Сметанов сладолед с горски плодове

Лятото е в най- прекрасната си част- все още ни подарява прекрасни топли дни, но без да ни стопява от жега, а нощите са прохладни и свежи. Ах, как искам да бъде така 365 дни в годината.....

Все още има време и за сладоледени прегрешения (йеи!!!), а природата предлага изобилие на свежи плодове от които да избираме за акомпанимент на основните наложени вкусове сладоледи. И макар това лято да не мога да се отдам на сладоледопроизводство в неприлично големи размери, тъй като у нас се боледува щафетно, поне ми остава много време да обмислям вкусовете на тези, които успявам да включа в менюто.

Силно заинтригувана от божествения шоколадов сладолед на di_ani се спрях на нейната рецепта като основа за моята интерпретация на темата и се радвам, че и се доверих! Благодаря ти, Ди! Ти си истинска сладоледена фея!

В хладилника ми имаше доста дребни плодове, а десертът трябваше да бъде съвсем лек като вкус, за това се отказах от шоколада и заложих на класическия сметанов вкус, който да бъде допълнен от леко киселите боровинки и малини.

За съжаление моята машинка за сладолед ме предаде за първи път и доста понижи качеството на така старателно забърквания ми сладък лед. След повече от 30 минути бъркане с нищожен резултат се принудих да преместя сместа в голяма купа във фризера

и да разбърквам на определени интервали, което не се получи по план, поради други занимавки край децата и съответно се озовах с големи тлъсти кристали в крайния продукт. Гадост! Но дори това не пречи на страхотния вкус, които има сладоледът и ме амбицира съвсем скоро да направя още една порция от същия.

Сметанов сладолед с горски плодове

Състав:

2 ч.ч. течна сметана с висока масленост
1 ч.ч. пълномаслено мляко
2 ч.л. натурално нишесте
100 гр. кафява захар
1 ванилова пръчица
1 ч.л. натурална малинова есенция (може и без нея)
1 препълнена чаша горски плодове (при мен малини и боровинки)
1 ч.л. ром (ако няма да се консумира от деца)

Приготвяне:

Отделете малка кафена чашка от млякото. Разрежете ваниловата пръчица по дължина и изстържете от вътрешността й ваниловите семена. В тенджера с дълбоко дъно поставете прясното мляко,  захарта и ванилията- пръчицата и семената.
Загрейте на умерен огън и разбърквайте докато се захарта се разтопи напълно. Не завирайте млякото. Разтворете нишестето в предварително отделеното мляко и на тънка струйка го прибавете към топлата смес. Бъркайте на умерен огън докато млечната смес леко се сгъсти. Когато е готово извадете ваниловата пръчица от сместа и оставете леко да се охлади, като бъркате често, за да не образува коричка на повърхността.

В друг съд разбийте сметаната до пухкаво. Прибавете малиновата есенция и алкохола (аз не сложих, тъй като момичетата са основни консуматори, но в последствие установих, че би бил идеално допълнение, а и се предполага да намаля шанса от кристалчета в сладоледа).



Смесете внимателно топлата млечна смес и сметана, като бъркате в една посока с лъжица.
Поставете сладоледа в машината и замразете. Ако нямате машина прехвърлете сладоледената смес в голяма купа и поставете в хладилника, като го вадите на всеки 20-30 минути и го разбърквате хубаво, за да намалите водните кристалчета в него.





 Дребните плодове измийте добре и подсушете в кухненска харния съвсем нежно. Добавете ги към вече замразения в машината сладолед или в купата, когато сместа вече е започнала да стяга. Не бъркайте много енергично, за да запазите целостта им.

Замразете напълно сладоледа. Преди сервиране го извадете 10-на минути по- рано, за да се отпусне. За  да оформите по- лесно перфектна топка, потопете предварително лъжицата в чаша гореща вода за секунда и подсушете.

За мен детската леко разтопена порция беше дори по- изкушаваща и от топчетата, за това мисля, че може да си спестите цапането и мазането и просто да направите голяма купчина сладолед в дълбока купичка, който да си изядете сами без излишни превземки :-)

Остава ви да се насладите на това бижу в пика на жегите през деня или вечер, на прохлада на терасата, след прекрасна лека вечеря и докато се вглеждате в потайните светлини на нощния градски живот....



Адаптирано от: Опитайте...

Бързи питки със сирене

Тъй като започнах с вълната от детски спомени пренесени в моя живот в ролята на майка, реших да продължа още мъничко в този тон и да споделя и любимите ми, а и на двете ми дъщери, малки и бързи хлебчета, които отново се кичат с етикети като много бързи, твърде лесни и безсрамно вкусни- точно както ги обичаме ние майките.
Както преди, така и сега, редовно си "развалям" вечерята с тези малки пухкави питки, с тази разлика, че сега няма кой да ми се кара за това и мога да безчинствам на воля. Детството е силно надценявано- този пример го доказва!
Този път направих питките изцяло с пълнозърнесто брашно, макар по принцип да правя смес 1:1 с бяло и пълнозърнесто- за мен бяха също толкова вкусни, но за по- широкия вкус, а и ако търсите съвсем пухкави и меки питчици, е по- добре да използвате пресято бяло брашно- да е нездравословно, да е нездравословно...колко да е нездравословно....

Състав:

1 ч.ч. кисело мляко
2 ч.ч. брашно
150- 200 гр. сирене
1 ч.л. сода без връх
 20-30 гр. масло

Приготвяне:

В киселото мляко поставете содата. Прибавете брашното и разбъркайте с помощта на миксер с приставки за тесто или на ръка. Натрошете сиренето или го настържете на едро на ренде. Добавете го към млякото и брашното и омесете.
Разделете тестото на 6-7 топчета и ги поставете върху пергаментова хартия или в незалепваща тава. Натиснете леко всяко с пръст в средата и поставете по малко парче масло в образувалата се дупчица.

Печете в предварително загряна до 200 С фурна.
Готовите хлебчета извадете върху решетка, за да се охладят леко.
До колко време могат да се съхраняват не съм пробвала, защото никога не остават дълго наоколо.

Доматена супа с печени чушки

Уханието на печени чушки за мен е като въображаем мост назад във времето към летните ваканции прекарани при баба, към безкрайните дни с игри в квартала с купища деца и към "усърдната" ни помощ в домашните приготовления за зимата. Печенето на чушки върху ретро скарата, при което винаги трябваше да носиш джапанки "че удря леко тока" в знойните късни летни следобеди беше просто страхотно удоволствие за мен, което помня и до днес сякаш беше вчера. Дали говори добре за психичното ми здраве да пазя точно такива спомени от детството остава загадка за сега, но пък звучи много мило и  романтично някак, нали....

 В името точно на тези спомени и направих всичко по силите си да наложа тази супа като често присъстваща в семейното меню. Срещнах лека съпротива от страна на старшия дегустатор, тъй като не обича пасирани супи, но като се изключи това, тя се приема горещо от момичетата и съответно е гласувана  с мнозинство като успешна! Ура!
На рецептата попаднах случайно в една книжка на Иван Звездев- простичка, лесна, а в същото време толкова характерна като вкус. Измененията и добавките от мен са съвсем незначителни, но все пак ще напиша моята адаптация.

Доматена супа с печени чушки

Състав:


4 бр. червени чушки- не тънките, а от топечстите
1 глава лук
1 скилидка чесън
1 консерва нарязани домати или 4 пресни
1 ч.л. мащерка
1 ч.л.червен пипер
3-4 с.л. зехтин
щипка захар
сол
2 с.л. краве масло
1с.л. брашно

сирене за гарниране

Приготвяне:

Изпечете чушките. Моите пека във фурната, като ги поставям в тава с решетка и постилам под решетката малко пергаменотва хартия, за да не загаря когато капе вода от тях (последното от чист мързел- мразя да търкам тави). Поставете готовите чушки в съд с капак и ги оставете да се задушат леко- така ще ги обелите по- лесно. След като обелите чушките ги нарежете на ситно.
В загрятия зехтин, разреден с малко вода, се задушават нарязаният на ситно лук и пресования чесън. След като омекнат се добавят чушките, доматите, мащерката, солта, червения пипер и щипката захар. Разбъркват се за кратко и се разрежда с около литър топла вода. Ако използвате бульони, може да сложите един в този момент. Вари се 10-15 минути, за да се посгъсти съвсем леко, след което супата се пасира.

Тази стъпка е нужна, само ако предпочитате супата с по- гъста консистенция и може да бъде пропусната: В друг съд се загрява маслото и когато се разтопи се прибавя брашното. Разбърква се с тел, за да стане на каша без бучки, след което се добавя по мъничко от топлата супа. Когато се изравнят температурите и брашното е напълно разтворено, баршняната смес се прибавя към тенджерата  със супата и тя се връща отново на котлона за кратко, за да се досгъсти.

Готовата супа се сервира с натрошено сирене и ситно нарязан магданоз.

Ами остава само да ви пожелая Бон апети от мен и Бон Апети ;-)

Източник: 30 избрани супи и чорби от Иван Звездев

Цветни ванилови кексчета с шоколадова глазура

След изключително дългото ми отсъствие под мотото "С деца на море, да ти изпият панадола" ми се искаше просто да ви кажа отново "Здравейте!" и да ви помахам с ръка, защото съвсем искрено си признавам, че ми липсваше цялата блог- нанза тук и в любимите ми приятелски кътчета из блогосферата. И тъй като все още меря предимно лекарства, а не грамажи на захар, ще използвам случая да напиша рецептата за великолепните и толкова простички кексчета от празника на Яна , които все не намирах време или удобен момент да споделя.

 Те са съвсем лесни и бързи за приготвяне и се отличават със страхотно нежна текстура и доста добро запазване в хладилника, което позволява приготвянето им ден- два предварително, ако са планирани за определено събитие.


Цветни ванилови кексчета с шоколадова глазура

Състав:

250 гр. меко масло

200 гр. фина кафява захар

4 яйца

1 ч.л. ванилов екстракт

настърганата кора на 2 лимона (необработвани с химикали!)

1 лимонова есенция

300 гр. брашно с набухвател

1 ч.л. бакпулвер

За глазурата:

300 гр. пълномаслена течна сметана

500 гр. бял шоколад

няколко капки есенция по желание

Приготвяне:

Загрейте фурната до 180 С. 

Поставете мекото масло, захарта, яйцата, ванилията и лимонените кори в дълбока купа. Пресейте брашното и бакпулвера и ги поставете при другите съставки. Разбийте сместа до пухкаво. Разпределете във формички за къпкейкове, в които са поставени хартиени чашки. Не препълвайте до ръба- сипвайте средно до половината на чашката, за да не прелеят при печенето, а да запазят равна повърхност. 

Печете в предварително загряната фурна около 20 мин. или докато се надигнат хубаво и стегнат. След изваждането от фурната, изчакайте 10-на минути и ги преместете на решетка, за да изстинат напълно.

Приготвяне на шоколадовата глазура:

Поставете на котлона течната сметана. Загрейте почти до кипване, но не позволявайте за завира! Залейте с нея натрошения на малки парченца шоколад и разбърквайте леко докато се разтопи. Поставете в хладилник докато изстине напълно (най- добре за през нощта). Когато сместа е напълно студена и стегнала добавете аромат и я разбийте с миксер на висока скорост до пухкав крем. Поставете в пош и декорирайте или просто намажете с лъжица и украсете по ваш вкус.

Най- добре е тя да бъде приготвена предишния ден. Ако нямате време ускорете процеса, като използвате фризера вместо хладилника, но следете много внимателно да не образува кристалчета и да не замръзне.

Декорирайте кексчетата малко преди поднасянето им. Ако ги правите предварително ги оставете напълно да изстинат на решетката, след което ги приберете в кутия с плътен капак, като поставяте пергаментова хартия, ако се налага да ги редите на няколко реда. Бъдете внимателни когато ги прибирате да не натиснете или смачкате някое.

Съхранявайте в хладилник.

Сурови кокосови бонбони....или почти сурови

Обичате ли подаръците? Аз да! А когато подаръкът ми е свързан и с нещо изкусително и традиционно намиращо в черния ми списък за ядене, като шоколад или....ами всичко със захар, то тогава е най- вълнуващо. Все пак не бих могла да проявя такъв лош вкус и да засегна подаряващия, като не изям до дъно поднесеното, нали?!

Ако и във вас живее голямо и ненаситно Бисквитено чудовище, то и вие отдавна мечтаете за нещо, което да насища звяра, но и да бъде полезно и някак незалепващо моментално за дупето ви.
Нека ви направя подарък! Ще ви подаря една съвсем простичка, съвсем лесна и бърза рецепта. Рецепта, която необяснимо за мен се разпространява от много години в различни вариации, но е безизвестна за широката публика.

Нетърпеливи ли сте вече да отворим кутията? Нека не ви карам да чакате повече тогава.

Тези прекрасни бонбони са изобретение на суровоявдстовото, което чудесно пасва и на ползващите температури в кухната си. Тези малки, възхитително вкусни бонбонки, конкуриращи много силно вкуса на Рафаело, са истинска бомба на минерали, протеини и витамини и удрят в земата фабричните си предшественици като хранителна стойност. Децата ги обожават, а те отвръщат на чувствата им с тонове полезни съставки.

Друг огромен техен плюс е това, че дори и най- големия лакомник не може да изяде повече от 4-5. Убиват апетита за сладко и дават страхотно чувство на ситост, което ги прави незаменими за мен сутрин, когато ме очаква хаотичен ден и нямам време- два бонбона са напълно достатъчни да изкарам безпроблемно до късния обяд.

В оригиналния си вид те се приготвят с накиснати ядки и без никаква топлинна обработка. Прекрасни са на вкус и така, но определено аз и околните ми харесват много повече леко промененият им вариант.
Приготвянето им отнема около 25 мин

(почти) Сурови кокосови бонбони

Състав:

400 гр. сурово кашу
8 с.л. суров мед
4 с.л. кокосово масло
100 гр. кокосови стърготини (плюс още за овалване)
2 с.л. сурово натурално какао
ванилови семена
1-2 шепи сурови бадеми

Приготвяне:


На сух тиган запечете леко бадемите. Оставете на страна, за да изстинат.
N.B. Не печете бадемите, ако искате да направите оригиналния съвсем суров вариант на бонбоните.


В кухненски робот поставете кашуто. Смелете го добре. Прибавете всичко без бадемите и отново включете робота на висока скорост. Мелете докато не стане хомогенна, фина и плътна смес.
С ръце взимайте от сместа и оформете топче, като в средата му поставите по един от охладените вече бадеми. Аз ги правя колкото голям орех. Оформеното топче овъргаляйте в кокосови стърготини о поставете в чиния. Когато направите всички бонбони, поставете чинията в хладилник за няколко часа, за да се стегнат.

Това е!
Децата много успешно могат да помагат в направата им, макар после да чистите стърготини с дни от пода си.
Предупреждавам от сега- лесно водят до пристрастяване и изчерпване на количествата сурови ядки в близките до вас магазини могат да ви докарат до бяс.

Друг десерт от веган/ суровоядската кухня, който може да ви допадне е Здравословният сладкиш с кокос, ядки и горски плодове


Адаптирано от:  "Ние сме това, което ядем"

Шоколадов сладолед с лешници

Тази година открихме сравнително късно сезона на сладоледите вкъщи. Времето някак не беше много сладоледено, но пък сега, когато термометърът вече се движи в живителните за мен диапазони над 25 градуса е време да наваксам пропуснатото с лихвите. За това и започнах да събирам нови и нови рецепти за сладоледи, а докато изпробвам някоя от тях се отдадохме на дългогодишната класика в дома ни- нежно шоколадов, мноооого лешников и замръзнал до забрава.

 Състав:

300 мл. пълномаслено мляко
320 мл. течна сметана
4 жълтъка
100 гр. захар
100 гр. шоколад (млечен или натурален)
200 гр. лешници, запечени леко на сух тиган или във фурната
ванилови семена

Приготвяне:

Поставете в съд с тежко дъно на умерен огън млякото, ваниловите семена и половината от захарта. Загрейте до степен преди да заври и прибавете шоколада, натрошен на парченца.
Разбийте жълтъците с останалата захар. Постепенно и при непрекъснато разбъркване започнете да добавяте от млечната смес в жълтъците. Когато температурите се уеднаквят върнете цялата смес в тенджерата и на слаб огън разбърквайте непрекъснато, докато сместа се сгъсти- тя няма да стане гъста като яйчен крем, но видимо ще придобие лека плътност.
В отделен съд разбийте течната сметана. Смелете на дребно лешниците с блендер, като отделите няколко за украса. Внимателно прибавете към топлата смес разбитата сметана и лешниците и разбъркайте леко, за да се хомогенизира.

Оставете сместа да пренощува в хладилника, като поставите пергаментова хартия върху самата повърхност на крема, за да не се образува коричка.

На следващия ден сложете сместа в машина за сладолед и замразете (ако нямате машина за сладолед, то просто преминете към следваща стъпка, като ще се наложи да разбърквате от самото начало и по- дълго вашия сладолед, за предпочитане с тел, а не просто леко с лъжица или вилица). Прехвърлете в съд, подходящ за фризер, и оставете да стегне напълно, като в началото разбърквате сладоледа от време на време (през поне едни- два часа), за да сте сигурни, че няма да има кристалчета.

Готовият сладолед извадете 10-на минути преди сервиране, за да се отпусне и гарнирайте с леко натрошени лешници. А ако сте съвсем безобразни, можете да добавите и мъничко шоколадов или карамелен сос...ммм.....

ПП. Още по- добър вкус се получава, ако натрошените лешници за гарниране се карамелизират леко и се разбъркат в сместа при поставянето и във фризера.

Овесени бисквити с шамфъстък и шоколад

Обичате ли да съчетавате приятното с полезното? А дъхът на шоколад и портокал липсва ли ви през летните месеци, когато всичко е с аромат на ягоди и дини? Остана да попитам и дали в жегите искате да си спестите времето в кухнята. 

Ако отговорите и на трите въпроса до сега са били "Да!", то тревогите ви бяха до тук, защото на помощ идват тези мързеливи, вкусни малки бисквитки, които са чудесна компания на купичката ванилов сладолед и глезят сетивата с наситена смесица от шоколад- портокал и ядки, а и са с наполовина по- малко угризения.

Състав:

125 гр. безсолно масло
100 гр. кафява захар
1 средно яйце
2 ч.л. ванилов екстракт
125 гр. едри овесени ядки
75 гр. пълнозърнесто брашно
1/2 ч.л. бакпулвер
100 гр. шамфъстък без черупки
125 гр. тъмен шоколад с портокал

Приготвяне:

Загрейте фурната до 180 С (160 С с вентилатор).
С помощта на миксер разбийте до бял и пухкав крем маслото и захарта. Прибавете яйцето, ванилията, овесените ядки, брашното и бакпулвера и размесете до пълното им поемане и смесване.


Нарежете грубо шамфъстъка и начупете на парчета шоколада. Прибавете ги към сместа и разбъркайте.

Със супена лъжица взимайте от сместта и поставяйте върху пергаментова хартия, като оставяте достатъчно място между отделните бисквити, за да не се слепнат по време на печенето. Трябва да направите около 16 бисквити общо. Притиснете леко с гърба на вилица или с леко навлажнени пръсти за да дооформите.
Печете за около 20- на минути докато бисквитите станат златисти. Извадете ги от фурната и ги оставете да изстинат леко преди да ги преместите на решетка, където да изстинат напълно.

Докато са топли са много крехки и не е никак трудно да ги счупите, за това не подценявайте двата етапа на преместване. Не, че и на трохи не са също толкова вкусни.....

Могат да се съхраняват до три дни в плътно затворена кутия, но у нас до сега са изкарвали най- дълго 1 ден и то защото бяха част от нещата за гостите на празник....

Източник: BBC GoodFood