Торти за Него

Вече втора година полагам особено голямо старание да озаря Деня на по- добрата си половинка с нещо повече от подаръци и ден без мърморене за битовите му задължения. И за да докажа колко всеотдайна съпруга съм, ще си позволя да включа в разказа си миналогодишната торта по случай неговия рожден ден. Тя е показателна, защото по същото време бях бременна в 6- и месец и прикована принудително на легло, заради тежка бременност. Това обаче не ме спря да положа всяко възможно старание, дори и и от хоризонтален поглед на нещата и се заех да уплътнявам времето си с моделиране на колата за тортата. Пределно ми бе ясно, че няма да мога да направя кой знае каква торта от леглото си, а ставането изобщо не беше възможно, за това вложих цялото си старание във фигурката, като основен акцент.

В сервиза:

Преди

и след авто- боята

Това беше първото ми МПС и ми беше адски забавно да се занимавам с него, признавам си. Дори и с кусурите си, пак ми е много любимо, макар да ми остана само на снимки, защото някой автоджамбаз го отнесе и така и не го видях повече.

Самата торта сглобявах тайно от половинката, не само заради изненадата, а и защото нямаше да е възхитен да ме види в кухнята при изричната забрана да ставам. И понеже аз съм максималист и не съм съгласна нито да рискувам бебето си, нито да оставя мъжа си без торта се възползвах от робовладелскти подходи и гласувах доверие на една невероятно мила моя приятелка, която под моя константен и вероятно безкрайно дразнещ надзор пече блатове и бърка кремове до припадък. Благодарна съм на всеобщата договорка, че на бременните им е простено да се държат като кучки. :-)

Ето го и крайния резултат:

 Тази година, освободена от оковите на принудителното лежане, имах възможност за нещо малко по- интересно. И тъй като в момента съпругът ми е на силно ирландска вълна, контрастно на моето залитане към Обединеното кралство, се отдадох на планирането на ирландско парти. За жалост снимки от самото събитие нямам почти никакви заради големия хаос в самия ден, но поне тортата успях да снимам набързо, преди да премине в историята. 

Цялото събитие бе щедро украсено в мотиви на детелини и огромно разнообразие на зелени аксесоари и детайли. 

Разбира се, храната бе изцяло на същата вълна и се прие изключително позитивно, макар ирландската кухня да е далеч от гурме- концепцията. За моя голяма изненада много радушно бяха посрещнати от гостите така прости храни като традиционната дъблинска яхния Coddle и ирландския соден хляб ( не ме обвинявайте в лош вкус, все пак партито трябваше да е автентично....), които си съперничаха с много други, далеч по- засукани ястия, но станаха фаворити на вечерта. Ето това се казва неочакван обрат- колко често човек яде манджа с хляб на  парти и да му хареса  :-)))

За тортата този път се отказах от моделирането на човечета и други дребни елементи и се спрях на по- изчистен дизайн, който бе допълнен и от големи количества от истинския вариант на главния тортен герой.

И в ръцете на голямото вече момче

Щолен

Винаги съм мислела, че не харесва щолен, защото бях пробвала един- два пъти купешките творби. Аромата на бадемови есенции и съмнителни захаросани парчета из устата ми не успя да ме спечели. За една Коледа обаче реших, че дори и на мен да не ми е по вкуса си заслужава да дам шанс на останалата част от хората вкъщи да преценят връзката си с него. Направих един по първата рецепта, която ми попадна и....любовната ни авантюра започна. Вече поредна година най- чакания вкус на Коледа е този на домашно приготвения щолен, с неговата бяла захарна коричка и ароматна и плътна вътрешна част.... Признавам си, че по- голямата част е с моето име на нея, издълбано дълбоко в захарта....Е, и аз другите има, но по- малко.....да си опекат сами, ако искат те да разпределят кой колко получава.

Състав:

600 гр. брашно
1/2 ч.л сол
1 ч.ч. захар
120 мл. хладко прясно мляко
1 с.л. суха мая
120 гр. меко масло
1 яйце
1 с.л. ром
1 ч.л. ванилов екстракт или просто ванилия
1 с.л. кора от лимон
1 с.л. кора от портокал
и двата цитруса не трябва да са химически обработвани
4 с.л. захаросани кори от лимон и портокал или сладко от портокалови корички
1 ч.ч. бадеми
1 ч.ч. стафиди
1/2 ч.ч. сушени череши или червени боровинки

За коричката:
2 с.л. прясно мляко за намазване преди печене
50 гр. разтопено масло
много пудра захар

Приготвяне:

Брашното се пресява и се смесва със солта. Оформя се кладенче, в което се сипват 1 с.л. от захарта и 4 с.л. от млякото. Прибавя се маята, разбърква се с лъжица и всичко се посипва леко с брашно. Оставя се да втаса 20 мин. В кладенчето се добавят останалите продукти и, ако е необходимо, се сипват още 1-2 с.л. мляко. Оформя се твърдо тесто. Слага се в намаслена купа, покрива се с фолио за свежо съхранение и се оставя да втаса през нощта.
На другия ден тестото се омесва отново. Разточва се на правоъгълник и двата края се навиват на рула един срещу друг, като едната част се прави малко по- голяма от другата. Слага се в намазана с масло или покрита с пергаментова хартия тава и се оставя да втаса отново 30 мин. След това се намазва с млякото и се слага да се пече в загряна фурна на 180°С за около 50 мин., като трябва да стане златист на цвят
Горещият щолен се намазва със слой масло и се поръсва с пудра захар. Тази процедура се повтаря още 2-3 пъти, за да получи дебела бяла коричка, която ще го запази пресен дълго време.

Готовият щолен може да се съхранява дълго време добре опакован във фолио в невлажна част от хладилника и да бъде компания на следобедното ви кафе дни наред.

Източник: списание Меню

Нежни орехови сладки

Състав:

200 гр. масло на стайна температура
125 гр. фина захар
щипка сол
1 пръчица ванилия
3 жълтъка
2 с.л. течна сметана
250 гр. брашно
2 ч.ч. смлени орехи



Приготвяне:

Маслото се разбива на пухкав бял крем с миксер. Към него се добавят последователно захарта, солта, семенцата от ваниловата пръчица и се разбиват добре. След това се слагат жълтъците един по един. Добавят се двете лъжици течна сметана. Сместа се хомогенизира, след което се изсипва брашното и се доразбива до неговото поемане.
От готовото тесто се оформят малки топчета, които се овалват в смлените добре ядки (може да замените орехите с лешници, бадеми или други, по ваш избор) и се поставят в незалепваща тава за бисквити или върху пергаментова хартия на малко разстояние една от друга. Пекът се около 10 мин в предварително загряна до 200 С фурна без вентилатор. Много важно е да не покафевяват, а да се извадят малко пред това- когато съвсем леко променят цвета си. Така остават много нежни и сочни в средата. Ако се зачервят леко са по- хрупкави, но не по- малко вкусни. Въпрос на вкус.
Готовите сладки оставете да се охладят леко, защото са страшно крехки и ще се счупят, ако се опитате да ги извадите веднага. След 10-на минути може да ги преместите да се охлаждат на решетка.

ПП. Преди поставянето им в печката може да сложите по една цяла ядка в средата- така ще бъдат още по- орехови и вкусни.

Коледни елхички

Тази година, макар в края й, реших да открия нова страница в хобитата и интересите си и се отдадох на творческите си пориви. За това и когато видях, че наближава време за Коледния благотворител базар на БГ-Мамма реших, че този път ще взема макар и малко участие в него не само като купувач на едни от най- красивите творби, излезли от нежните женски ръце, които не само люлеят люлката, допринасят наравно с мъжката половинка от брачния съюз в семейния финансов баланс и играят още толкова много други социални роли, че дори и Марта Стюард трябва да си вземе лист и химикалче и да седна да си води записки, а на края на деня намират време, сили и разполагат с такъв голям заряд от талант, че създават неповторима красота, за която човек може само да цъка с език и да не вярва на очите си.
Така, след като вече така или иначе споменах името на гуруто на перфектната, всестранно развита домакиня- жена- съпруга- приятелка и бизнес дама, е ред да кажа, че почерпих не за първи път именно от нейния опит и избрах своя проект с любов от пръв поглед.

Както винаги, макар вродената ни женска заложба да вършим над 4 неща едновременно, времето отново не бе на моя страна и се наложи да "творя" в най- различни битови ситуации, като например по време на частните уроци на детето си, където видимо смутих и обърках учителката й, вадейки купчини списания, тиксо и тн и тн и отдавайки се на еретични дейности по сгъване и засукване на така "ценните" женски четива докато на детето ми му наливат знания безценни за кандидатстване в първи клас (!!!), на вместо да се облегна назад и да потъна в света на съветите как да подлудим мъжа си са 60 секунди, да боядисаме косата си в нов цвят за още пет и да сменим грима си с находчивите за сезона ярко жълто и лилаво....
Но нека се върна на съществената част.

Ето какво е нужно:

- Стари списания
- Спрей боя в избран цвят- моята беше златен металик
- Брокат на прах- спрей брокат не се получава добре, поне този , който аз пробвах
- Картонен кръг, изрязан от кашон или друг по- дебел картон
- Декорация за връх- използвах леки пластмасови звездички

Отворете списанието и леко размачкайте средната част, където са захванати страниците, за да я пречупите и омекотите. Това не е нужно за списания, хванати с телбод, а за лепените. Моя "манекен" е доста изстрадал, защото бе връхлетян от едногодишната унищожителна сила на малкото, докато си открия фотоапарата, но вие ще се правите, че не го забелязвате. Стъпките за показното тук направих едва вчера, след като няколко човека попитаха как точно съм ги направила и за това само маркират действията. Още не съм придобила навик да снимам процеса си на работа за блога, но и това ще стане. И така, списанието, което вече е с пречупена основа- мястото на залепването на страниците.

 Започвате да прегъвате всяка страница на половина до средата по един път, като прегъвате по този начин цялото списание от корица до корица- тях включително.

И след това отново на половина всяка отделна, вече прегъната страница, за да се получи т.нар. вратовръзка. Отново всички страници и кориците.

След това трябва да се подгънат останалите отдолу "триъгълници"

Като те се сгъват и се мушкат между краищата на вече сгънатата страница. Отново се подгъват така всички страници една по една.

   

След тази стъпка вашето дръвче вече има плоска основа, върху която да  седи стабилно и вече е готово за декорация!

N.B. В упътването, което следвах казват, че ако сте направили всички стъпки правилно то дръвчето ще е равномерно от всички страни. Аз направих пет. Не съм жалила старание за нито едно, но въпреки това всички имаха малко или много част при кориците, която седи по- отворена. Ако това не ви допада и имате желание може да го коригирате с малко тиксо в основата на дръвчето, за да посъберете краищата. Аз го сметнах за дефекта в ефект и го оставих, като поставих малки камъчета в процепите- така има две страни и всеки може да избере коя от тях харесва повече и да използва нея за лице на декорацията.

От тук нататък е въпрос на въображение. Аз нанесох два слоя спрей- боя, като на втората "ръка" поръсих с броката, за да залепне по влажната все още боя. След това с пергел си отмерих радиуса на осовата на дръвчето и изрязах от картон кръг, който също боядисах в златно. Залепих дръвчето на тази основа и доукрасих с камъчета и други дребни декорации.

Първият рожден ден

Ето, че дойде и първият рожден ден на моята втора дъщеря! Ура, ура !!!
След като не можах  да отделя нужното време и внимание за наистина сполучлива торта за нейната половин годинка, просто й дължах особено старание за този така важен празник. За това веднага след празника на кака й се заех с проекта на нейната торта. Изключително ме грабна картинка от една детска книжка за оцветяване- сцена от балета Лешникотрошачката в страната на Захарната фея, където всичко бе обсипано с бонбони и захарни изделия (не ме питайте какво има с мен и балета.....чак сега си давам сметка, че все от балетни тематики ми идват музите...Може би защото когато бях малка ми отказаха да ме приемат в балетна школа заради кръшната ми снага и сега имам неразрешени сметки с това изкуство....). Направих три- четири проекта, няколко фигурки и какво ли още не, тъй като разполагах с уж доста време за предварителни подготовки преди датата, но времето ми в последните дни преди самия празник изведнъж бе ангажирано изцяло с други неотложни дейности и голяма част от идеите ми останаха нереализирани, което ме натъжава мъничко, но пък ми оставя вратичка да ги приложа на бъдещите детски торти.
Така или иначе, ето какво се получи от голямото ми желание и оскъдното ми време за изработка

И от птичи поглед

А това е силно гримираното и дебело начервено дете, прекалило със захарта- ето до къде го докарва човек, когато заживее в Страната на сладкишите...

За съжаление времевият ресурс бе недостатъчен и за подходяща декорация на помещението, но направих каквото можах за няколкото часа, преди да дойдат гостите, които този път бяха в съвсем ограничен семеен състав и търпяха леко небрежно отношение към детайла.

Бисквити с млечен марципан

Какаови мъфини с пълнеж от вишнево сладко и маслен топинг

Захарни близалки (в десния край на снимката)

 В бързината и целия хаос от посрещане на подранилите гости, привеждане в търговски вид на допреди малко търкалящите се по земята деца и оставането им в него поне за час- два, нареждането на масата и довършването на полу- залепения банер, който минути преди влизането на  поканените гласеше ЧРД Б..Б.., както и опитите да среша евентуално косата си преди да съм отказала завинаги всички неродили жени да имат деца и още повече да празнуват рождените им дни, се оказа, че забравих балоните, които трябваше да завършват масата, но го установих по средата на вечерта и бе просто лицемерно да ги поставям тогава, за това оставих нещата така- недовършени. Не всичко в живота е идеално все пак :-)

 Може би преди да започна с разказа в картинки бе редно да отбележа, че за разлика от голямото количество страхотни кулинарки, който освен всичко друго са и невероятни фотографки, аз съм напълно лишена от тази дарба и снимките ми са по- скоро в графата "Доразвийте сами реално какво съм снимала", което често ощетява старанието ми и не представя в истинска светлина резултатите от труда ми, но може би някой ден ще успея да посетя курс по фотография за любители...Може би....До тогава ще разчитам на вашия толеранс към този отдел в уменията и в блога ми :-)

 И тъй като при разказа за рождения ден на едната си дъщеря завърших със снимка на главния герой на деня, е редно да отбележа и сега как всичко си е струвало, заради усмивката на малкото човече. Но за разнообразие- ето реакцията, която получих :-) 

Flapjack без печене

Съставки:

100 гр. микс сушени плодове или подбрани по вкус- сушени кайсии, ананас, фурми, стафиди
100 гр овесени ядки
50 гр експандирана оризова зърнена закуска от типа на Rice Krispies- има такава с мед в био магазините
85 гр. кокосови стърготини
50 гр. бланширани лешници или бадеми
50 гр. слънчогледови, сусамови и тиквени семки
100 гр мускавадо захар
125 гр. golden syrup или мед
100 гр. масло, нарязано на кубчета

Приготвяне:

Нарежете сушените плодове на малки парченца, използвайки кухненска ножица. Поставете нарязаните плодове в голяма купа и добавете към тях овесените ядки, зърнената закуска и кокоса. Смесете ги добре.
Поставете лешниците и семената в голям тиган без мазнина и ги запечете докато леко променят цвета си на средна температура. След като ги оставите да се охладят леко ги добавете и тях към купата с останалите съставки и ги размесете добре.
Сложете захарта, сиропа/ меда и маслото в малък огнеупорен съд и ги загрейте леко, бъркайки с дървена лъжица докато се разтопят. Задръжте ги на огъня около 2 минути, докато се сгъстят и заприличат на сироп. Бързо размесете готовия сироп със сухите съставки докато не останат никакви сухи места. Ако е нужно добавете още съвсем малко мед с масло- разтопени.
Преместете в квадратна тава или кутия (20 х 20) и притиснете с опаката част на лъжица, за да стане компактно и да се изравни повърхността. Оставете да се стегне в хладилник или по- хладно помещение около 2 часа.

Чудесни са за в колата сутрин с бързото кафе или за ученическите кутии на децата.

Бебешко Рататуй с паста

Състав:

1 среден патладжан
2 малки тиквички- цукини или обикновени
2 с.л. зехтин
1 средна глава червен лук- обелен и нарязан на дребно
1 малка скилидка чесън
2 малки сладки червени чушки
400 гр. нарязани на дребно консервирани домати
прясно смлят черен пипер
мъничко розмарин
дребни фигурки паста за сервиране

Приготвяне:

Нарежете патладжана и тиквичките на дребни парчета. В тиган с дебело дъно загрейте леко зехтина, разреден с мъничко вода и в него задушете лука до омекване, добавете чесъна и патладжаните. Задушете до омекването им, като добавите още малко зехтин, ако е нужно.
Добавете червените чушки и тиквичките и гответе на ниска температура около 25 мин., след което добавете и доматите, пипера и розмарина. Покрийте тигана с капак и гответе още 20 минути, като разбърквате периодично.
След като  ястието е готово, оставете да изстине и пасирайте, ако детето е още малко. Сварете макароните според инструкциите на пакета и смесете. За допълнително овкусяване може да се гарнира с настърган пармезан, чедър или обикновен кашкавал. пастата може да се замени с варени и намачкани картофи или ориз.

Може да прехвърлите готовата храна в контейнерчета за замразяване (за предпочитане в такива без бисфенол) и да замразите до два месеца, като преди употреба я загреете добре.

Порции- 6-8 бебешки порции


ПП. Тъй като патладжанът е тежка храна аз го изключвам от рецептата за бебе по- малко от година и половина. Не съм променяла останалите пропорции.
Ако имате био цукини то е добре да не белите кората им, която има много полезни в-ва и е ценна. Изм
иите добре и нарежете тиквичката заедно с нея.


Във всички рецепти, които приготвям, използвам био продукти до колкото успявам да ги намеря. Това важи особено силно за бебешките такива.

ПП2. Ако се направи в по- голямо количество спокойно може да бъде поднесено като вечеря за цялото семейство.

Източник: The baby healthy eating planner