Пилешки бонфилета с фалшива панировка

Тези малки парченца пилешко са идеалният заместник на пълните с целия прогрес на химията пилешки хапки. Изключително любими на децата, а и на възрастните, те са лесен вариант за бърза вечеря с нещо вкусно и здравословно- все още рядко срещана комбинация за по- "старомодните" вкусове. Освен това са напълно подходящи и за деца над една годинка, които обаче са уверени в дъвченето- яденето с ръце е пълно удоволствие.....за тях, не за вас!

Състав:

400 гр. плешки бонфилета
1 кофичка йогурт или по- гъсто кисело мляко
3 с.л. свежи подправки, нарязани на ситно:
-магданоз
-салвия
-босилек
*можете да замените или добавяте подправки по ваш вкус и предпочитание, също така може да замените със сушени, ако нямате пресни
- на върха на ч.л. къри, ако няма да се консумира от малки деца
-червен пипер
-куркума
сол и пипер
галета за овалване
зехтин за поръсване

Приготвяне:

Смесете йогурта със зелените подправки, куркумата, кърито и мъничко черен пипер и отделете малка част от готовата смес сос към филетата при сервиране. С останалата част покрийте добре пилешките бонфилета, като разбъркате добре и се уверите, че цялото месо е покрито. Оставете да се маринова поне за час в хладилника, а още по- добре за цяла нощ.
Загрейте фурната до 180 С. Смесете галетата с червения пипер и малко черен пипер, потапяйте всяко филе в сухата смес и подреждайте върху пергаментова хартия. Поръсете филетата съвсем леко със зехтин и гответе около 25-30 мин докато станат златисти.
ПП. По- бърз вариант е да ги запечете в сух тиган с тежко незалепващо дъно, както често правя аз, когато нямам време да ги изпичам. Стават също толкова вкусни и крехки. Не ги пържете, ако тиганът ви не е с достатъчно добро покритие, съвсем леко със салфетка намазнете дъното му преди да ги поставите.

Сервирайте с йогуртовия сос за топене и свежа салата.


Източник: The healthy baby eating planner от Аманда Гранд

Манго Ласи/ Mango Lassi

Макар и да не можах да изпадна в безпаметна любов с индийската кухня- а правих множество опити да ме понесе тази модерна вълна на кулинарното удоволствие, но винаги оставах на брега, едно нещо ме грабна истински и това бе йогуртовата напитка с манго, която ни поднесоха в едно малко и кокетно индийско ресторантче в Англия това лято. Разбира се, дължа половината от живота си на нея, защото гасеше пожара след всяка хапка "не много лютиво" ястие, препоръчано от домакините ни, и всъщност бе основната ни прехрана по време на цялата вечеря, след като приключихме с дегустацията на течната лава, дегизирана като храна, но и самата тя е едно безценно камъче, което остана в списъка на любимите на цялото семейство и често присъства в менюто ни. И като казвам цялото семейство визирам и най- малкия член на сериозна възраст от година и четири месеца, който изпива смайващи количества, за моя радост.

Състав:

250 гр. йогурт
100 мл. мляко
3-4 бр. манго
3 с.л. захар
джинджифил или кардамон*

Приготвяне:

Обелете и махнете костилката на мангото. В блендер поставете всички съставки и смелете до напълно гладка консистенция.
Прехвърлете в кана и сервирайте или съхранете в хладилника до едно денонощие.

Количеството захар може да се увеличи или намали по Ваш вкус, аз не слагам никаква захар, но за по- широкия вкус няма да е достатъчно сладко, така че е въпрос на проба в процеса на приготвяне. Подправките са подходящи, ако не е предназначено за деца.

Прекалено лесно за приготвяне, но изумително приятно и насищащо.

Сладкарят и златната рибка

Запознайте се с Голди!

Тя е главното без- действащо лице на тортата, която правих за моя близка, за чийто син пък бе ето тази торта преди доста време. 

Имах големи проекти за нея, тъй като получателката й е една уникална жена, която заслужава не една, а поне дузина торти, далеч по- ефектни и незабравими от това, което успях да направя за една нощ, но времето е безмилостно в хода си и просто отказа да намали темпото в името на моите проектни реализации.  Първоначалната идея бе по тортата да има една голяма сценка, с много представители на флората и фауната. Както става ясно, това не се случи.

Тортата е малко детска, но тази жена е една от малкото, съумели да запазят много от детето в себе си в идеален синхрон с порасналото си, отговорно и целеустремено Аз, и стилизирана торта за възрастни просто нямаше да бъде на място за нея! Тя е човекът, с когото моето дете играе ненаситно и толкова диво и весело, че надали и някой връстник би могъл да я замести в щуротиите им! Освен това може би не познавам друг, освен нея, който всеки ден след работа се втурва да играе футбол със сина си и неговите приятели или да правят снежни човеци и да се пързалят с шейни до късни доби. Остава загадка от къде намира енергия след изморителния работен ден, а и кога най- накрая ще я приберат от профсъюза на родителите за нарушаване на общоприетия график и мотото "След работа сме изморени, не ни закачайте, хлапета!"

Обратно към Голди, която е моя изключителна любимка и съвсем искрено мога да кажа, че си я харесвах толкова много, та чак ми идеше да й помахам драматично с копринена кърпичка и сълзи на очи за сбогом, а голямата ми дъщеря ме закле да направя същата, ама "едно към едно" за следващата нейна торта. Последното е съмнително да се случи, но за какво са родителите, освен да послъжат, когато се налага....

И така, обратно към Голди и нейната сцена!

След като два дни постоя на прозореца в очакване да види света с очите си...

Най- сетне прогледна...... с леко по- сластен поглед от нужното ...

... и бе пусната да плува на свобода...

...в боксониера....

Но пък колко са тези, които могат да се похвалят с обширен първи дом!

Тя все пак изглеждаше щастлива...

И най- важното, получателката и също изглеждаше така, което винаги е всъщност смисъла на всичко!

Неизпълнените планове и всички останали несгоди избледняват при усмивката на тези, за които е била предназначена тортата, а това ме прави истински щастлива и ми дава нови сили за следващи проекти.

Честит рожден ден, Рени!!! 

Честит 8-ми март!!!

Много модерни жени отричат този празник като комунистически/ обиден, защото уважение е нужно всеки ден/ досаден и безсмислен и други подобни доводи, но за мен той е ден, в който ни се дава шанс да почетем дружно, като пионерчета пред знаме, майките си и за нищо на света не бих го пропуснала! Сега, когато и аз самата съм майка, с огромна радост слушам стихчетата, рецитирани с такова старание от дечко с гуреливи още очички и пижама и получавам най- трогателната картичка, рисувана с прехапано езиче и надписана с умилително старание, което е довело до пробиване на листа чак от натискане при изографисването на някои от буквичките. Звучи захаросано? Навярно да, но пък е вярно и в този случай колкото по- захаросано, толкова по- добре!!!


И така, както винаги с крайно ограничено време и отново посрещайки зората, но пък с невероятно желание, се отдадох на осъществяването на една отдавна мечтана торта, чийто основен дизайн е взаимстван от един от шедьоврите на The Caketress  (чийто произведенията просто спират дъха ми) и много време търсеше своя повод. И ето, че той на сетне дойде! Имах желанието да съчетая във визията на тортата голямото богатство на душата и характера на две неповторими и забележителни жени. 
Едната от тях бе моята майка! Тя е човек, дарен с огромно сърце, тя е креативна и находчива, смела и в същото време толкова лесно ранима, тя е огромната сянка, която цял живота е бдяла над мен и ме е предпазвала от несгодите на живота, които не липсваха в миналото ни, но тя съумя да ги направи много по- леки за мен, тя е Жената с главно Ж, на която аз винаги ще се възхищавам, на която знам, че винаги ще мога да разчитам и на която винаги ще се старая да подражавам! 


Другата дама, за която бе предвидена тортата е моята свекърва. Да, тук се очаква да ми премерите температурата и да ме питате дали съпругът ми или самата ми свекърва чете това и с  тази цел ли го пиша, но отговорът ще бъде Не! Моята свекърва е втората неповторима жена в живота ми. Тя е една впечатляваща, неуморна, красива, чистосърдечна, добронамерена и всеотдайна жена, която освен неизброимите си лични качества е съумяла да отгледа и възпита най- прекрасния мъж- съпруг и баща, което не е по силите на всяка мъжка майка! Тя е сложна смесица от интереси, пълна с енергия за всеки проект, който е приела присърце и е моя абсолютен душевен близнак. С нея сме коренно различни като външност, но душите ни са като препечатани и смело мога да кажа, че е една от най- добрите ми приятелки!

Тези две жени вдъхновиха визията на тортата и й придадоха плътност- тя е нежна, леко хаотична и прекомерно богата, но издържана естетически, а в сърцето си авантюристична и непокорна, но пък отново със стил! Не е ли именно такава женската същност?!? Тя не може да бъде разбрана от всеки и не може да бъде сложена в шкафа с етикетче. Тя е бурна, всеобхватна, непостоянна, нежна и крехка, а същевременно силна и категорична, но винаги търсеща хармонията и красотата. И сладка в сърцевината си. Много, много сладка дори :-)
Честит празник, мили дами! Бъдете истински жени, всеотдайни майки и съпруги и понякога мъничко егоисти, за да угаждате на капризната нежна страна в душите си- тя е вашата отличителна черта. Гордейте се, с нея и с това че сте жени!

Сърцето изглежда червено, но реално е нежно розово с перлени отблясъци и мноооого брокат, което обаче бе отнето от снимките. Също така се загуби и прекрасния перлен блясък на цялата торта, но каквото и да опитах не можах да го хвана, а трябваше да тръгвам за работа и нямах време за повече опити. Не че ако имах щях, де, но поне имам какво да ме успокоява. Използвайте въображението си, моля, и си ги добавете там някъде.

Дано денят днес е донесъл и на вас много положителни емоции, много мили пожелания, внимание и е бил споделен със специални хора! И нека този ден е само 1 от всичките 365 такива дни от всяка година от живота ви!

Сьомга със средиземноморски вкус

Състав:


1 средно голямо филе от сьомга- без кожа- около 1 кг
шепа пресни листа босилек
3 големи скилидки чесън- нарязани на тънко
70 гр. сушени домати в зехтин или накиснати леко, ако не са в бурканче
70 гр. маслини без костилка
сол и пипер- на вкус

Приготвяне:

 Загрейте фурната до 200С/ 180С с вентилатор. Поставете сьомгата в огнеупорен съд върху страната, където е била кожата. С пособие за махане на сърцевината на ябълки направете симетрични дупки по повърхността на рибата.
Разрежете доматите на две, ако са много големи. Изравнете ги и във всеки поставете по едно листо босилек, малко парченце чесън и маслина, и направете мъничко руло. Във всяка дупка поставете по едно рулце, приготвено по описания начин.
N.B. В деня, в който направих снимката изненадващо се оказах без половината съставки, но нямах време за коригиране. Във всяка дупчица поставих само по една маслинка и чесън, а босилека наръсих сух върху самата риба. Резултата беше изключително подобен на оригиналът, който приготвям вече години наред и в крайни случаи може да се пропуснат част от съставките без това да ощети тотално очаквания резултат. Разбира се, губи се малко от букета на вкусове, който се получава иначе, но въпреки това рецептата е неповторимо вкусна.
Поръсете с черен пипер и сол на вкус.
Печете около 10-на минути или докато рибата е напълно готова, без да е препечена!
Сервирайте с императорски ориз и свежа салата.

Изключително любима рецепта, която вече две години присъства поне два пъти месечно в менюто ни и все още се радва на изключително топло посрещане и от възрастни и от деца. 

Източник: Gordon Ramsay's Fast Food

Фурми с ядки и извара

Тъй като предимно публикувам по- интересните сладкиши от нашата кухня, които често не са никак диетични, но пък са радост за мъжката и детска (ако им се позволява на вторите) душа, реших, че е време да споделя и някои от моите позволени малки удоволствия, които няма да ви карат да преживявате душевна агония след последната хапка, а дори обратното- ще ви накарат освен да се чувствате удовлетворени от засищането на Захарното чудовище, да сте и в хармония с кантара си, колкото и подъл да е той :-) Всъщност "рецепта" е комплимент към предстоящото, но пък нека му дадем шанс за 10 минути слава.  

 
Състав:

10 фурми без костилка
10 бразилски ядки *- накиснати във вода поне за една нощ
безсолна извара
мед и ванилия- по желание

Приготвяне:

Разрязваме фурмите по дължина от едната страна, като внимаваме да не срежем изцяло. Във всяка от тях поставяме по една бразилска ядка, която предварително сме накиснали в мъничко вода, за да омекне леко.
В отделен съд сипваме безсолна извара, която по желание може предварително да овкусим с малко мед и ванилия.
И готово!

Време за безметежна консумация...

N.B. Можете да замените бразилските орехи с друга ядка, по ваш вкус. Аз държа точно на този вид обаче, особено заради детето. Ето ТУК може да прочетете повече за тях и да прецените сами.

Честита Баба Марта

Честита Баба Марта! Да са ви червени бузките, бели помислите и седите на топло, защото бабето е много подло и тепърва ни готви студове и дъждове, гарнирани с измамно слънце и кратки затопляния- една истинска жена с богата палитра настроения и емоции. Трябва да бъда честна и да си призная, че този празник отдавна е загубил чара си за мен- мартеницата не ми се връзва никак с парцалките, не възлагам особени надежди, че кончетата и нищо неподозиращите прелетни птици имат нещо общо с моето едногодишно добруване, а още по- малко вярвам на онова с желанията, когато ги закачаш по храстчета и дръвчета- до сега нищо не ми се е получило от опитите в това начинание. НО, в името на децата и всеобщата еуфория покрай червено- бялата треска по вълна, не мога да остана в първомартенска барикада като Бабо Мартенски Гринч и се налага да взема участие в цялата веселба. За това, като една примерна и всеотдайна майка и приятелка, по нощите се заех да приготвя по-близкия до сърцето ми вариант на традиционните мартеници, а именно сладките, подходящи за ядене такива, които не обещават вечно здраве и пролетарски идеал за женска и детска красота, но пък със сигурност ще донесат минутка истинска захарна наслада....и няколко грама повече на кантара, но то няма пълно щастие!

Разбира се, че пак всичко е правено в последния момент, на бързо и с много компромиси, но май това вече ми е запазена марка и поговорката Бързата работа, срам за майстора трябва да бъде като мото в блога ми, но поне този път не ми беше особено съвестно за гафовете.

Като краен резултат тази сутрин имам превъзбудено от щастие дете, доволни другарчета и колеги и личното щастие, че тази година се спасих от ваденето на запасите от всевъзможни изостанали мартеници от гардероба и тяхното пласиране по ред на номерата на хората, които се налага да срещна днес. 


Ура за декорираните бисквити и роял айсинга!!! 


Ако вие сте от хората, които обаче все още по детски и истински се радват на този ден, то нека Ви пожелая от сърце той да бъде незабравим, да ви отрупат с красиви мартенички и още по- красиви пожелания и те да ви донесат много здраве, щастие и сполуки!


ПП. Може да не съм в тон с всеобщите радостни възгласи, но не може да ми отречете, че съм се постарала...