Морковени маслени бисквити с крем

Пролетта чука на вратата ни! Или пък ураганният вятър блъска отнесените боклуци по нея?! Не знам, няма да проверявам. На мен ми е пролетно и слънчево, така че това ми стига.
И понеже наближава Великден, а за мен това е един от най- любимите празници, съм започнала с предварителните подготовки от сега. До самия ден най- вероятно вече всички ще са отвратени от моркови, козунак и яйца, но това е цената, която трябва да платят за моя ентусиазъм! Разписано им е в длъжностната характеристика и са задължени да са мои дегустатори и критици. Кой е казал, че живота е лесен?

Тази седмица опитах една интересна рецепта, която пазя от известно време в графата "скоро трябва да направя" и макар да не спада съвсем към здравословните десерти, защото е силно маслена, захарна и креместа, не може да й се отрече, че е богата на витамини, защото има моркови! А дори и Зайка (тук е момента да ви представя Зайка, моята любима бяла и красива фигурка за този сезон) знае, че морковите са най- полезната храна на света и моментално неутрализират другите "вредности" във всеки сладкиш, превръщайки го в оптимална закуска за добро настроение, гарниран с чаша мляко и първите топли сутрешни слънчеви лъчи. Моркови на сок- добре, моркови в кекс- прекрасно, моркови в бисквити- интригуващо и пристрастяващо!

И докато Зайка обмисля дали е редно да изяде една- две- три бисквити преди да започне ежегодното отслабване за лятото, вие може да хвърлите един бърз поглед върху рецептата и да прецените дали вие ще се окажете силни достатъчно, за да не я направите. Аз не бях!
А дали Зайка е издържала на изкушението до края, ще видим по- късно....

Морковени маслени бисквити с крем 

 Състав:

За бисквитите:


200 гр. масло- студено и нарязано на кубчета
200 гр. кафява захар
380 гр. брашно- аз използвах фино пълнозърънесто брашно от лимец, но и с бяло ще стане
100 гр. моркови- ситно настъргани или смлени
1 ч.л. канела
1 ч.л. микс подправки- джинджифил, индийско орехче, кардамон.
1 щипка сол

За крема:

180- 200 гр. крем сирене
100 гр. масло
80-100 гр. фина захар (аз смилам в блендер кафява, но може да използвате пудра захар, ако искате)
ванилия

 Приготвяне:

В дълбока купа поставете брашното, подправките, солта и захарта. Смесете ги и направете кладенче в което сложете студеното нарязано масло. Размесете го с брашното с пръсти, като работите бързо, за да не разтапяте маслото.Добавете морковите и омесете и тях до инкорпорирането им в тестото. Оформете на два диска и ги поставете във фризера, увити във фолио или за около час в хладилника.
Извадете и разточете диска до дебелина около 0.5 см.  Изрежете с помощта на формичка равен брой кръгчета- или друга форма по ваше желание, и подредете върху незалепваща тава. Поставете в хладилника за около 20 минути, за да се охладят добре бисквитите преди печене.
През това време загрейте фурната до 180 С и пригответе крема.

С помощта на миксер разбийте на крем сиренето със захарта и маслото  и ванилията първо на бавни обороти, а след като се смесят на висока скорост докато стане пухкав крем.

Поставете охладените бисквити в загряната фурна  и печете докато леко се зачервят по краищата. Не ги препичайте, за да не станат хрупкави!

Готовите бисквити сложете върху решетка, за да се охладят напълно, а когато са съвсем студени ги слепете по две с крема.

Наредете слепените сладки в стъклен буркан или друг съд, който да е добре уплътнен, за да омекнат и да поемат от крема. Съхранявайте в хладилник и консумирайте с мярка :-)

А ако се чудите дали Зайка успя да устои на аромата им докато ви дам рецептата....

О, какъв провал на волята, момиче!

Добре е, че не може да докаже кой стои зад изчезването на тези няколко бисквити....Снимането е изморително занимание, което се нуждае от допълнителни калории!!!



И понеже ми е особено приповдигнато и свежо, макар навън да е сиво и гръмотевично, ще си позволя и да споделя за участието си в рубриката на Rozali: В кухнята с..., в която гостувам по покана на редакторката Христина Спасова и на която благодаря за прекрасните емоции, които ми донесе!

 Цялата публикация можете да прочетете ТУК 

И след като споделих рецептата си за щастлив ден с вас: Закуска с морковени бисквити и чаша полезен Бейлис преди лягане, отивам да си почина от писане и от цялата звездна слава ;-)

За жената зад блога и за блога пред нея

Всеки блог има своята секция За мен. Аз самата често чета именно там преди да съм последовател на нов блог, защото колкото и чудесно да е цялото блого- начинание, съм носталгична към миналото и намирам човешката страна на общуването за най- ценна. Там е мястото, където поне в чуждестранните блогове, можеш да научиш най- общо кой седи зад всичките тези уж така лични и често толкова интересни публикации и можеш да оформиш някаква плътност на виртуалната връзка, "запознавайки" се с човека зад блога. Казвайки всичко това, до този момент аз така и не бях направила нищо по въпроса в собствения си блог, за това реших, че е крайно време това да се промени.

Нека ви сипя чаша чай и да ви разкажа малко за себе си....

За жената за блога

Аз съм Борислава (a.k.a. Буба) и съм щастливо омъжена за ученическата си любов жена на 27 (бел.авт.- към деня на писане на статията това е все още вярно..... ) и майка на две прекрасни деца.

Семейството заема най- високото място в моята ценностна система и целият ми живот е посветен на него. Това, което започна като необходимост, за да осигурявам нужното в ролята си на съпруга и майка, много скоро се превърна в огромна страст и кулинарията зае своето специално място в сърцето ми. Не съм професионалист в това- имам страст да колекционирам хобита и готвенето е просто едно от многото, но го правя с огромно желание и мотивация за развитие. Дали ще успея в това начинание е въпрос на време и практика, за да се види.

Вярвам в израза, че човек е това което яде и държа на качеството в състава и визията на всичко, което предлагам на семейството си.

Когато съм нервна или ядосана- готвя! Голямата ми страст за сладкишите. Основните ястия са по- скоро необходимост, но се отпускам истински само с неща със захарно съдържание. А колкото съм по- ядосана, толкова по- сладки неща правя. Това е планът ми за отмъщения спрямо съпругът ми "Ти ме ядосваш, аз те изкушавам с калории. Ти пускаш шкембенце, а аз съм отмъстена!!!" Тук следва лукав смях...
Самата аз съм с ужасна страст към сладките и тестени изделия, но живота е несправедлив и ми се налага да ги гледам от дистанция.

Вярваща православна християнка съм. Далеч не спазвам каноните по букви, но държа на изграждането на ценности в децата си. Също така уважавам религията на другите и не съдя за хората по това в какво вярват или не.

Изключително упорит перфекционист съм и трудно се примирявам с посредственото в сферите, които ме вълнуват. Нищо по- малко от най- доброто по силите ми не е достатъчно и това често ми носи повече негативи от ползи. Рядко съм доволна от себе си.

Обичам красотата и я търся непрекъснато във всяка сфера на живота си. Красивата храна, домашна обстановка, красиви места за почивка и нови емоции, красивите човешки отношения- това са неща, които ме зареждат неимоверно. О, нека не прикривам и личната си суета зад възвишени търсения- образът в огледалото и малките женски удоволствия са едни от основните ми слабости, признавам си.

Отвратителен домошар съм- шумния нощен живот е нещо, от което имам нужда веднъж- два пъти годишно. През останалото време предпочитам шумното си семейство, собствения си дом, чаша топъл чай и любимите си блогове след като къщата заспи, пред посрещане на зората в дискотека.

Обичам да се смея, макар да го правя доста по- малко от колкото ми се иска.

По- често ще ме видите сериозна и забързана от колкото весела и отпусната- всъщност последните години загубих един голям чувал със способност да се отпускам....ако го видите, моля върнете ми го, защото ми липсва.

И тъй като вече доста време ви занимавам със себе си, нека кратко ви разкажа и за това, което до голяма степен ми помага да оставя напрегнатия ден зад гърба си и да си почина...

Блогът пред жената

Започнах този блог съвсем на шега и без никакво намерение да ставам част от блог- обществото, още по- малко от готвещото такова. Просто исках да напиша една рецепта за няколко приятелки и ми трябваше удобно място в интернет, където да го направя, така че тя да остане лесна за достъп. И като човек, прикован на легло в процес на произвеждане на второ дете, имах повече от нужното време за регистрация и всичко останало. Така започна всичко......

И аз самата не знам кое доведе до повторното ми завръщане в блога и цялата лавинообразна любов към всичко това, но знам, че съм неимоверно благодарна. То ме срещна с изключителни таланти и хора, разшири кръгозора ми за толкова много неща и не на последно място ми дава възможност за развитие и споделяне на всевъзможните ми проекти и идеи с хора, страдащи от същата тази моя творческо- кулинарна лудост.
За кратко време този блог се превърна в едно от важните неща в живота ми и стана неразделна част от мен и моя вътрешен свят, от моето Аз.

Рядко ми остава време да подготвям особено публикациите си- снимам винаги набързо, пиша по нощите с мисълта колко рано трябва да стана на следващия ден и често рецептите си остават на етап Чернова, но всяка възможност за публикуване на нещо нови ми носи огромно удовлетворение.

В ежедневието си срещам често хора, които сриват вярата ми в доброто начало в човека. Моят блог е мястото, където бягам от всичко това. То е моето положително заредено кътче, което ми дава сили и подхранва убеждението ми, че животът ни не се е превърнал в такъв плосък битовизъм, че хората все още носят в себе си положителното към човека до тях и има много, много интересни неща, които пропускаме, забързани в ежедневните задачи всеки ден, и е чудесно, че има кой да ни покаже колко красота е затворена в малко парче сладкиш, пръстен или снимка на клонче от дърво в парка....

Надявам се, че и за вас този блог носи поне мъничко такъв заряд. Надявам се да намирате по нещичко интересно и за вас тук и да се отбивате с удоволствие от време на време- за мен е истинско удоволствие да ви виждам!

А ако вие сте и един от хората, които отделяте време, за да напишете по няколко думи за едно или друго, то искам лично да ви кажа, че вие правите всичко тук още по- значимо и удовлетворяващо за мен. Благодаря ви!

Е, чаят май свърши за жалост....време да спра до тук, но ако за вас е било интересно, то останете с мен по пътя към нови вкусове, пъстри торти и бисквити и разнообразни творчески идеи и проекти,  с които да направим дните си малко по- цветни и "мечтателни".