Кокосовият чийзкейк и моята първа награда

Добре, сега ще вдишам дълбоко няколко пъти, за да се успокоя и ще започна първо с рецептата, защото така е редно...

И така....Отново кокос. Не, нямам собствена кокосова плантация. Имам килограми кокос поради презареждането ми с такъв с цел производство на бонбоните на които живея. Но тъй като моят Kenwood ме предаде като подмолно се самоуби, инсценирайки претоварен мотор и миризма на пърлено, си останах и без голям блендер, а без него няма бонбони....За това сега съм се отдала на кокосови сладкиши и честно казано не се измъчвам особено. От край време обожавам кокоса във всичките му форми.

Идеята за чийзкейк с кокос бе породена от пристигането на моята майка за кратко гостуване, а тя е всеизвестна с любовта си към чийзкековете. Но тъй като аз съм на мисия по унищожаването на кокосовите резерви, разбира се чийзкейкът също трябваше да е кокосов- нищо, че тя не обича кокос...... Ужасно звучи, но като цяло съм добра дъщеря, честно!
Имах големи притеснения, че майка ми няма да одобри кокосовата ми авантюра с любимия й десерт, но за моя радост тя го хареса, както и съпругът ми, който пък е като цяло придирчив на десерти, така че си поставям още едно камъче в тенекиената корона и отивам на лов за следващата интересна рецепта. А до тогава, ако и вие искате нещо кокосово, плътно и различно като вкус, опитайте го- няма да съжалявате :-)

Кокосов чийзкейк 

Състав:


За блата
1 ч.ч. кокосови стърготини
1/2 ч.ч. бадеми, смлени ситно (могат да се заменят с ядки по ваш вкус)
7 с.л. масло или кокосова мазнина- течни


За крема
600 гр. крем сирене
1/2 ч.ч. кокосова захар „може да се замени с кафява захар, ако не разполагате с такава
3 яйца
1 с.л. лимонов сок
ванилия
2 с.л. семена от чиа (по желание- целта им е само добавена хранителна стойност, така че могат безпроблемно да бъдат пропуснати, ако ги нямате)


За глазурата
1 белтък
1/2 ч.л. ванилова есенция
1/4 ч.ч. кокосова захар
1/2 ч.ч. кокосови стърготини


Приготвяне:


Блат- Смесете в купа кокосовите стърготини и смлените ядки. Прибавете разтопената мазнина и разбъркайте, докато сместа се овлажни и няма сухи участъци. За жалост на снимката не си личи съвсем точно какво имам предвид.

Прехвърлете във форма с падащо дъно и притиснете силно, за да се получи плътен блат. Оставете в хладилника да стегне.


Крем- С купа смесете крем сиренето и захарта и разбийте с миксер добре. Прибавете едно по едно яйцата, като изчаквате едното да бъде изцяло поето от сместа, преди да добавите другото. Когато и трите яйца са прибавени добавете лимоновия сок и ванилията,  разбъркайте за съвсем кратко и прехвърлете сместа върху охладения блат. Поставете чийзкейка в предварително загряна до 180 С фурна и печете до стягане и зачервяване на крема- около 30-35 мин.


Глазура- Разбийте белтъка с ванилията. Постепенно добавете захарта и доразбийте. Прибавете кокосовите стърготини към белтъчната смес леко и внимателно.  Разстелете внимателно глазурата  върху почти готовия чейзкейк (той трябва вече да се е стегнал значително, но не и да е напълно готов), и допечете още около 15 минути, за да се зачерви и стегне и тя.

Готовия чийзкейк оставете да се охлади във формата. След това го извадете внимателно от там- ако тавата ви не е от съвсем незалепващите е добре да го отделите от страните на формата с нож внимателно преди да разтворите ринга.
Поставете в хладилника за поне 4 часа, най- добре за през нощта, за да се охлади напълно преди да сервирате.

ПП. Аз пекох моя чийзкейк съвсем умишлено по- дълго от нужното, защото има доста яйца, а се консумира и от деца, но ако е предвиден само за възрастни може да бъде изваден и по- рано. И в двата случая разликата не е значителна вкусово.


ПП 2. В рецептата използвах кокосова захар, защото е много по- добра като характеристики и защото тя има особен карамелен вкус и цвят, които допълнително придават характер на този десерт, освен че го прави и по- здравословен. Намира се все по- лесно на нашия пазар, но няма никакъв проблем да бъде заменена и с обикновена захар, ако не разполагате с кокосова.


Източник: адаптирано от www.gastronom.bg 
Снимката към рецептата в линка е"заета" от интернет, защото я срещнах на още едно място, твърдящо, че е на Beth Nakamura/ The Oregonian, за това и не мога да гарантирам дали това е първоизточник и на самата рецепта, но аз я видях там.


Стига толкова готвене, сега по- интересната част. Днес получих първата си награда!!! 

Йеееи!!!! Щастлива съм като малко детенце- толкова, толкова много. Искам да благодаря за тази огромна споделена радост на Елексир,  която освен че винаги намира време за моето кътче и  толкова мили думи за кулинарните ми дела и документи, реши да сподели с мен и прекрасната си награда, за което съм й толкова благодарна и признателна!
Елексир, ти направи деня ми толкова по- хубав, а трудът покрай блога стана още по- приятен и удовлетворяващ! Благодаря ти!!!

И тъй като традициите трябва да се спазват, ще продължа вълната с предаването на тази награда на Мина , Ани , Daeneris , Ивейн , Лулу , Мариета , Аелис , Мира ,Дани , Катерина и Мони.

Завършвам тази публикация много щастлива. Радвам се, че тук не се отбелязва кой кога и къде чете, защото щеше да е някак неловко да ме видите колко пъти ще си наглеждам наградката още...