Маринована салата с краставици и перли от балсамико

Защо ви е обикновена салата с краставици, когато можете да имате нещо толкова по- добро! Тази салата е смехотворно лесна за правене, семпла, но наистина пристрастяващо вкусна дори за недолюбващи туршиите и събратята им като мен. А това че не изисква престой в буркани из мазета и килери- приготвяш и консумираш в същия ден, е огромен плюс в моята таблица за позволени на масата ни храни.

Нека оставим на страна перлите от балсамов оцет за секунда и да се съсредоточим над салатата.....За тях- веднага след това.

Тази салата беше едно от неизброимите неща на коледната ни трапеза и сред прекомерното изобилие там на финал тя бе едно от малкото напълно изконсумирани неща, така че това също говори високо за нейните вкусови качества. Кисела, свежа, без нито грам мазнини и толкова лека, тя е прекрасна нотка към всяко месо, голяма част от рибите или просто така...за мезе на консумиращите алкохол.

Маринована салата от краставици

Състав:

900 гр. краставици
1 глава лук
1 с.л. сол- не я препълвайте
225 мл. бял оцет- аз използвам ябълков, но може да бъде и винен, стига да е светъл и да не е балсамико

Приготвяне:

Измийте и подсушете добре краставиците, като почистите само горната и долната страна, но не ги белите- добре е краставиците да са био или от проверен производител, защото корите ще ви бъдат нужни и не е добре да поглъщате химикалите за обработка и натрупаните нитрати в тях.
Нарежете ги на тънки филийки със съответната част на рендето си или с помощта на кухненски робот- първият и последният резен винаги са реално само кора, така че аз ги отделях и ги изхвърлях, но това е въпрос на личен избор.

Поставете краставиците в дълбок съд, който може да се затваря с капак или просто си пригответе прозрачно фолио за купата.  Добавете към тях обеления, разрязан на две и нарязан на много тънки ленти лук, солта и оцета. Разбъркайте, като внимавате да не натрошите красавиците и поставете капака или фолиото, за да затворите плътно съда.

Оставете салата в хладилник поне за 3-4 часа, за да могат краставиците да се мариноват, да омекнат и да отделят излишната течност. Разбъркайте веднъж- два пъти, когато се сетите.

Сервирайте отцедена от течността и консумирайте в рамките на деня- на следващия ден краставиците вече не са така приятно зелени и се губи от чара и вкусовите качества на салатата.

Източник: BBC Goodfood December 2010


А сега за перлите. Това е по- сложната част от нещата, но пък те изобщо не са задължителна такава от салатата- тях си ги добавих, защото както вече стана ясно, мрязя да ми е твърде лесно.

За рождения ми ден съпругът ми ми подари сет за молекулярна гастрономия. Това е нещо, което вкарва повечето редови граждани консуматори в потрес само при произнасянето си, и макар да бях позапозната частично с него, признавам си потресе и мен. Някак не виждах себе си в ролята на лудия учен- кулинар, чието ястие избухва в син дим, но пък може ли човек да не се възползва от такъв мил и внимателно обмислен подарък и да не направи максимума по силите си да го приложи.

С другата ми позната вече черта- придържането към естествените съставки на храната, се ограничих до използването на растителните агенти и изходни компоненти от тази леко мистериозна и непозната част на кулинарията и макар да е предизвикателство за натовареното ежедневие и ограниченото време на една работеща майка на две малки деца, се оказа изключително забавно начинание! Което значи, че скоро трябва да очаквате още издевателства в тази сфера- предупредени сте!

Молекулярната гастрономия е интересен поглед над обикновената храна- тя представя познати продукти и храни в нов, нестандартен облик и формат, като например спагети от домати, равиоли от кисело мляко и тн. Има много неща, с които човек може да си поиграе там, но за сега ще представя първите си стъпки из това непознато за мен поле:

Перли от балсамов оцет

Ще ви бъдат нужни

1 голяма чаша зехтин
150 мл. тъмен балсамов оцет
1 пакетче агар агар
1 голяма чаша вода
голяма спринцовка

Приготвяне

Поставете чашата със зехтина във фризера за половин час.
Поставете балсамовия оцет в огнеупорен съд, сипете вътре агар агара и загрейте почти до точката на кипване.
Пригответе си чашата вода, която ще ви послужи за изплакване на перлите и извадете зехтина от фризера. С помощта на спринцовката изтеглете от оцета и започнете да капете малки капки в ледено- студения зехтин. Извадете готовите перли от зехтина с помощта на обикновена или решетъчна лъжичка и поставете за кратно във водната баня.

 Voilà!

Технологично съвсем елементарен процес, на демонстрационното видео също такъв (видео демонстрацията можете да видите ТУК ), но реално не чак толкова гладко и леко протичащ, поне при мен.  След корпоративното обединяване на повечето от капките на дъното на чашата зехтин в единно желирано петно и борбата да вадя миниатюрни и едри крехки топченца от чаша вода с петролни петна на повърхността си, признавам, че в един момент ми дойде до гуша и изхвърлих остатъка от оцета, със засилка натиках всички прибори в миялната машина, а почистването на плота от зехтин отне цяла вечност, но пък аз по принцип не страдам от излишно търпение за пипкави дела, така че може би грешката е в моя код.

Така или иначе набавих с усилията на хайверен добив достатъчно перли за салатите на всички и считам проекта за завършен с добър резултат- е, перлите на салатите на снимките бяха участници в учебен експеримент на едното човече, което събра данни дали те са устойчиви на смазване с пръсти и други предмети докато мама си донесе апарата...не са, да ви споделя резултатите от проучването, но пък успях да снимам и няколко изолирани единици, които не взеха участие в опитите и запазиха добър вид.
След като мина първоначалното втрисане и се обърна назад към спомените си оставам с добри чувства към молекулярното издевателство и макар да не изглежда като че скоро мога да очаквам покана за работа из известните вериги ресторанти, практикуващи това изкуство, определено ще го правя отново- може пък и да започне да ми се получава по- лесно с времето.

 

 

Руло от сушени смокини и орехи

Всички обичаме специалните вечери. Онези, в които атмосферата е някак особена, храната е изтънчена, виното е деликатно, облеклото ни кара да се чувстваме неотразими и толкова, толкова уникални. А защо е нужно да чакаме цялата тази тържественост, когато всеки един ден може да бъде превърнат в празник за сетивата толкова лесно- трябват ни само един- два малки детайла  и обикновената вечеря се превръща в достатъчен повод да се насладим на мига, на комфорта на собствения си дом, удобните си дрехи и компанията само и единствено на най- приятните хора на света след дълъг ден на прекаляване с кафе, търчане по улиците и задръстванията и преборването на ежедневната доза офис емоции, които рядко за положителни и освежаващи. Тази рецепта е именно един такъв малък детайл, който е безкрайно неангажиращ и лесен за направа, а носи в себе си толкова неподправена изтънченост и предизвиква вкусовите възприятия по един някак фриволен, но стилен начин. Съчетан с ароматно, плътно сирене, пресни хрупкави бисквити и чаша добро вино той може да ви осигури изтънчената вечеря с половинката или приятели без досадата на снобския ресторант с изпънати като жартиер келнери, кръжащи наоколо. И без крайната сума, разбира се ;-)

Състав:

50 гр. цели бадеми

250 гр. сушени смокини

50 гр. сушени кайсии

50 гр. орехи

1/2 с.л. бренди или ром

1/2 с.л. мед

шипка смлян карамфил

Приготвяне:

В сух тиган леко запечете бадемите, като внимавате да не ги изгорите, защото става бързо. Охладете ги и след това ги поставете в блендер и леко ги смелете- не на брашно! Прехвърлете ги в отделна купа.

Почистете дръжките на смокините с кухненска ножичка. Сложете смокините в блендера и ги смелете на лепкава, плътна маса. Прехвърлете при бадемите. Нареже сушените кайсии грубо, натрошете съвсем леко с пръсти орехите. Добавете всички останали съставки към бадемите и смокините и омесете добре. Оформете на саламче и оставете непокритото руло да изсъхне за около седмица на сухо и хладно място или в хладилника (там рискувате да поеме миризми обаче).

Готово руло увийте в пергаментова хартия. Може да се съхранява до 2 месеца на хладно. При сервиране нарежете на тънки филийки  и предложете с пълнозърнести кракери и меко, плътно сирене. Аз използвах козе сирене фета и  комбинацията беше превъзходна!

Източник: GoodFood December 2010 UK edition

Това руло е идеален подарък за любител на виното и естет, ако бъде опаковано в пергаментова хартия и завързано с малко готварска корда- семпло, красиво и толкова вкусно.

Лесно като пай

Е, добре де, може да не оглавява класацията Cooking for dummies, но пък си струва човек да инвестира малко време и усилия в това парче от рая на солените храни. Опитвала съм различни рецепти, различни комбинации и технологии за направата на пай, но до момента не съм имала по- вкусен и сравнително доста лесен резултат от основата на рецептата на Nigella Lawson, на която попаднах случайно в едно старо издание на GoodFood UK.

Ако искате храна, която да очарова домашните любимци и която ще бъде също толкова уникално вкусна и на следващия ден (ако допуснете това да се случи и да остане изобщо нещо до следващия ден), то това е вашата рецепта. Топъл или студен, този пай няма да намери нито един критик.

Аз измених рецептата съвсем мъничко, за да я направя по- близка до продуктите в нашите магазини и до нашите познати и очаквани вкусове.

Pizza rustica или просто пай с месо

Състав:


За тестото


250 гр. фино бяло брашно- пресято
125 гр. студено безсолно масло- нарязано на кубчета
2 жълтъка
2 с.л. много студена вода
1 ч.л. сол
1 с.л. захар

За пълнежа


200 гр. крехко телешко месо- без мазнини и жилки
100-150  гр. бекон или прошуто- мазните ленти отделени
125 гр. кашкавал
100 гр. краве сирене- натрошено
250 гр. извара- за предпочитане не нашенската , а тази от типа cottage cheese (намира се в повечето големи магазини и в био и в обикновен вариант)
3 стръка зелен лук или няколко див лук- нарязани на ситно
1 скилидка чесън- пресована
2 с.л. магданоз- нарязан ситно
2 яйца- леко разбити
1 с.л. галета- с връх


За глазурата


1 жълтък
2 с.л. прясно мляко
щипка сол

Приготвяне:

За масленото тесто

Поставете пресятото брашно и нарязаното на малки кубчета масло в купа и я сложете във фризера за 10 минути.
Разбъркайте жълтъците, солта и водата в чаша и ги сложете в хладилника.
След изтичането на 10-те минути прехвърлете брашното и маслото в каната на кухненски робот. Добавете захарта и смелете до ронлива мека текстура- нещо средно между пясък и фини овесени ядки.
Добавете яйчената смес от хладилника и пуснете отново робота до момента, в който изглежда сякаш всеки момент всичко ще се смеси и оформи- първоначално ще ви се строи, че сте объркали нещо и това сухо нещо никога няма да стане на тесто, но имайте търпение! Следете внимателно, защото трябва да спрете робота секунди преди тестото да се хомогенизира.
Прехвърлете почти готовото маслено тесто на плота и съвсем леко го доомесете с ръце- не прекалявайте, за да не затоплите много маслото.

Разделете тестото на две- средно 1/4 за капака и 3/4 за долната част на пая. Оформете двете топчета на нещо подобно на дискове и ги поставете в хладилника, увити в домакинско прозрачно фолио за около 15-20 минути.

За пълнежа

В блендер смелете телешкото и почистения от мазни ивици бекон/прошуто. В тигат поставете мазните ивици или просто мъничко мазнина и загрейте леко. Запържете смлените меса леко, като през цялото време ги начупвате и бъркате, за да не се оформят никакви бучки. Прехвърлете в купа и охладете напълно.
Когато са студени, добавете към тях настъргания кашкавал, натрошеното сирене и изварата, която предварително сте отцедили, ако е имало нужда, и сте смлели в блендера до гладко. Добавете лука, чесъна, магданоза и яйцата и разбъркайте добре, за да се смесят всички съставки. Овкусете с черен пипер.
Не добавяйте галетата към тази смес!

Сглобяване


Загрейте фурната до 200С/ 180С с вентилатор.
Извадете по- големия диск тесто от хладилника. Върху пергаментова хартия или подложка за разточване оформете кръг с диаметър около 1- 1 1/2 см по- голям от този на формата ви за пай (в това включвам основата и стените!). Моята форма е около 20 см. За да ви е по- лесно препоръчвам да разточвате тестото между два листа пергаментова хартия, като при пренасянето махнете единия и с помощта на долния обърнете масленото тесто върху формата. Хванете цялата форма и я тръснете няколко пъти върху плота, за да помогнете на тестото саво да се намести и ако се налага помогнете леко с пръсти тук там.

Поръсете дъното с галетата, след това пресипете пълнежа.

Разточете по- малкото парче тесто на кръг, който да покрива пая и го пренесете върху пълнежа. Отново използвайте технологията за разточване и пренасяне с хартия. Капачето трябва да се пада малко под ръба на основата от тесто, така че да можете да завиете леко ръбовете на стените и да оформите края на пая си.

Пригответе глазурата като разбиете жълтъка с млякото и щипката сол преди печене намажете с четка върху пая. Набодете го с върховете на вилица тук- там, за да излиза от някъде парата и да не деформира и надуе горната кора. Поставете го в предварително загряната фурна и печете на тази температура за 10 мин. След това намалете фурната до 180С /160С с вентилатор, и печете още около 50 минути.

Готовия пай оставете да се охлади за 20-30 минути преди сервиране. Остатъците се съхраняват чудесно в хладилник и са безкрайно вкусни без никакво притопляне.

Източник: Nigella Lawson

Нова година, стари рецепти и нито грам ретроспекции

Честита Нова година! Измина доста време от звуците на шампанско и фойерверки, а аз едва сега успях да проявя елементарно възпитание и да ви поздравя. Нека от сърце ви пожелая 2012 да донесе много здраве, вяра, покорени върхове и хълмчета и споделени с най- скъпите хора мигове, които и след години да извикват усмивката на лицата ви.

Това казано, трябва да си призная, че съм леко лишена от особена сантименталност към този административно- делови повод за всенародни веселия. Не, не съм Гринч на Новата година- обожавам суетенето около заялата тапа на шампанското; прекъсната внезапно от речта на президента Новогодишна програма, и то точно когато си мислиш, че очевидно нещо не ти е наред, защото въпреки часовете старание не успяваш на хванеш хумора на скечовете, а лицата от екрана ти напомнят колко си остарял ти самия, щом тези младежи от детството ти са вече баби и дядовци; последните 30 секунди на големия часовник; зарята на площада и хората, ах тези хора, които карат всеки с капка българска кръв да стане- тези неща ме умиляват от дете с цялата си тържественост и емоция , но пък мога да ви уверя, че няма да видите подробно резюме на изминалата ми година в дела и документи, нито ще чуете обещанията ми за по- добро Аз, траещи средно около седмица- две при повечето хора :-)  Никакви ретроспективни анализи.

След като се уверих, че и тази година след като часовника удари 12.00 аз не се превърнах в тиква (бел. авт. Преди години все се надявах, че ще се превърна в принцеса, но това се оказа еднократна и доста краткотрайна трансформация, която се случи само веднъж, средно между лятото на запознанството и първия положителен тест), затворих вратата на старата година и отидох да спя.

А сега, в новата 2012, дали не бихте искали да изпиете чаша топъл шоколад?

Чудесно! Вземете си на път към офиса утре сутрин, а аз ще ви почерпя с нещо много, много по- добро от това- с абсолютно пристрастяващия ми фаворит сред кремовете: Домашния Данет, базиран на рецептата на Nadja_sp  

Не съм особен фен на кремовете,  но този е просто изумително добър! С добавката на белия крем се превръща в пълно копие на купешкия си събрат, но за сравнение в качеството на двата е немислимо да се говори. Рецептата отново е нещо, което вече бях публикувала, т.е. тя е моето "нещо старо" от годините, но исках да редактирам и освежа, а и именно този крем правеше след- празничните ни следобеди тази година отново празник за сетивата, акомпаниран от филм под дебелото одеяло в приятните почивни дни.


Домашен Данет

 

Състав:

За шоколадовия крем:

1 литър пълномаслено прясно мляко
200 мл. течна сметана
100 гр. какао
100 гр. захар
50 гр. нишесте

За белия крем:

малка кофичка заквасена сметана
100 мл. течна сметана
1-2 с.л. фина захар

Приготвяне:

Какаото и нишестето се пресяват заедно. Смесват се в тенджера с дебело дъно. Постепенно прибавяме студеното прясно мляко, смесено със сметаната. Разбъркваме леко през цялото време, за да не се образуват бучици.
Поставяме на умерен огън и бъркаме непрекъснато, докато кремът се сгъсти.

Готовия крем пресипваме в купички и поставяме в хладилника, като върху повърхността на всяко кремче слагаме кръгче пергаментова хартия, за да не се получава онази противна кора.

След като се охлади добре, се добавя белят крем, който се приготвя като течната сметана се разбива до пухкаво със захарта и постепенно към тях се добавя заквасената сметана, бъркайки внимателно с виличка или тел.

N.B. Ако нямате заквасена сметана можете просто да разбийте течната сметана с мъничко захар и да гарнирате с нея- отново е вкусно.

Подходящо е за по- големи деца, ако захарта не ви притеснява. Пробвах да заменя с мед и агаве, но не се получава добре по мое мнение.

Десерта е с доста мазнини, но пък си заслужава всяка хапка, така че оставете диетите за след още ден- два и се възползвайте от празниците като извинение за още сантиметър тук- там, а аз ви обещавам, че следващите дни ще споделя с вас един много, много специален чийзкейк, който не само е изумително вкусен, но и е безкрайно нестандартен и най- вече- полезен до последната троха!

И не забравяйте да бъдете по- добри, по- целеустремени и по- търпеливи тази година! Най- малкото не пречи да опитаме :-)

Коледно пънче, Bûche de Noël или просто едно възхитително вкусно руло

След огромните количества сладки, щолени и какво ли още не, се зарекох да не правя торта за Коледа. Реших, че след 10 стъпковото меню хората просто няма да имат място и желание за тежък десерт, за това просто направих нещо семпло, изчистено от украси и излишна помпозност, което да съчетава интригуващ вкус без да предизвиква недоверие в по- традиционната част от семейството, за които продукти с трудно произносими имена и десерти с нестандартен вид извикват сигнали за опасност и предварително биват бойкотирани.

Рецептата за блата бях видяла доста отдавна при една от големите си любимки Ивейн и нейното възхитително руло- бутилка .

Кремът измених с моя интерпретации на темата, но няма съмнение и че в оригиналния си вид това руло е просто изумително вкусно!

Състав:

За блата:


4 яйца
120 гр. кафява захар
120 гр. натурален шоколад 70 %
1 ч.л. разтворимо кафе
2 с.л. гореща вода

За крема:


200 мл. течна сметана с висока масленост
100 гр. качествен бял шоколад (използвам Lind, за предпочитане без мекия център, макар да се намира по- трудно)
50 гр. масло
1 опаковка крем сирене
2-3 с.л. пудра захар
шепа сушени червени боровинки, накиснати в малко ром, за да омекнат
1 ч.л. ванилов екстракт
няколко капки ром

Приготвяне:

Блата:

Загрейте фурната до 180 С.
Разтворете кафето в двете лъжици вода и оставете да се охлажда. Можете да пропуснете кафето, ако ще поднасяте сладкишът на деца и да добавите само 1 с.л. вода и малко ванилия за аромат.

Поставете шоколада на водна баня или в купичка, подходяща за микровълнова и го разтопете, като внимавате да не го пресечете. Най- добре е да спрете загряването в момента, в който останат няколко неразтопени парченца , които ще се разтопят при разбъркването сами, защото иначе рискувате много да пресечете вече разтопената част. Оставете да се охлади леко.

Разделете белтъците от жълтъците на яйцата. Поставете белтъците в идеално чиста и суха купа. Разбийте белтъците с 2/3 от захарта, като първоначално започнете да разбивате без захар и след това прибавяйте по малко от захарта, като бъркате непрекъснато до получаване на почти твърд бял сняг. Аз винаги разбивам първо белтъците, за да не се налага да мия и подсушавам до несвяст бъркалките след разбиването на другите съставки, а и жълтъците не са капризни като белтъците и могат да се обработят с вече изцапаните бъркалки. Никога не съм имала проблеми да ме изчакат белтъците докато направя другата част от сместа.
Разбийте жълтъците с останалата захар, добавете охладените вече кафе и шоколад и разбийте добре. Прибавете белтъците и разбъркайте внимателно, колко да се хомогенизира сместа.
Изсипете сместа в широка правоъгълна тава, покрита с пергаментова хартия, и заравнете. Печете около 20 минути, извадете върху съвсем леко влажна кърпа и завийте леко на руло с кърпата, за да заеме форма, след това го разгънете и оставете да се охлади.

За крема:


В малка тенджерка с дебело дъно загрейте сметаната без да я завирате. Оттеглете от огъня и поставете в нея натрошения на парченца бял шоколад. Разбъркайте, за да се разтопи. Оставете леко да се охлади и го приберете в хладилника за една нощ или ако нямате толкова време поставете млечната смес във фризера, като я наглеждате да не замръзне. Извадете я, когато се охлади напълно и се сгъсти и я оставете поне за още два часа в хладилника.
На другия ден разбийте с миксер докато се получи пухкав крем, добавете маслото и разбийте добре, прибавете крем сиренето, пудрата захар, ванилията и рома. Доразбийте добре крема. Получава се страшно вкусен крем. Добавете червените боровинки, като преди това сте ги отцедили от рома и ги разбъркайте.

Намажете крема върху блата, завийте плътно на руло и поставете в десертна чиния. Поръсете с пудра захар и оставете в хладилника, за да се стегне.

Остава ви само да имате силна воля и да успеете да минете с едно парченце на ден.
Благодарна съм на Ивейн за прелестната идея за този блат! Ще присъства често на нашите празници, сигурна съм.

Желая ви леки и мързеливи работни дни между празниците и весело и незабравимо посрещане на Новата година. И дано както прекрасно я посрещнете, така прекрасно и да мине тя за всички вас!

Джинджифилови бисквити за Коледа

Когато кажем 'Коледа' в съзнанието ни изплуват приятни топли часове пред камината/ радиатора/ климатика в компанията на най- близките ни хора, детски глъч, леко наивни, но толкова трогателно емоционални филмчета, малки подаръчета и докосващи сърцето жестове от близки и далечни и въздух, изпълнен с аромат на канела, анасон и джинджифил, обещаващ наслада за сетивата с очаквания коледен вкус, който подчертава и без това изобилстващата магия на предстоящите празници.

В последните години сладките са не по- малко важна част от традиционната подготовка за празниците от подбирането на подаръци и украсяването на домовете ни, а изпращането им на приятели и роднини е точно един от тези малки жестове, които правят тази част от годината изпълнена с толкова топлина и човечност, напук на минусовите температури навън и битовизмите, които напомнят на всички ни, че хората могат да бъдат добри и чистосърдечни, стига да имат общовалидно извинение да покажат меката си страна. А пък Сърдитковците, които цинично сумтят над коледния дух, очевидно имат нужда от двойна доза бисквитки с топъл шоколад, за да си припомнят колко хубаво е да си по детски отворен към света и към магията в него.

И тази година, както и предишните....не помня точно колко години преди това, един вид бисквити бяха сред фаворитите ми за подаръци на специалните хора в живота на семейството ни- джинджифиловите бисквити. Тази Коледа отново те се окичиха с блясък, за разлика от събратята им, които останаха  с уютен домашен вид.
 
И тъй като всички вие, които намирате сили и търпение да изчитате всяка моя публикация, да отправяте толкова мили думи и да ме подкрепяте и стимулирате да продължавам напред сте също мои ценни приятели, исках да почерпя и вас с кутийка сладки и любимата ми рецепта последните две години за джинджифилови бисквитки, макар и само дни преди Коледа.

Джинджифилови сладки с меласа

 

Състав:

6 ч.ч. бяло брашно

1 с.л. бакпулвер

1 с.л. смлян джнджифил

1 с.л. канела

1 ч.л. индийско орехче

1 ч.л. смлян карамфил

1/4 ч.л. смлян черен пипер

240 гр. масло

1 ч.ч. меласа

1 ч.ч. кафява захар- смляна фино

2 яйца

2 ч.л. ванилов екстракт или просто ванилия

Приготвяне:

В голяма купа смесете сухите съставки- пресятото брашно, бакпулвера и всички подправки. 

В друга купа разбийте маслото до побеляване. Добавете последователно захарта, меласата, яйцата (едно по едно) и ваниловия екстракт, като разбивате през цялото време с миксер.

Към масления крем започнете да добавяте на порции от сухите съставки, докато не се смесят напълно- удачно е да смените бъркалката с тази за тесто, за да не претоварите миксера си.

Полученото тесто разделете на три топки и сплескайте всяка до около 4-5 см дебелина. Увийте всеки диск отделно в домакинско прозрачно фолио и поставете в хладилника за най- малко 3 часа (ако нямате толкова време, може да ускорите леко нещата, като поставите тестото във фризера за известно време и го следите да не замръзва, а след това го преместите в хладилника за кратко). Целта на всичко това е масленото тесто да се стегне и да не губи правилната си форма по време на печене, както и да се запази добра плътност на бисквитите. Ако тесто ви е меко и мазно, защото не сте го държали в хладилника, то ще е трудно за работа, ще се наложи да се добави брашно при разточването му, а това ще доведе до по- твърди и ронливи бисквити, което никой не иска.

Загрейте фурната до 180 С. Охладеното тесто поставете на съвсем леко набрашнена повърхност и разточете до дебелина от около 1 1/2 см. Избягвайте да мачкате и пипате много тестото, защото отново ще затоплите маслото. Ако то стане много лепкаво и трудно за работа го върнете отново в хладилника, за да се стегне леко. Стремете се с минимално малко разточвания да оползотворите всяка порция от тестото, а остатъците от изрезки в края на всяко парче тесто събирайте заедно и дръжте в хладилника, за да можете накрая да направите от тях няколко бисквити, които надали ще са така перфектни, но поне ще са вкусни и достъпни за подяждане от нетърпеливите дегустатори.

Изрязаните с помощта на формички бисквити наредете в тава с незалепващо покритие или застлана с пергаментова хартия на разстояние една от друга. Печете до леко зачервяване на краищата и стягане на бисквитите. Готовите сладки оставете за няколко минутки върху тавата, за да не се счупят, а след това нареждайте на решетка, за да се охладят напълно.

Напълно изстиналите бисквити приберете в кутия с плътно затварящ се капак, като ако времето за омекване ви притиска, т.е. нямате 3 седмици да ги чакате да омекват, или пък просто за допълнителен аромат, можете да поставите няколко парченца нарязана прясна ябълка в кутията, които ще овлажнят и ароматизират много приятно вашите джиндифилови бисквити.

Източник на основната рецепта: Glorious Treats

Бисквитите могат да бъдат декорирани малко преди празника с фондан или роял айсинг според вашите умения и предпочитания.

Аз декорирам само с айсинг. Тази година намаленото време за подготовка не промени това. Харесвам нещата направени с фондан като ефект, но за мен лично една бисквита трябва да може да се изяде във вида, в който е поднесена, и взимайки предвид, че аз гледам на фондана като на опаковка за торти, не бих го поднесла за консумация реално. А да белиш бисквита от добре залепен фондан може да бъде голям терор над жадната за сладко по празниците човешка душа. Ето защо щом се касае за бисквити- айсингът е моя избор.

Предимно приготвям айсинга си сама, защото така знам какво слагам в него- ако съм вложила максималното като подбор на съставките и тяхната чистота в бисквитите, не бих искала да прецакам всичко с декорацията отгоре. Достатъчно е, че няма как да избягам от оцветителите.

У нас вече се продава и готова смес за айсинг, но аз бих я ползвала за елементи, не за ядене. По- подробно за използваната от мен рецепта и за самата техника на декориране с роял айсинг писах преди време ТУК .

Роял айсингът крие много повече рискове за крайния резултат, капризен е и изисква малко повече усилия и време, но си заслужава всяка минута.

Сега нека ви представя по- лично и част от Джинджифилковците. Беше особено забавно с тях, а тези са едни от любимците ми:

Този не е с дупка на челото в следствие на коледна депресия- очаква се да има панделка там на по- късен етап.

И тъй като живота е цветен, редно бе и Джинджифилковците да отразяват тази пъстрота. За това бе задължително да има и дядо Джинджифил. Той е стар и мъдър, но още има блясък в брада си.....вероятно защото е бил "в шоу бизнеса".....

А когато човек твърде дълго се занимава старателно с нещо, винаги се стига да нуждата от мъничко смях, дори и да се налага да си се разсмиваш сам....Снимката е направена набързо в сумрака на стаята, но пък трябва да предам цялостния живот на Джинджифилковците, за това нека ви запозная и с добрата съпруга и домакиня Джинджифилка и похотливата, тунингована златотърсачка Джина (тези двете не бяха за показване или гордост, но който е декорирал 100-на сладки ще ме разбере)

Хубаво е да очакваш Коледа. Хубаво е да се суетиш, да се приготвяш, да опаковаш подаръци и да украсяваш сладкиши, потънал в онази необяснима еуфория около този така специален семеен християнски празник. 

За финал искам да ви пожелая весело, задружно и топло посрещане на Коледа тази година. Бъдете здрави, за да се радвате на живота си пълноценно, живейте го достойно и се стремете да сте по- добри хора с всеки ден, като не забравяте, че дори малката добрината е способна да прави чудеса.....не само на Коледа.

Весели празници!

Пълнозърнести сладки подкови

Тази рецепта бе една от първите, които публикувах в блога си, защото това са едни от най, ама най- любимите ми сладки от детството и сега с лекота зарибих и поколението си с тях. Ако сте прочели поне няколко от публикациите ми вече знаете, че имам силно влечение към детските спомени и отминалите дни. Публикувам я отново само защото искам да е освежа и да е в тон с таз годишния ни коледен дух в бяло и червено, а и тази година си взех формичка за подковките и макар да се проклех хиляда пъти, защото е много по- пипкаво и дълго с нея, останах много доволна от вида им на финала.

Хайде, стига увертюри и предисловия, взимайте чашите с мляко и да започваме...

Сладки подковки

Състав:

250 гр масло
1 ч.ч. захар
1 яйце
4 ч.ч. пълнозърнесто брашно (или 2 ч.ч. бяло и 2 ч.ч. пълнозърнесто, ако не искате да са изцяло пълнозърнести )
ванилия (истински семена, не химическия заместител, популярен у нас)
1-2 шоколада (млечни или натурални зависи от вашите предпочитания)

Приготвяне:

Маслото се разбива със захарта. Добавя се яйцето и се бие до пълното му инкорпориране. Без да се пресява, се добавя малко по малко брашното и ванилията. Полученото бисквитено тесто се оформя на подковки и се нарежа в тава, застлана с хартия за печене. Сладките се пекът в предварително загряна до 180 С фурна до леко златисто. След изваждане се оставят за малко в тавата, защото са много чупливи и крехки, а когато леко поизстинат се преместват на решетка, за да се охладят напълно.

На водна баня или в микровълновата разтапяме шоколада в по- малка купичка, за да може да е максимално "дълбок" след разтапянето- така се покрива по- голяма част от сладката и става равна черта.
Потапяме всяка сладка в долната част, изтръскваме излишното и отново поставяме на решетката, докато се стегне шоколада.

По- вкусни са с млечен шоколад, но пък 70% черен ги прави с по- характерен вкус- въпрос на личен вкус е на какъв шоколад ще се спрете. Аз винаги избирам черния.

От тази доза и с помощта на формичката при мен се получиха около 140 малки сладки. Оформени на ръка са по- малко, но пак зависи от това колко големи и дебели ги правите.

Остава ви да ги приберете в кутии  и да спите с пушката на стража наоколо, ако сте решили да подарявате от тях на приятелите си, защото изчезват изумително бързо....