасат отново. При мен това става относително бързо и отнема средно около 20-на минути, но това отново си зависи от фурната и от климата на самата стая. Внимавайте да не превтасат, защото ще станат на шупли! Когато са готови (по- добре е да е малко преди това дори, а не след като вече са втасали твърде много) пускам фурната на 140 С с вентилатор, отварям вратичката и намазвам козунака с разбит жълтък, към който съм добавила няколко капки лимон, за да не потъмнява при печенето. Наръсвам обилно със захар и поставям обратно във фурната. По средата на печенето спирам вентилатора, а понякога се налага и да поставя парче фолио върху козунака, за да не се препече отгоре преди да е готов.

Ами това е! Изглежда дълго и протяжно, но това е защото аз не съм добър учител, днес ми е ден на силен главобол, а искам да споделя максимално много от практиката си, но не успявам да го синтезирам добре. Пътят към ада е покрит с добри намерения, казват по- мъдрите хора ;-)

Източник: Лебедуна, bg-mamma.com