неделя, 1 август 2010 г.

Домашна био боза


Състав:

вода – 3 л.
брашно от просо – 3 dl.
захар – 2 dl.
закваска 

За закваската:

брашно – 2 с.л.
вода (хладка) – 1 к.ч.
захар – 2 с.л.

Рецепти за домашна боза в интернет могат да се намерят в изобилие. В общи линии не се различават особено една от друга и често са копирани дословно дори. След като претърпях три провала със следването им стъпка по стъпка, си позволявам да поместя тук моя опит в начинанието, както и корекциите, които поне при мен имаха резултат. Позволявам си да опиша по- обстоятелствено процеса с надеждата, че ще бъда полезна, тъй като прочетох не един и два разочаровани поста, от несполучили като мен с рецептите.

Приготвяне:

В малък буркан сипваме 2 с.л. пресято брашно , 2 с.л. захар- в рецептите е дадена само една, но с една при мен само за ден се размириса отвратително сместа, за това реших да добавя повече захар, с цел да я използвам като консервант против нежелани гости в моя квас ;-),  и вода далеч по- малко от давана в рецептите, т.е. не 1 ч.ч, а около 1 к.ч. в моя случай- да се получи каша с лек излишък от течност. Тази смес  оставяме да развие живот за 2-3 дни, в зависимост от топлината на помещението, като я наблюдаваме и поразклащаме колкото пъти се сетим, защото е много важно да не се пропусне момента на готовност! Трябва да има балончета и да е шупнала, да мирише на вкисната леко боза. Точно тук е малко критичен моментът и си е изцяло на усет и късмет, но с практиката предполагам става по- лесно. Когато закваската ни е готова е време да преминем и към самата боза.
В тази част на рецептата взех методиката от блогът на една дама , която използва за измерване на съставките dl, така че е добре да имате нещо, което има готови деления с dl.
Пресяваме поне два пъти брашното, след което го запичаме до бледо розово на сух тиган, като бъркаме постоянно, за да не загори. Не допускайте да го направите тъмно кафяво или да замирише на прегоряло. Препеченото брашно се разтваря с около 3-3.5 литра вода и се поставя на котлона, като се бърка непрекъснато, за да се сгъсти. Добавя се захарта- по рецепта е 2 dl- за мен това беше много. Следващият път смятам да я подсладя изцяло със сироп от агаве, но като за пръв път не посмях да си правя опити. Вари се до леко завиране и около 5 минути след това. Готовата смес се оставя да изстине напълно, след което се добавя закваската. Бозата се оставя в не метален съд за още ден- два отвън, за да втаса, след което се прибира в хладилника. При мен и беше достатъчен само ден отвън. Също така прецедих бозата два пъти, преди да я прибира в хладилника, тъй като брашното ми от просо бе мляно на каменна мелница и все имаше някакво усещане за частиците. Едва след второто прецеждане вече бе идеално гладка и съвсем като купешката. В хладилник също не бива да стои повече от 2-3 дни, защото макар и забавен процесът на ферментация си продължава.

В крайна сметка цялото ми упорство бе възнаградено от добрия резултат! Доволна съм :-)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...