Леден шоколадов терин с целувчена подложка

В неделната сутрин ми се искаше да направя нещо бързо, но и ефектно за следобедното кафе. Разбира се не разполагах с никакво време за завъртяни десерти с двете деца на моите родителски грижи, така че трябваше да е нещо от типа "от нищо- нещо и за нула време". В една от игрите на гоненица случайно забелязах пакетче лешници върху опаковка бял шоколад в сухото ни помещение и реших, че тази комбинация би била особено подходяща за съпругът ми, който е новоизлюпен фен на белия шоколад, а моето силно желание за предизвикване на пролетно- лятно настроени подшушна сладоледната нотка във фантазията. Десертът придоби нови измерения поради битови причини, като например, че никога не се разтапя шоколад, когато играеш на гоненица и съответно добавих нежелателно (но пък изключително сполучливо) карамелизиран вкус към терина, защото шоколада загоря....Простете ми, ще го спестя като стъпка в рецептата, но ако имате желание да експериментирате- опитайте да карамелизирате беля шоколад леко- определено ще си заслужава допълнителната нотка ;-)

Състав:

За терина

1 опаковка качествен бял шоколад- използвам Lindt

300-350 мл. пълномаслена течна сметана

1 голяма опаковка заквасена сметана

1/2 ч.ч. захар или друг подсладител (агаве, стевия, мед и тн, като коригирате количеството според вкуса си и вида на използвания продукт)

1 пълна ч.л. желатин

2 с.л. хладка вода

1 пълна шепа сушени червени боровинки, предварително накиснати в топла вода, за да омекнат

ванилия

За целувчената подложка

4 средни белтъка
1 ч.ч. пудра захар
1 ч.ч. натрошени на дребно лешници

Приготвяне:

Терин:

Начупваме шоколада на парченца и го прибавяме към течната сметана в тенджерка с дебело дъно. Поставяме ги на умерен огън и загряваме докато шоколадът се разтопи. Не завирайте сместа. Тук беше моментът, когато аз бях възпрепятствана да се върна при котлона и шоколадът се покарамелизира, което както вече е ясно се оказа не толкова лошо всъщност.
Когато шоколадът и сметаната се смесят се оттеглят от огъня и се поставят в хладилник за една нощ. Аз нямах толкова време и ги сложих в камерата за няколко часа, като през това време направих подложката.
Когато сместа е добре охладена се разбива с миксер на пухкав крем. Внимателно разбъркваме с вилица захарта със заквасената сметана и добавяме към шоколадовата смес, като не разбиваме бързо и дълго, за да не втечним много сметаната. На края добавяме предварително накиснатите червени боровинки и ванилията и леко разбъркваме.
Накисваме желатина във водата и когато набъбне го разтапяме в микровълновата печка за няколко секунди. Добавяме и него към сметановата смес, изсипваме във форма за терин или друг съд, ако не разполагате с такъв. Преди поставянето на крема в съда е добре да го облепите с прозрачно домакинско фолио, за да може по- късно да го извадите лесно от там.
Поставете терина в хладилника за няколко часа, а след като е добре охладен го преместете във фризера.

Подложката:

Белтъците се разбиват на сняг в сух и чист съд-първоначално на ниска скорост, а после постепенно се увеличава. Като продължавате да разбивате прибавете внимателно малко по малко от захарта докато се усвои напълно от разбитите белтъци и няколко капки лимонов сок.
Върху хартия за печене леко си отбележете големината на съда в който ще поставите терина, за да знаете колко голяма трябва да е подложката ви. Като отстъпване малко навътре от очертанията, защото целувката се раздува при печене, разстелете натрошените ядки равномерно, а върху тях разпределете и белтъчната смес като заравните до колкото е възможно. Сушете на около 80-100 градуса за час или докато  целувката се втвърди.
Когато е готова отделете от хартията и оставете да се охлади напълно.

Стегналия добре терин се обръща върху целувчената подложка и се оставя да се отпусне за час- два преди сервиране в хладилника. Залива се със плодов сос и се декорира с лешници по желание.

Това е! Звучи сложно и протяжно, но далеч не е така. Аз го правих в промеждутъците на игрите и пак се получи, а това си е сериозен тест :-) Рецептата е моя, така че ако не ви се получи знаете кого да мразите, но дано и вие останете толкова доволни от резултата, колкото моите питомци вкъщи.

Моето първо Giveaway party

Както вече споделих сутринта, искаше ми се да направя специален подарък на един от Последователите на блога си, за да благодаря за отделеното време всеки път да се изчитат лирическите ми отклонения и да се споделят творческите ми набези, а още по- приятното за мен- да се коментират!
Така че ето го и него, първото, но далеч не и последното блог- парти, което да направи идната седмица много по- интересна и забавна. Наградата вече стана ясна в сутрешната ми публикация, а именно

Правилата:


1. Станете Последовател на блога (ако вече не сте такъв) и напишете коментар под публикацията за наградата- ТУК . Коментарите ще бъдат там, за да не карам момичетата, които вече са писали, да пренасят наново участията си. Коментари от хора, които не са явни последователи на блога няма да бъдат взимани под внимание при избирането на печелившия!


2. Времето за тази игра е точно една седмица. Крайният срок за участие е 18.04.2011 до 23.59 часа, т.е. до края на идния понеделник. 


3. Моля, оставяте имейл за обратна връзка, за да мога лесно да се свържа с Вас, ако Вие сте избран за победител. Знам, че някои от Вас са ми познати и в други "общества", но моля Ви, не ме карайте да се притеснявам дали ще се свържа на време, за да Ви изпратя наградата. Липсата на контакт значи, че на Ваша отговорност ще проверявате блога и ще следите за спазването на срока след избирането на победител.


4. Ако до 4 дни след края на играта (т.е. 22.04.2011, петък ) победителят не отговори на мейлите ми и не се свърже с мен, то наградата отива при втория избран в списъка.


5. Тегленето на победител ще се извърши на база Вашите имена, които ще бъдат избрани от Random.org и резултатът ще публикувам тук като снимка.


Стига толкова правила, защото отиде половината удоволствие, но се налагаше да ги напиша предварително. Надявам се всички да се забавляват и да направим подобни игри традиция. Тази е първата за мен и аз много се вълнувам дали ще мине според блог-очакванията.


Успех на всички и благодаря за времето, което изкарвате заедно с мен и моите хобита! Винаги е огромно удоволствие да знам, че сте били тук, особено когато оставяте кратък коментар. Малкото подаръче очаква своята бъдеща притежателка!


ПП. Нормално ли е да съм нетърпелива да разбера кой ще е печелившият?!

Малки сладки....дрънкулки

Тази година пролетта ми се отразява по- творчески от всякога, а новата смесица между двете ми хобита е на път да създаде чудовище, в мое лице, което не може да спре да произвежда сладкиши във всякакви цветове, форми, размери и състав. И понеже идва лято и е важно да държим талията си под око, то трябва да пренасоча сладкишо-творческата си енергия в някоя по- безопасна за кантара ниша, каквато се оказаха моите "Сладкишени бижута".
За начало на тази студена, но пък слънчева и обещаваща седмица, искам да ви поднеса нова доза безопасни калории, този път в ролята на "arm candy" ;-)

Излишно е да казвам какво удоволствие ми доставя целия процес и колко много нови идеи се блъскат с лакти да видят бял свят, вие и сами ще го разберете, когато зарина блога си с такива неща.

Този път обаче обмислям много сериозно да бъда домакин на една игра с подаръче за някого от вече редовните си читатели, които не смеят да пишат тук, а скришом ми изпращят едни от най- милите думи и много основателни въпроси ;-). Все пак не е възпитано да водя блог, който все още не е направил съседско парти. Наградата ще бъде звездата на този пост, а самото събитие ще направя веднага щом разуча как работи програмата за произволен избор на коментар. 
Обещавам да не ми отнеме много време, а вие обещайте да не ме направите за смях, като се срамувате да пишете :-)))

Днес имах късмет и отделих кратко внимание на Random.org, така че заповядайте в първата приятелска игра с награда на SugarCoatedNothings! Формалните, но важни правила за събитието написах кратко и сухо ТУК , а огромното удоволствие от цялото giveaway party ще запазя за тази публикация, тъй като тя вече събра няколко коментара и то толкова мили и приятелски!

Успех на всички!

Прекрасна и успешна седмица!

Сладка мода

Сладкарството винаги е било голямата ми любов. Съперничи си силно със суетата ми и вече клишираната страст към пазаруването на почти всяка жена, но пък понякога не ми се бяга от клишетата- все някой трябва да ги поддържа живи! И тъй като първите бижута запалиха искрата на новото ми хоби много категорично, не мина много време преди да се опитам да събера двете си големи страсти в едно....В едно мъничко, сладко бижу, което все още не съм се престрашила да направя в оригинален, хранителен, вид, а именно френските макарони! 

Обещала съм си в най- скоро време да направя и такива за ядене, дори съм си купила пакет бадемово брашно, което ме притиска всеки път щом отворя килера си, но за сега бягам като страхлив заек от него. Докато намеря куража си обаче, ще нося страховете си на врата си- да ми тежат и напомнят за себе си ;-)

И този път не можах да преживея висулката си без камъчета....много камъчета...но пък избягах от черното и го замених с бежово и прасковено- все пак е пролет (радвам се, че не чувате как силно тракат зъбите ми от студ в този мрачен и мокър ден). 

Неприятният ми ден с липса на слънце и топлина днес е силно озарен от новата ми дрънкулка- едни поглед и си във френската пекарна....Но пък и цял ден съм гладна, което е страничен ефект на бижуто ми. Лошо, бижу, лошо! Отивам да си направя торта...

Първа пролет....и новият живот на старите неща

Всяка година пролетта носи свеж заряд от нови надежди и мечти, свежо начало на предстоящите топли месеци, обещаващо отърсване от студените, мрачни зимни дни и емоции. 
Животни и растения се пробуждат и поставят поредното ново начало на жизнения цикъл в природата. И колкото и обременени да са хората от своите изкуствено създадени, но болезнено реални и неизбежни проблеми, те също се влияят от свежия дъх на пролетта и тайно или явно вярват на дадените от нея обещания. 
В този свят на равнопоставеност и силна чувствителност към дискриминацията, би било просто престъпно да изолираме предметите от цялата пролетна какофония и да ги оставим безславно да завършат житейския си път захвърлени в кофата или забравени в някой прашен ъгъл на гаража. За това аз също реших да дам своя принос към зачитането на правата на старите вехтории и да "съживя" няколко от тях. За жалост в България все още не излиза никак по- евтино да реставрираш нещо старо, от колкото да отидеш и да отделиш скромна сума от бюджета си в полза на продукти от принудителен труд в някое китайско мазе, но аз упорито отказвам да се предам пред този натиск и предпочитам ръчно направените с много желание и малко фантазия неща, пък дори и да не са съвсем добре финансово мотивирани.


 И така, на лов за предстоящия Великден, се оглеждам от седмици за красива кошница и други аксесоари. Такива така и не открих, за това когато ми попадна пред очите една неугледна и скромно казано противна стара кошница в мазето (нямам представа от колко поколения тя живее там, но съм склонна да я припиша на правнучката си като семейна реликва), реших да опитам късмета си с нея. 
Да наречем за сега проекта "Пролет за всички"- в държавата на силовите акции с гръмки имена, не е редно да се цепим от колектива :-)


Ето как изгледаше кошницата в началото на експеримента (когато натиснете върху снимката можете да я разгледате детайлно)....
Гнуслива съм до степен, която ме накара да помисля два пъти преди да посегна към тази вещ, но с малко помощ от латексовите ръкавици прескочих етапа на двоумението и се заех за работа. 

Със стрелка съм отбелязала част от отскубнатите с помощта на голяма и тежка ножица "аксесоари" по кошницата, които бяха закрепени с дебела тел, по- здрава и от самата кошница. Предполагам че след сто години кошницата можеше и да я няма, но телените красоти по нея щяха да надживеят поколения. Поздравления за твореца на украсата- изкуството през вековете не е просто израз благодарение на хора като него!


За останалата част от проекта ми бяха нужни:


- Черна спрей боя
- Изкуствени цветчета
- Топло лепило
- Панделка
- Дребни декорации
- Изкуствена трева


След като лиших кошницата от декорация я почистих и боядисах коша й със спрей боя в черно. Когато първият пласт изсъхна, направих и втори, за да покрие недобре боядисаните участъци.
На следващия ден, когато боята бе напълно суха и не миришеше, започнах да я украсявам. За тази цел си купих няколко изкуствени цветя с дребни цветчета, които махнах от клонките им, но запазих "тичинките". Започнах да залепям с горещото лепило всяко малко цветенце по отделно като поставях малка капка лепило от основата на кошницата към върха. Когато облепих цялата кошница, поставих цветчета и по ръба на коша. Целият този процес отне около два дни извънкласна работа и само два средно изгорени пръста, което си е успех!

Когато приключих изцяло с поставянето на цветчетата, бе ред на дръжката на кошницата. Нея облепих с широка панделка в същия цвят, като на всеки оборот завъртане на панделката поставях отново по капчица от топлото лепило, за да фиксира стабилно облицовката и да няма неприятни изненади щом кошницата бъде взета в ръка.
Добре е да не режете предварително парче панделка, а да я държите навита цялата и внимателно да намотавате около дръжката. Така няма опасност да се налага да правите кръпки по средата на дръжката, защото не сте изчислили правилно нужната дължина, а и това, че я държите навита ще ви спести оплитането в нея по време на навиването, което никак не е за подценяване....от личен опит....

Накрая оформих голяма панделка в единия ъгъл и поставих няколко дървени калинки около нея, за да прикрият крайния шев на панделката и за да дадат допълнително пролетно усещане на кошницата. Тук отново тествах температурата на горещото лепило (боже, колко по- ясно от това трябва да се нарича, за да съм по- внимателна!) върху един- два пръста, но красотата иска жертви....понякога твърде болезнени жертви...

За финал напълних кошницата с малко изкуствена зелена трева, за да пречупи червено- черната комбинация и да я освежи и Voila!- от "Гнус! до С вкус" за три дни и малко бинтовани пръсти :-)

В края на експеримент "Пролет за всички" смятам, че дадох втори шанс на забравената гаражна кошница, а та от своя страна ми даде желание и ентусиазъм да продължа с реставраторските си проекти, което бе една съвсем честна сделка.


Надявам се и на вас да е харесала новата пролетна премяна на старата кошница с новите дръжки и да бъдете отново с мен и за следващата такава, защото като в истински турски сериал, се оказа, че тя има сестра полу- близначка, която също се нуждае от пълна промяна, заради тежкия си живот и несправедливата съдба на някогашните празнични кошници.

Честита пролет!

Канелени мъфини със сини сливи и яйчено- бананов крем

Състав:

 За мъфините

175 гр. самонадигащо се пълнозърнесто брашно (става и с бяло, ако не ползвате пълнозърнесто)
50 гр. фини овесени ядки
140 гр кафява захар мусковадо
2 пълни ч.л. канела
1/2 ч.л. сода бикарбонат
1 яйце
150 мл. бътърмилк (заменям го с кефир или си правя сама, като слагам прясно мляко и добавям две- три с.л. пресен лимонов сок. Изчаквам да се пресече и е готово, но ако го правите така не го сипвайте цялото наведнъж, а добавяйте по малко, за да следите консистенцията, тъй като е по- течно от бътърмилка и е нужно по- малко понякога)
1 ч.л. ванилов екстракт
6 с.л. растителна мазнина
175 гр. сушени сини сливи без костилка- ако са сухи ги накиснете, за да омекнат
85 гр. орехи

За крема:

400 мл. пълномаслено прясно мляко
1 ванилова пръчица
3 големи жълтъка
1 с. л. кафява захар или агаве сироп
2-3 с.л. пшенично или царевично нишесте
2 узрели банана
100 гр. йогурт

Приготвяне:

Загрейте фурната до 200 С/ 180 С с вентилатор.
Пригответе си тава за мъфини и поставете вътре хартиените формички или намаслете отделенията, ако не разполагате с такива.
В купа смесете брашното, овесените ядки, захар, канела и сода бикарбонат и смесете добре с пръсти, сякаш правите маслено тесто, за да сте сигурни, че всички съставки са добре смесени.
В друга купа разбийте яйцето след което  добавете към него бътърмилка, ваниловия екстракт и растителната мазнина. Леко добавете и размесете яйчената смес със сухите съставки.Прибавете без твърде много разбъркване нарязаните на ситно сушени сили сливи и накълцаните орехи.
Разпределете във формичките, като пълните почти до ръба и печете около 20-25 мин. докато станат златисти и се надигнат.

Докато мъфините се пекът пригответе яйчено- банановия крем.
Разрежете по дължина ваниловата пръчица и изстържете семената от вътрешността й. Поставете в тенджера ваниловата пръчица, заедно със семената, и млякото и загрейте до малко преди да заври. Оттеглете от огъня и махнете ваниловата пръчица.
В купа разбийте жълтъците, захарта и нишестето. На много тънка струйка започнете да добавяте от млякото, като бъркате непрекъснато, за да не се пресекат жълтъците.
Върнете в тенджерата на котлона и загрейте, като бъркате непрекъснато докато сместа се сгъсти. Не позволявайте да заври! Оттеглете от огъня и оставете да се охлади.
Пюрирайте бананите заедно с киселото мляко в блендер и внимателно прибавете към яйчения крем.

ПП. Можете да замразите от този крем във формичка за лед и да го размразявате при нужда, като го загрявате добре преди сервиране. Винаги е удобно да имате под ръка, особено за децата

Сервирайте мъфините поляти с яйчения крем или отделно в купичка към всеки мъфин.

ПП. Когато правя мъфини за децата не добавям никаква захар нито в тях, нито в крема. Не добавям и орехови ядки  (ако децата са по- големи може да се смелят добре орехите- така няма да се ощети вкуса, но ще се избегне риска от задавяне).
Сушените плодове са напълно достатъчни и дори по мои вкус захарта е малко в повече, но пък има хора, които обичат да е мноооого сладко, какъвто е моя съпруг, за това написах и нея в рецептата :-)

Източник: основната рецепта е адаптирана от BBC GoodFood

Лазаня

Състав:

За доматената плънка

1 голяма бутилка доматената пасата ( или доматен сос, ако нямате пасата)
1 глава лук, нарязана на ситно
2 скилидки чесън, пресовани
1 средно голям морков, нарязана на дребно или настърган
350 гр. телешка кайма без мазнини (може да бъде и смес телешко и свинско, ако ползвате такава обичайно или изцяло да я замените с нарязана на ситно шунка)
нарязани на тънко гъби- по желание
босилек и риган
зехтин
сол и пипер на вкус

За сос бешамел

1 литър мляко
1 дафинов лист
щипка индийско орехче
50 гр. масло
40-50 гр. брашно
сол и пипер на вкус

1 пакет кори за лазаня без варене
2 пълни ч.ч. настърган кашкавал
1 ч.ч. настърган пармезан

Приготвяне:

Приготвяне на доматения сос: В огнеупорен съд с тежко дъно загрейте растителната мазнина с 1 ч.л. вода. Прибавете нарязаните на ситно лук и чесън и задушете за минута. Прибавете морковът и задушете и него. Ако ще използвате гъби, прибавете ги сега и ги задушете до изпаряване на водата. Прибавете каймата- за да не стане на бучици можете предварително да я размиете с мъничко вода. Аз не я разреждам- изсипвам я вътре и бъркам с дървена шпатула, като разбивам бучиците в процеса. Задушете и каймата, след което добавете сол и пипер на вкус. Добавете доматената пасата, намалете на тих огън и оставете да се вари около 20-30 мин, докато сосът се сгъсти. Пет минути преди готовност добавете сухите подправки. Ако ползвате свежи ги сложете щом оттеглите сосът от огъня.

За сос бешамел: Облейте със студена вода дъното на тенджера с дебело дъно. Това се прави с цел да се предотврати появяването на онзи досаден пласт от млякото по дъното на съда по време на варене. Поставете прясното мляко, заедно с дафиновия лист и оставете на тих огън докато достигне температура, малко преди завиране. Оттеглете от огъня и оставете още малко да поеме аромата на дафиновия лист. През това време, в друг съд, поставете маслото да се разтопи, прибавете брашното като бъркате непрекъснато, за да не се получат бучици. Снемете от огъня за малко и на тънка струйка добавете прясното мляко, от което вече сте извадили дафиновия лист. Продължавайте да бъркате с тел през цялото време, за да остане сосът гладък. Ако все пак се провалите в старанието си- използвайте пасатора да заличите следите си ;-)
Върнете сместа на огъна, добавете индийското орехче, сол и пипер на вкус и бъркайте с тел докато сосът се сгъсти достатъчно- моят съвет е да го оставите една идея по- рядък от обикновено!

За да сглобите лазанята- на дъното на широка правоъгълна тава поставете тъничък слой от доматения сос. Върху него наредете плътно кори за лазаня без предварително варене- Barilla, вече и предлаганите био варианти са идеални. Аз намазвам всяка кора с мъничко масло- просто взимам маслото, като леко махам опаковката му в предната част и минавам с него по кората. Върху първия пласт кори сложете от доматената плънка, отгоре сложете мъничко  сос бешамел (бъдете относително скромни с него, той ви е нужен за най- отгоре), поръсете с по малко кашкавал и пармезан и наредете следващия слой кори за лазаня. Продължете така докато не запълните чинията и не използвате наличните ви кори и доматен сос. Завършете с пласт кори за лазаня върху които изсипете обилно сос бешамел и поръсете щедро с настъргания кашкавал и мъничко пармезан.

Поставете готовата лазаня в предварително загряна фурна, като покриете тавата с олуминиево фолио за първата част от печенето. Печете около 30 мин или докато лазанята е готова- времето зависи от фурната, дебелината на самата лазаня и тн. Малко преди да е готова махнете фолиото и оставете да се запече кашкавалът отгоре. Следете да не изсушите лазанята от печене- тя трябва да остане сочна.
Попийте със салфетка излишната мазнина, отделена от кашкавалът по повърхността, оставете да изстине леко в съда и сервирайте!

Тази рецепта е моя начин на правене на лазаня, макар рецептите като цяло да нямат някаква съществена разлика. С годините тя е фаворитът на мъжките екземпляри в нашето голямо и шумно семейство и дори победи в съревнованието с лазанята в Италия, арбитрирано от моя свекър, който още със завръщането си заяви "моята" лазаня за Добре дошли.
Червена точка за мен, черна за Италия ;-)))))