Неотдавна споделих, че след приключването на един от проектите си вече имах еретични мисли за следващия, но и силно съмнение дали бракът ми ще оцелее след евентуалното му реализиране. Е, аз съм смело момиче по душа, за това реших, че в името на едната идея си струва да тествам устоите на връзката си и....отидох за поредната доза спрей боя. Възможно ли е да има зависимост към тези, защото започвам да се съмнявам в такава?!
И така, въоръжена до зъби, започнах. Какво падна жертва този път ли? Колкото и да прозвучи странно- избраният бе хладилник. Този, който не се вписваше цветово във вижданията ми и имаше нужда от малко грижа, за да стане част от женския свят у нас- тук единственият представител от мъжки пол с разрешение за пребиваване е съпругът ми (дори две мъжки кучета не можаха да виреят тук и скоро ще ви запозная с малката ни прекрасна лейди, която запълни сърцата на децата с толкова радост...но за това друг път).
Ето и жертвата с полицейски снимки в момента на залавянето си:
Облепих частите, които не исках да сменят цвета си, покрих огромен радиус около хладилника и веселбата започна. За пръв път боядисвах в закрито помещение и мога да кажа, че няма да го повторя по собствена воля. Миризмата беше непоносима, фините частици прах покриха и последната пукнатина, а се оказаха истински гадини за чистене. Отне ми два дни да боядисам хладилника и мисля, че ще ми е нужна поне година да изчистя всичката прах от боята. Не ви съветвам да повтаряте грешката ми- спрей боята е чудесна, но само за навън! Всичко друго трябва да се боядисва с четка.
След като приключих с трите ръце боя, нещата изглеждаха ето така
Оставяйки настрана битовите ми неволи, както и факта, че не попаднах на боята, която ползвам обичайно и съответно резултатите не са достатъчно добри, мога да кажа, че харесвам новата кожа на стария войн.
И последната надежда за мъжкарски стил на съпругът ми отлетя със завършването на това боядисване, а коментарът към цялостния ми принос към новия вид на хладилника бе трогателен и се изчерпа с "Хм, бяла техника" и "Кой нормален човек боядисва иноксов хладилник бял?!" . Прави го от чиста злоба, сигурна съм ;-)
Оставаше единствено да добавя детайлите и скоро всичко щеше да е готово....и да не бъде просто "бяла техника", което чопли душата ми и до ден днешен.
В горната част, където имаше надпис на марката на хладилника боята не хвана добре- вижда се при по- близките снимки. Така или иначе там щеше да има нещо, но този факт направи нещата наложителни.
Не посмях да оцветявам с шаблон, за това просто използвах детайлен стикер, който доукрасих с три камъчета.
От страни на хладилника реших да поставя панели черна дъска, за да могат децата също да имат полза от него, а и защото така си спестявам нуждата от отделна черна дъска, в която да се спъваме и рано или късно да изхвърля в гнева си срещу надмощието на играчките у нас.
Разбира се, нямаше да съм аз, ако нямаше малко от сврачешката ми природа дори и при черната дъска ;-)
Не, в интерес на истината имам още малко работа в горната част над дъската, но към момента просто исках да сложа нещичко, което да пази мястото на довършителните ми идеи.
И готово- имаме си нов, многофункционален хладилник, в подходящ цвят и в тон с другите неща из помещението, както и с дизайнерски почерк, но без дизайнерската си цена. Само за два дни и един един бял дроб по- малко от надишването с боя.
За жалост при мен беше нужен бял хладилник, което не прави проекта особено предизвикателен, но само си представете колко други възможности има, ако можете да избягате от бялото! Гамата с бои е просто страхотна- искаше ми се да можех да го боядисам в по- характерен цвят, но може би и това ще стане, когато предекорирам в бъдеще.
В крайна сметка начинанието се оказа успешно и бе одобрено от малки и големи, а съпругът ми ме впечатли с нови измерения на търпението си към мен и моите хобита и идеи, като остана съвсем спокоен през двата дни на издевателства над техниката от моя страна. Обичам го! Макар да ми отказа категорично разрешение да сменя тапетите в коридора.....а дори не исках да ми помага....
