неделя, 7 август 2011 г.

Бързи питки със сирене

Тъй като започнах с вълната от детски спомени пренесени в моя живот в ролята на майка, реших да продължа още мъничко в този тон и да споделя и любимите ми, а и на двете ми дъщери, малки и бързи хлебчета, които отново се кичат с етикети като много бързи, твърде лесни и безсрамно вкусни- точно както ги обичаме ние майките.
Както преди, така и сега, редовно си "развалям" вечерята с тези малки пухкави питки, с тази разлика, че сега няма кой да ми се кара за това и мога да безчинствам на воля. Детството е силно надценявано- този пример го доказва!
Този път направих питките изцяло с пълнозърнесто брашно, макар по принцип да правя смес 1:1 с бяло и пълнозърнесто- за мен бяха също толкова вкусни, но за по- широкия вкус, а и ако търсите съвсем пухкави и меки питчици, е по- добре да използвате пресято бяло брашно- да е нездравословно, да е нездравословно...колко да е нездравословно....


Състав:

1 ч.ч. кисело мляко
2 ч.ч. брашно
150- 200 гр. сирене
1 ч.л. сода без връх
 20-30 гр. масло

Приготвяне:

В киселото мляко поставете содата. Прибавете брашното и разбъркайте с помощта на миксер с приставки за тесто или на ръка. Натрошете сиренето или го настържете на едро на ренде. Добавете го към млякото и брашното и омесете.
Разделете тестото на 6-7 топчета и ги поставете върху пергаментова хартия или в незалепваща тава. Натиснете леко всяко с пръст в средата и поставете по малко парче масло в образувалата се дупчица.


Печете в предварително загряна до 200 С фурна.
Готовите хлебчета извадете върху решетка, за да се охладят леко.
До колко време могат да се съхраняват не съм пробвала, защото никога не остават дълго наоколо.

петък, 5 август 2011 г.

Доматена супа с печени чушки


Уханието на печени чушки за мен е като въображаем мост назад във времето към летните ваканции прекарани при баба, към безкрайните дни с игри в квартала с купища деца и към "усърдната" ни помощ в домашните приготовления за зимата. Печенето на чушки върху ретро скарата, при което винаги трябваше да носиш джапанки "че удря леко тока" в знойните късни летни следобеди беше просто страхотно удоволствие за мен, което помня и до днес сякаш беше вчера. Дали говори добре за психичното ми здраве да пазя точно такива спомени от детството остава загадка за сега, но пък звучи много мило и  романтично някак, нали....


 В името точно на тези спомени и направих всичко по силите си да наложа тази супа като често присъстваща в семейното меню. Срещнах лека съпротива от страна на старшия дегустатор, тъй като не обича пасирани супи, но като се изключи това, тя се приема горещо от момичетата и съответно е гласувана  с мнозинство като успешна! Ура!
На рецептата попаднах случайно в една книжка на Иван Звездев- простичка, лесна, а в същото време толкова характерна като вкус. Измененията и добавките от мен са съвсем незначителни, но все пак ще напиша моята адаптация.

Доматена супа с печени чушки

Състав:


4 бр. червени чушки- не тънките, а от топечстите
1 глава лук
1 скилидка чесън
1 консерва нарязани домати или 4 пресни
1 ч.л. мащерка
1 ч.л.червен пипер
3-4 с.л. зехтин
щипка захар
сол
2 с.л. краве масло
1с.л. брашно

сирене за гарниране

Приготвяне:

Изпечете чушките. Моите пека във фурната, като ги поставям в тава с решетка и постилам под решетката малко пергаменотва хартия, за да не загаря когато капе вода от тях (последното от чист мързел- мразя да търкам тави). Поставете готовите чушки в съд с капак и ги оставете да се задушат леко- така ще ги обелите по- лесно. След като обелите чушките ги нарежете на ситно.
В загрятия зехтин, разреден с малко вода, се задушават нарязаният на ситно лук и пресования чесън. След като омекнат се добавят чушките, доматите, мащерката, солта, червения пипер и щипката захар. Разбъркват се за кратко и се разрежда с около литър топла вода. Ако използвате бульони, може да сложите един в този момент. Вари се 10-15 минути, за да се посгъсти съвсем леко, след което супата се пасира.

Тази стъпка е нужна, само ако предпочитате супата с по- гъста консистенция и може да бъде пропусната: В друг съд се загрява маслото и когато се разтопи се прибавя брашното. Разбърква се с тел, за да стане на каша без бучки, след което се добавя по мъничко от топлата супа. Когато се изравнят температурите и брашното е напълно разтворено, баршняната смес се прибавя към тенджерата  със супата и тя се връща отново на котлона за кратко, за да се досгъсти.

Готовата супа се сервира с натрошено сирене и ситно нарязан магданоз.

Ами остава само да ви пожелая Бон апети от мен и Бон Апети ;-)

Източник: 30 избрани супи и чорби от Иван Звездев

вторник, 2 август 2011 г.

Цветни ванилови кексчета с шоколадова глазура

След изключително дългото ми отсъствие под мотото "С деца на море, да ти изпият панадола" ми се искаше просто да ви кажа отново "Здравейте!" и да ви помахам с ръка, защото съвсем искрено си признавам, че ми липсваше цялата блог- нанза тук и в любимите ми приятелски кътчета из блогосферата. И тъй като все още меря предимно лекарства, а не грамажи на захар, ще използвам случая да напиша рецептата за великолепните и толкова простички кексчета от празника на Яна , които все не намирах време или удобен момент да споделя.


 Те са съвсем лесни и бързи за приготвяне и се отличават със страхотно нежна текстура и доста добро запазване в хладилника, което позволява приготвянето им ден- два предварително, ако са планирани за определено събитие.


Цветни ванилови кексчета с шоколадова глазура

Състав:

250 гр. меко масло
200 гр. фина кафява захар
4 яйца
1 ч.л. ванилов екстракт
настърганата кора на 2 лимона (необработвани с химикали!)
1 лимонова есенция
300 гр. брашно с набухвател
1 ч.л. бакпулвер

За глазурата:

300 гр. пълномаслена течна сметана
500 гр. бял шоколад
няколко капки есенция по желание


Приготвяне:

Загрейте фурната до 180 С. 
Поставете мекото масло, захарта, яйцата, ванилията и лимонените кори в дълбока купа. Пресейте брашното и бакпулвера и ги поставете при другите съставки. Разбийте сместа до пухкаво. Разпределете във формички за къпкейкове, в които са поставени хартиени чашки. Не препълвайте до ръба- сипвайте средно до половината на чашката, за да не прелеят при печенето, а да запазят равна повърхност. 
Печете в предварително загряната фурна около 20 мин. или докато се надигнат хубаво и стегнат. След изваждането от фурната, изчакайте 10-на минути и ги преместете на решетка, за да изстинат напълно.

Приготвяне на шоколадовата глазура:

Поставете на котлона течната сметана. Загрейте почти до кипване, но не позволявайте за завира! Залейте с нея натрошения на малки парченца шоколад и разбърквайте леко докато се разтопи. Поставете в хладилник докато изстине напълно (най- добре за през нощта). Когато сместа е напълно студена и стегнала добавете аромат и я разбийте с миксер на висока скорост до пухкав крем. Поставете в пош и декорирайте или просто намажете с лъжица и украсете по ваш вкус.

Най- добре е тя да бъде приготвена предишния ден. Ако нямате време ускорете процеса, като използвате фризера вместо хладилника, но следете много внимателно да не образува кристалчета и да не замръзне.


Декорирайте кексчетата малко преди поднасянето им. Ако ги правите предварително ги оставете напълно да изстинат на решетката, след което ги приберете в кутия с плътен капак, като поставяте пергаментова хартия, ако се налага да ги редите на няколко реда. Бъдете внимателни когато ги прибирате да не натиснете или смачкате някое.
Съхранявайте в хладилник.

четвъртък, 14 юли 2011 г.

Сурови кокосови бонбони....или почти сурови

Обичате ли подаръците? Аз да! А когато подаръкът ми е свързан и с нещо изкусително и традиционно намиращо в черния ми списък за ядене, като шоколад или....ами всичко със захар, то тогава е най- вълнуващо. Все пак не бих могла да проявя такъв лош вкус и да засегна подаряващия, като не изям до дъно поднесеното, нали?!


Ако и във вас живее голямо и ненаситно Бисквитено чудовище, то и вие отдавна мечтаете за нещо, което да насища звяра, но и да бъде полезно и някак незалепващо моментално за дупето ви.
Нека ви направя подарък! Ще ви подаря една съвсем простичка, съвсем лесна и бърза рецепта. Рецепта, която необяснимо за мен се разпространява от много години в различни вариации, но е безизвестна за широката публика.

Нетърпеливи ли сте вече да отворим кутията? Нека не ви карам да чакате повече тогава.


Тези прекрасни бонбони са изобретение на суровоявдстовото, което чудесно пасва и на ползващите температури в кухната си. Тези малки, възхитително вкусни бонбонки, конкуриращи много силно вкуса на Рафаело, са истинска бомба на минерали, протеини и витамини и удрят в земата фабричните си предшественици като хранителна стойност. Децата ги обожават, а те отвръщат на чувствата им с тонове полезни съставки.

Друг огромен техен плюс е това, че дори и най- големия лакомник не може да изяде повече от 4-5. Убиват апетита за сладко и дават страхотно чувство на ситост, което ги прави незаменими за мен сутрин, когато ме очаква хаотичен ден и нямам време- два бонбона са напълно достатъчни да изкарам безпроблемно до късния обяд.



В оригиналния си вид те се приготвят с накиснати ядки и без никаква топлинна обработка. Прекрасни са на вкус и така, но определено аз и околните ми харесват много повече леко промененият им вариант.
Приготвянето им отнема около 25 мин

(почти) Сурови кокосови бонбони


Състав:

400 гр. сурово кашу
8 с.л. суров мед
4 с.л. кокосово масло
100 гр. кокосови стърготини (плюс още за овалване)
2 с.л. сурово натурално какао
ванилови семена
1-2 шепи сурови бадеми

Приготвяне:


На сух тиган запечете леко бадемите. Оставете на страна, за да изстинат.
N.B. Не печете бадемите, ако искате да направите оригиналния съвсем суров вариант на бонбоните.


В кухненски робот поставете кашуто. Смелете го добре. Прибавете всичко без бадемите и отново включете робота на висока скорост. Мелете докато не стане хомогенна, фина и плътна смес.
С ръце взимайте от сместа и оформете топче, като в средата му поставите по един от охладените вече бадеми. Аз ги правя колкото голям орех. Оформеното топче овъргаляйте в кокосови стърготини о поставете в чиния. Когато направите всички бонбони, поставете чинията в хладилник за няколко часа, за да се стегнат.

Това е!
Децата много успешно могат да помагат в направата им, макар после да чистите стърготини с дни от пода си.
Предупреждавам от сега- лесно водят до пристрастяване и изчерпване на количествата сурови ядки в близките до вас магазини могат да ви докарат до бяс.


Друг десерт от веган/ суровоядската кухня, който може да ви допадне е Здравословният сладкиш с кокос, ядки и горски плодове


Адаптирано от:  "Ние сме това, което ядем"

неделя, 10 юли 2011 г.

Шоколадов сладолед с лешници

Тази година открихме сравнително късно сезона на сладоледите вкъщи. Времето някак не беше много сладоледено, но пък сега, когато термометърът вече се движи в живителните за мен диапазони над 25 градуса е време да наваксам пропуснатото с лихвите. За това и започнах да събирам нови и нови рецепти за сладоледи, а докато изпробвам някоя от тях се отдадохме на дългогодишната класика в дома ни- нежно шоколадов, мноооого лешников и замръзнал до забрава.

 Състав:

300 мл. пълномаслено мляко
320 мл. течна сметана
4 жълтъка
100 гр. захар
100 гр. шоколад (млечен или натурален)
200 гр. лешници, запечени леко на сух тиган или във фурната
ванилови семена

Приготвяне:

Поставете в съд с тежко дъно на умерен огън млякото, ваниловите семена и половината от захарта. Загрейте до степен преди да заври и прибавете шоколада, натрошен на парченца.
Разбийте жълтъците с останалата захар. Постепенно и при непрекъснато разбъркване започнете да добавяте от млечната смес в жълтъците. Когато температурите се уеднаквят върнете цялата смес в тенджерата и на слаб огън разбърквайте непрекъснато, докато сместа се сгъсти- тя няма да стане гъста като яйчен крем, но видимо ще придобие лека плътност.
В отделен съд разбийте течната сметана. Смелете на дребно лешниците с блендер, като отделите няколко за украса. Внимателно прибавете към топлата смес разбитата сметана и лешниците и разбъркайте леко, за да се хомогенизира.

Оставете сместа да пренощува в хладилника, като поставите пергаментова хартия върху самата повърхност на крема, за да не се образува коричка.

На следващия ден сложете сместа в машина за сладолед и замразете (ако нямате машина за сладолед, то просто преминете към следваща стъпка, като ще се наложи да разбърквате от самото начало и по- дълго вашия сладолед, за предпочитане с тел, а не просто леко с лъжица или вилица). Прехвърлете в съд, подходящ за фризер, и оставете да стегне напълно, като в началото разбърквате сладоледа от време на време (през поне едни- два часа), за да сте сигурни, че няма да има кристалчета.



Готовият сладолед извадете 10-на минути преди сервиране, за да се отпусне и гарнирайте с леко натрошени лешници. А ако сте съвсем безобразни, можете да добавите и мъничко шоколадов или карамелен сос...ммм.....

ПП. Още по- добър вкус се получава, ако натрошените лешници за гарниране се карамелизират леко и се разбъркат в сместа при поставянето и във фризера.

Овесени бисквити с шамфъстък и шоколад

Обичате ли да съчетавате приятното с полезното? А дъхът на шоколад и портокал липсва ли ви през летните месеци, когато всичко е с аромат на ягоди и дини? Остана да попитам и дали в жегите искате да си спестите времето в кухнята. 


Ако отговорите и на трите въпроса до сега са били "Да!", то тревогите ви бяха до тук, защото на помощ идват тези мързеливи, вкусни малки бисквитки, които са чудесна компания на купичката ванилов сладолед и глезят сетивата с наситена смесица от шоколад- портокал и ядки, а и са с наполовина по- малко угризения.


Състав:

125 гр. безсолно масло
100 гр. кафява захар
1 средно яйце
2 ч.л. ванилов екстракт
125 гр. едри овесени ядки
75 гр. пълнозърнесто брашно
1/2 ч.л. бакпулвер
100 гр. шамфъстък без черупки
125 гр. тъмен шоколад с портокал

Приготвяне:

Загрейте фурната до 180 С (160 С с вентилатор).
С помощта на миксер разбийте до бял и пухкав крем маслото и захарта. Прибавете яйцето, ванилията, овесените ядки, брашното и бакпулвера и размесете до пълното им поемане и смесване.


Нарежете грубо шамфъстъка и начупете на парчета шоколада. Прибавете ги към сместа и разбъркайте.


Със супена лъжица взимайте от сместта и поставяйте върху пергаментова хартия, като оставяте достатъчно място между отделните бисквити, за да не се слепнат по време на печенето. Трябва да направите около 16 бисквити общо. Притиснете леко с гърба на вилица или с леко навлажнени пръсти за да дооформите.
Печете за около 20- на минути докато бисквитите станат златисти. Извадете ги от фурната и ги оставете да изстинат леко преди да ги преместите на решетка, където да изстинат напълно.


Докато са топли са много крехки и не е никак трудно да ги счупите, за това не подценявайте двата етапа на преместване. Не, че и на трохи не са също толкова вкусни.....

Могат да се съхраняват до три дни в плътно затворена кутия, но у нас до сега са изкарвали най- дълго 1 ден и то защото бяха част от нещата за гостите на празник....


Източник: BBC GoodFood

петък, 8 юли 2011 г.

Oh so vintage....

Имам ясен спомен за може би най- прекрасните състарени бели градински мебели, които видях преди години и все още посещават мечтите ми, но които бяха изумително и безочливо скъпи и си останаха само мечта за мен.
За празненството на Яна, което вече споделих тук, изскочи острата нужда от винтидж етажерка, която да завърши декора ми, а една стара, полуразглобена и скучна до безобразие чамова етажерка, датираща от детската стая на мъжа ми, ежедневно се набиваше в очите ми. В новото си амплоа на степфордска съпруга знаех, че съдбата й вече е решена и в първия удобен момент отидох да попълня запаса си от спрей бои (съмнявам се, че си купувам лакове за нокти в такова количество и с такова настървение, както купувам тях).


И в един слънчев съботен ден се заех с трансформацията на старото в....е, не в ново, но в по- модерно старо.

Ето с какво започва моя проект днес


 За преобразяването ще ви бъдат нужни:

- Жертва, т.е. мебел за състаряване
- Бяла боя- поне три флакона бяха нужни при мен за двете ръце
- Накрайник за спрей- боя- спестява тендовагинита на палеца ви и си струва да го имате*
- По- фина шкурка

* Накрайникът е ето това черно нещо, което виждате на снимката. Струва стотинки, но е безценно на практика! Лесно се намира в  големите магазини от семейството на Бриколаж и тн.


На работа: 

Съветвам ви да изберете за работна площ широко и отворено място, особено ако и вие сте се спрели на спрей- боя, защото миризмата е отвратително силна и много токсична.
Почистете добре повърхността на етажерката. Моята избраница имаше нужда от лекичко позатягане и поправяне, така че сега е добър момент да отметнете тези неща, за да не нараните неприятно боята си по- късно.
Напръскайте равномерно един слой навсякъде. Изчакайте да засъхне и повторете. При мен отне около час- два първата ръка и бе готова за втора.


След като минете и втората ръка оставете поне няколко дни, за да изсъхне напълно навсякъде.
Когато боята е изцяло суха и красивата ви етажерка ( или на каквото друго сте се спрели) изглежда като чисто нова , е време да съсипете тежката си и интоксикираща работа. Ако вандалщината не ви е в кръвта, пийте едно за кураж. Боли, но бързо минава, когато видите финалния резултат, обещавам.


Вземете шкурката и започнете лекичко да протривате там, където нормално би се износила една боя от дълги години употреба- по ръбовете, върху следите от чепове на дървото и всички други по- изпъкнали части на дървесната повърхност. Не прекалявайте с търкането. Правете го внимателно и бавно, избърсвайте със суха кърпа, за да прецените дали седи естествено и дали е  достатъчно и тогава продължавайте. Най- добре е да започнете от по- скритите части, за да се ориентирате в силата на натиска и в самия процес на състаряване и едва тогава да продължите върху по- големите и видими части.


Когато сметнете за достатъчно пребита от времето вашата жертва, почистете с леко навлажнена кърпа. 


От тук нататък е въпрос на вкус как ще бъде декорирана и използвана. Моята вече бе показана.


Безкрайно съм щастлива от резултатите си, а и се оказа толкова лесно и простичко, че съвсем недоумявам силно завишените цени на този тип мебели по магазините. А и няма нужда да казвам колко по- приятно е да си направиш нещо толкова красиво сам, така че хващайте боите и на работа!

За мен остава да търся нов проект, макар вече в главата ми да се върти нещо интересно, което или ще бъде чудесен и много сполучлив опит или ще имам сериозни проблеми с половинката си, но само бъдещето ще покаже....
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...