Oh so vintage....

Имам ясен спомен за може би най- прекрасните състарени бели градински мебели, които видях преди години и все още посещават мечтите ми, но които бяха изумително и безочливо скъпи и си останаха само мечта за мен.
За празненството на Яна, което вече споделих тук, изскочи острата нужда от винтидж етажерка, която да завърши декора ми, а една стара, полуразглобена и скучна до безобразие чамова етажерка, датираща от детската стая на мъжа ми, ежедневно се набиваше в очите ми. В новото си амплоа на степфордска съпруга знаех, че съдбата й вече е решена и в първия удобен момент отидох да попълня запаса си от спрей бои (съмнявам се, че си купувам лакове за нокти в такова количество и с такова настървение, както купувам тях).

И в един слънчев съботен ден се заех с трансформацията на старото в....е, не в ново, но в по- модерно старо.

Ето с какво започва моя проект днес

 За преобразяването ще ви бъдат нужни:

- Жертва, т.е. мебел за състаряване
- Бяла боя- поне три флакона бяха нужни при мен за двете ръце
- Накрайник за спрей- боя- спестява тендовагинита на палеца ви и си струва да го имате*
- По- фина шкурка

* Накрайникът е ето това черно нещо, което виждате на снимката. Струва стотинки, но е безценно на практика! Лесно се намира в  големите магазини от семейството на Бриколаж и тн.

На работа: 

Съветвам ви да изберете за работна площ широко и отворено място, особено ако и вие сте се спрели на спрей- боя, защото миризмата е отвратително силна и много токсична.
Почистете добре повърхността на етажерката. Моята избраница имаше нужда от лекичко позатягане и поправяне, така че сега е добър момент да отметнете тези неща, за да не нараните неприятно боята си по- късно.
Напръскайте равномерно един слой навсякъде. Изчакайте да засъхне и повторете. При мен отне около час- два първата ръка и бе готова за втора.

След като минете и втората ръка оставете поне няколко дни, за да изсъхне напълно навсякъде.
Когато боята е изцяло суха и красивата ви етажерка ( или на каквото друго сте се спрели) изглежда като чисто нова , е време да съсипете тежката си и интоксикираща работа. Ако вандалщината не ви е в кръвта, пийте едно за кураж. Боли, но бързо минава, когато видите финалния резултат, обещавам.


Вземете шкурката и започнете лекичко да протривате там, където нормално би се износила една боя от дълги години употреба- по ръбовете, върху следите от чепове на дървото и всички други по- изпъкнали части на дървесната повърхност. Не прекалявайте с търкането. Правете го внимателно и бавно, избърсвайте със суха кърпа, за да прецените дали седи естествено и дали е  достатъчно и тогава продължавайте. Най- добре е да започнете от по- скритите части, за да се ориентирате в силата на натиска и в самия процес на състаряване и едва тогава да продължите върху по- големите и видими части.

Когато сметнете за достатъчно пребита от времето вашата жертва, почистете с леко навлажнена кърпа. 

От тук нататък е въпрос на вкус как ще бъде декорирана и използвана. Моята вече бе показана.

Безкрайно съм щастлива от резултатите си, а и се оказа толкова лесно и простичко, че съвсем недоумявам силно завишените цени на този тип мебели по магазините. А и няма нужда да казвам колко по- приятно е да си направиш нещо толкова красиво сам, така че хващайте боите и на работа!

За мен остава да търся нов проект, макар вече в главата ми да се върти нещо интересно, което или ще бъде чудесен и много сполучлив опит или ще имам сериозни проблеми с половинката си, но само бъдещето ще покаже....

Покани за градинско парти

Лято е....май! Най- хубавото време за събиране с приятели и роднини е на зелената тревичка в градината. Дали за следобеден чай или за барбекю- нека бъде изискано, с дъх на окосена трева и цветя, дори и в поканите.

Тези бяха за празненството на дъщеря ми, но са подходящи за какви ли не поводи, за това ще споделя с вас освен визията, която аз избрах за тях, така и шаблона, за да си направите свои.
Моите бяха купени с готова форма на лейка, но ми бяха недостатъчни и си направих още от тях, след което ги декорирах.

Изработката е изключително лесна.

Нужни са ви само:
- Цветен картон
- Ножица
- Лепило
- Цветчета и камъчета за декорация

От шаблонът, който ще намерите долу, си изрежете формата. Наложете я върху обратната страна на картона си и очертайте с молив. Изрежете каквато бройка искате от поканите, прегънете по средата и декорирайте предната страна с камъчета и цветчета. Това е! 

За текстово поле можете да използвате вътрешността на поканата или да отпечатате върху паус и да го залепите вътре, както направих аз, тъй като краснописът не ми е силна страна.

Остава само да хванете пощенския гълъб пред блока/ къщата и да го натоварите с мисия!

Vintage tea cake

Тортата за имения ден на дъщеря ми, повече детайли от който може да видите ТУК, беше един от онези проекти които просто са някак- ами някак правилните и наистина грабващи. Онези, които не искаш да оставяш, онези, за които домашните са по- скоро пречка с желанието си да се хранят , да общуват и изобщо да правят всичко тривиално, което застава между теб и твоето малко творение. Последното в кръга на шегата.....до някъде.

Тя е втората торта от късата поредица, която започнах с ТАЗИ.

Детайлите за нея направих две седмици преди самата торта, като чайникът е покрита със захарно тесто стиропорена топка и е единствената не ядивна част от тортата. Имах планове и за чай, който да присъства в общата картина, но чашата така и си остана празна покрай целия хаос около партито. Въпреки това тортата беше добро продължение на тематиката на празненството и дори бе взета за част от предметите за украса от няколко човека, което за мен е повече от достатъчен комплимент :-)
Пълнежът е от какови пандишпанени блатове, сиропирани с неподсладено какао, крем с маскарпоне, кондензирано мляко и извара с пресни череши и много ванилия.

Имах ужасни неприятности с нея- от напълно унищожена декорация на чайника ден преди самото парти през изтекъл от блатовете крем и до какво ли не друго, но в крайна сметка нещата се получиха, макар и трудно.

Достатъчно излишни приказки, оставям ви с моята ретро чаена торта и нейния малък свят, ухаещ на розово масло и топъл черен чай.

Еньовден, винтидж чаено парти и много, много непредвиден дъжд

Тра -ла-ла- ла-лии, нека да вали! (х2)
От дъждеца, ах, нас не ни е страх! (х2)

Така бих могла да си попея в неделя сутрин, ако употребявах нещо с градус, не беше 6 сутринта и аз не бях станала в тъмни доби за да довърша детайлите преди да пристигнат гостите на дъщеря ми. Но тъй като нито едното, нито другото бе вярно, то дъждеца пропи грозно надеждите ми, че след едноседмично отлагане на така чакания празник с градинско парти и всички изчетени прогнози и хвърлен боб кога ще е най- добре да се избере нова дата, на която слънцето ще се отбележи като за лято, все пак нещата ще се случат поне веднъж по план. А планът беше грандиозен, подготвян месеци наред и изтощителен в последните си дни преди събитието, но се оказахме със слънчева събота (която бе предвидена уж да бъде дъждовна) и мокра и студена неделна сутрин (предполагаемо прекрасния почивен ден), а аз се озовах с очакващо тържество дете, голяма торта в хладилника, купища друга храна и напитки, списък с гости и мокра и прогизнала градина....

След първоначалната половинчасова паника и проклинане на синоптичето племе се взех в ръце и със спешна помощ от приятел се заехме да пригодим домашните условия в арена за скалъпено екс- градинско празненство. Разбира се, резултатите махат с фина бродирана бяла кърпичка на планираното, но това е то- природа. Ще спра до тук, защото имам желание да ви поканя на приятно и слънчево чаено парти в ретро стил, което подготвях толкова дълго и с детайли от което съм дала обещание да ви занимавам още известно време под формата на DIY публикации, а не звуча подобаващо поради силното ми огорчение от непредвидената промяна на нещата. За това ще ви оставя в ръцете на разказа в картинки, а аз ще отида да си сложа пет бучки захар в чая, за да си оправя вкисването.

Заповядайте на чаша чай, мили дами!

Защо винтидж и защо чаено парти? Ами защото просто е толкова нежно, женско и изтънчено. Толкова подхожда на крехката ми малка лейди, която и без това е родена в помпозно- аристократична Англия и която сякаш бе толкова на място в цялата картинка, че се чудя защо изобщо до сега не съм се сетила за това?! А и какво друго може да бъде едно събиране на малки и големи дами и господа в първата част на деня, когато  е време за леки сладкиши и подходящи напитки.

Търсенето на тези прекрасни порцеланови чашки и малките орнаментирани сребърни лъжички бе истинско предизвикателство, но и безкрайно забавен лов на съкровища, който съжалявам, че завърши. Не мога да опиша детското щастие и нетърпение, с което чаках всяка нова пратка, когато ги изравях от интернет и почти неудържимото ми въодушевление, когато открих чайника в едно малко магазинче толкова случайно и неочаквано, че чак не повярвах на късмета си.

Другата ми голяма любов сред декора бе моята прекрасна състарена етажерка, която ще покажа как да си направите сами съвсем скоро, и която бе един от най- основните акценти. Тя пое на крехките си плещи огромно количество дреболийки и тежките сладки и бонбони и се справи блестящо, а сега не мога да изнеса обратно на двора, защото дори мъжът ми е влюбен в нея, а това е огромно признание за труда ми- обикновено се налага да го спъна с творбите си и да си изпрося настоятелно комплименти за тях, за да му се разкарам от главата, но не и този път.

Буквите за името са и първият ми декупажен проект. Това определено звучи и изглежда далеч по- лесно, от колкото е реално и не вярвам скоро да се опитам отново да правя нещо такова...

Тук следват още една малка купчинка съкровища, които купих от различни места в месеците на подготовка.

Пакетчетата чай

И любимото ми прасе-касичка балерина....Не е ли възхитително очарователна!

И за да съм в тон все пак с идеята на блога си в неговата сладкарско- кулинарна страна, да се върнем отново на масата за кратко.

Тези макарони на са мое дело. Аз все още поддържам страхопочитание към тяхното приготвяне. Признавам обаче, че бях силно разочарована от вкуса на този така високо оценяван десерт.....Иска ми се да го отдам на това, че са купени, а не домашни, но френската пекарна е изключително добра във всичко друго, което съм пробвала от тях и се съмнявам точно тук да са си позволили пропуск. Въпрос на вкус очевидно, но май не намерих противоположно на моето мнение и сред гостите. Но пък са изключително красиви и може би това все пак ще ме мотивира да опитам и домашен вариант- просто за да съм сигурна, че не ги харесвам.

Моите Нежни орехови сладки за сметка на това се радваха на голям интерес и надвиха красавците по популярност, макар и далеч от изтънчената им визия.

И на празник като на празник- не би могло да мине без къпкейкове

и торта...

за която ще направя отделна публикация, защото тук вече снимките станаха прекалено много, а тя заслужава своите пет минути слава в различни ракурси и детайли.

Като заключение от деня мога да кажа, че за мен стресът бе повече от нужното, но пък децата си поиграха доволно и в пригодената обстановка, възрастните изкарахме няколко приятни часа в спокойни разговори, а времето....ами времето се оправи веднага след края на партито.....

Тортата на баба....

След изключително дълъг период без тортени подвизи и една изхвърлена в коша мини торта, тази седмица се озовах с цели два амбициозни проекта, като от самото начало трябваше да предвидя, че време за идеите ми няма да има, но така и не се научих да се отказвам....Разбира се, нещата не станаха както бяха в главата ми ( всъщност кога ли изобщо са ставали), но ако сега си притворите леко едното око и сте в настроение да сте великодушни ще ви покажа първата от тортите, която бе за моята неповторима баба, която обичам еееей толкова много!

И не, баба ми не е Петър Стоянов- аз толкова си мога в моделирането просто...( и обичам многоточията в края на незавършените си мисли, а такива при мен има в изобилие- това леко извинително и съвсем деликатно разяснително, ако все още не ви е полазило по нервите, четейки писанията ми)

Тя съвсем на място отбеляза, че съм правила торти за кого ли не, но не и за нея и директно изложи исканията си във вида "Искам си торта за рождения ден тази година! / Каква ще бъде на външен вид? и Нека е лека и сочна на вкус!". Не бих могла и да помисля да не направя най- доброто от себе си и независимо от претоварения си график в работата, децата, къщата и покрай организирането на партито за именния ден на голямата си дъщеря (тук е редно да отбележа да се приготвите за много силна винтидж вълна през идните дни и няколко простички DIYs)  да вмъкна и едно скромно торте за бабинка, което да направи празникът й по- сладък.

Вкусът изобщо нямаше нужда от обмисляне- за такъв фен на еклерите не би могло да бъде друго освен шоколадови блатове, сиропирани със силно черно кафе и сметаново- яйчен крем с мноооого еклери. Толкова много, че до последния момент се чудех дали да сложа тортата на поставка или в купа, в случай, че реши да се разпадне.

Момичето (дааа, да....имам нужда от още дълги години практика с моделирането на хора), което седи самотно на ръба на тортата е моята баба в по- ранен етап от живота си, обута в мечтаните от нея бели ботушки, които и до ден днешен помни как е видяла на витрината на магазин в стара София и как безвъзвратно са откраднали те сърцето й, но които така и никога не е успяла да има. Дънките са нещо, което моята невероятна баба носи и до ден днешен- тя винаги е била секси бабата с голямата кола и тесните дънки, която ме е карала и все още ме кара да се гордея безсрамно с нея, а плитките- плитките са също като нейните, когато е била по- млада- дъъълги и красиви! Ръцете й са в тази поза, защото трябваше да има коте и куче до всяка от тях, но те така и не успяха да се появят на бял свят, за мои срам, защото любовта на баба ми към животните бе престъпление да не бъде включена в тази толкова специална торта.

Градинарството е другата голяма страст на баба, но това май става ясно и без допълнителни пояснения.

Ами това е- моята баба, нейният празник и моята торта за този ден. Далеч от съвършена, но безкрайно скъпа и емоционално заредена за мен. А добрата новина е, че дори успя да стигне благополучно до другя край на България само с лека гръбначна дислокация на девойката, която се оказа лесно поправима. Това, ако не е благосклонна съдба...

Аз обичам безкрайно своята баба. Ако и вие споделяте топли чувства към вашите- обадете им се и им го кажете, ей така, без повод и причина- няма да има по- хубаво нещо за тях от вашия глас в телефона и простичкото "Обичам те, бабо!"

Пъпеш с йогурт

В най- горещите дни на лятото винаги е добре да имаш под ръка сладолед. Но когато си се разсеял приятно и мързелът е надделял, а гладът за нещо сладко е непреклонен, трябва да се мисли бързо.
Това успях да измисля аз под натиска на семейния съвет за следобедна закуска в един особено горещ почивен ден. Нищо особено, дори имам големи съмнения дали си заслужава цяла отделна публикация, но какво пък.......в моето кътче е позволено да безчинствам от време на време.
И отбелязвайки колко е простичко, то трябва да кажа и колко вкусно и освежаващо е то, както и колко забавно го намират децата, поради нестандартната купа от която изяждат закуската си- до дъно, като никога!

Състав:

1 пъпеш
шепа малини или други дребни горски плодове
шепа касис
1 кофичка пълномаслен йогурт
5 с.л. мед
ванилия

Приготвяне:

Разбийте добре киселото мляко с меда и ванилията. Добре е йогуртът да е от по- меките на вкус и задължително да е с достатъчно висока масленост, за да е плътен, а не воднист като обикновеното кисело мляко.
Поставете млечния крем във фризера за малко. През това време измийте и разрежете пъпеша на две части. Махнете семките и меката вътрешна част и с уред или с лъжичка направете топченца от пъпеш като внимавате да не нараните кората докато го правите. Измийте и подсушете добре горските плодове и касиса (можете да замените с каквито други плодове имате, като е хубаво да има поне един по- кисел и характерен на вкус сред тях).
Поставете от добре охладения йогурт в купичката от пъпеш, а отгоре наредете топчетата. Декорирайте с дребните плодове и поръсете с още малко ванилия.

Това е! Следва следобедна наслада без угризения и поне 15 минути тишина от страна на подрастващите.

Ягодово тирамису за деня на бащата

Тази година бях особено настървена за подобаващо отбелязване на Деня на бащата, защото е нерафинирано безобразие татковците да бъдат пренебрегвани така по нашите ширини, особено когато новото поколение татковци истински си заслужават потупването по рамото поне веднъж годишно за добре свършената работа.
Редица неща объркаха плановете ми и спестявайки голяма част излишни подробности ще обобщя, че подготовките завършиха с торта в кофата и нервна представителка на силния пол, готова да стреля на месо по всичко от мъжки род, репродуцирало се веднъж или повече пъти. Къде ли останаха сантименталните ми чувства към бащинската фигура?!
Така и се стигна до сурогатната торта за празника в името на децата, които искаха да отпразнуват деня на татко по правилния начин- със захар!
В моята рецепта съм заменила традиционните кафе и ром, но ако не се предвиждат непълнолетни консуматори би било добре да се допуснат обратно.

Състав:

1 голям пакет бишкоти Savoiardy

500 гр Маскарпоне

200- 250 мл течна сметана с висока масленост

1/2 ч.ч кафява захар

есенция кафе

семената на една ванилия

пресни ягоди, нарязани на филийки (оставете няколко цели за декорация) 

1 ч.ч. топло прясно мляко

натурално какао без захар за поръсване

Приготвяне:

С миксер разбиваме течната сметана и прибавяме захарта малко преди края на биенето. Добавяме маскарпонето, ваниловите семена и есенциата кафе и внимателно разбиваме, за да се получи гладък крем.

В купичка поставяме прясното мляко и започваме на редим първия слой на тирамисуто като потапяме за секунда всяка бишкота в него и след това ги поставяме плътно една до друга без да ги мачкаме в подходящ съд. Върху бишкотите разстиламе слой крем и върху него нареждаме филетираните ягоди. Повтаряме тези три стъпки като завършваме с пласт крем- на него не поставяте ягоди.

Поръсваме дебел слой натурално какао като използваме фино сито или цедка и оставяме готовия сладкиш да отлежи една нощ или поне 5 часа в хладилника.

Много вкусен и измамно лек сладкиш, който се приготвя за секунди- от една страна вие не губите ден пред печката, от друга с кадифена ръкавица отмъщавате на половинката като под формата на грижа го натъпквате с въглехидрати и мазнини и му осигурявате най- малко час допълнително във фитнеса- всички са печеливши! :-)