О, да- бракът и романтиката бе началната идея! За да няма грешка колко много харесвам сватбите мога да вметна, че аз самата съм омъжена два пъти! Е, все за един и същи мъж, така че няма интрига в този сценарии, а просто доказателство за пристрастията ми към брачната институция.
Сърцата на всички малки момичета пърхат като пеперуди, когато дойде шанс да бъдат шаферки- това е нещо като практически курс за бъдещите малки булки- те попиват всяко движение на булката, въртят се суетно с белите си роклички и са най- преданите помощнички при пренасянето из ритуалните зали и църквите на метрите фусти и воали, нейде след които се намира и звездата на деня.
А колко момичета могат да се похвалят, че са били шаферки, редом с дъщерите си, на собствените си майки? Не много. Но пък за щастие аз съм една от не многото. Е, моето сърце нямаше време да пърха особено или поне не от безметежна радост, защото бе заето да ме мотивира да се натъпча в два размера по- малка рокля, която изискваше прилагане на йогийско плитко дишане, за да остане върху тялото ми в началния си вид и да не отстреля с копчето си в упор някой. В това състояние, тестващо цялата сила на духа ми, имах цел да набутам двете си деца в техните специални, изискващи предварително обучение от трениран кадър за употребата им, шаферски рокли, да ги накарам да ги запазят относително бели поне до снимките и да спрат да тичат из църквата в-е-д-н-а-г-а! , оставайки привидно лежерна и фриволна в този светъл ден.
И после супер героите били само в комиксите...ха!
Най- важното от вече отминалата сватба бе, че моята майка имаше своя втори специален ден, на който аз не бях само дразнител, изкривяваш линията на роклята в областта на корема й, и й желая този път човекът до нея да е Той- правилният, отговорният, нейната половинка в живота, която тя заслужава повече от всичко!
Второто по важност бе поверяването на мен на сватбената торта- нещо, което до сега не бях правила и което има защо да е отговорна и сложна задача, за която хората си отделят много време за планиране и изпълнение. Аз разбира се отново не изневерих на себе си и се озовах първоначално с три, а в последствие само с един ден и половина за направата на сватбената торта на най- специалната булка на света за мен! Стресът придоби нови измерения с този проект.
На лист хартия нахвърлях какво трябва да има в тортата- бъдещата булка поиска да има връзка с Боженци, да има чай и кафе, защото всеки от тях е страстен фен на едното или другото и да има самолет, символизиращ това, че са от различни страни и вечно пътуваха. Е, не получи самолета си, но аз имах маалко по- различно виждане за тортата и тъй като имах свобода да правя каквото си искам се възползвах от нея.
Самолетът бе заменен от два големи куфара и бордни карти, с които да си летят щастливо и занапред, а младоженецът не е човекът- амфибия, а е запален водолаз и за това се обзаведе с плавници и кислородна бутилка на гърба.
За това пък си получиха Боженци- не съм играла съвсем извън правилата.
Тортата трябваше да пропътува огромно разстояние до друг град, за това и някои детайли от нея се промениха от първоначалния план, но като цяло запази общата си визия.
В най- общи линии може да се каже, че съм доволна от себе си, предвид невероятно кратките срокове за работа и считам първата си сватбена торта за успешен проект. Скромна!
Най- хубавото бе, че младоженците си я харесаха и останаха приятно изненадани от тортата си, което ме направи страшно щастлива и трескавите ден и половина работа по нея, разнасянето й в багажници в съседство с огромни тежки сакове по родните пътища и сглобяването и разглобяването й поне три пъти през това време бяха бързо забравени.
